"Енерго-про продажби" си тръгва от борсата (обновена)

Компаниите на EVN бяха отписани малко след като държавата продаде дяловете си в тях. Това са и поредните големи компании, които ще напуснат капиталовия пазар - през последните години това направиха БТК, ДЗИ, "Каолин" и други.

Окрупняването на дела на мажоритарния собственик "Енерго-про Варна" в двете му дружества идва след няколко поредни изкупувания през годините, а последните са в резултат на търгово предложение към миноритарните акционери. В тях беше записано, че целта на отписването на дружествата от публичния регистър е да се намалят административните разходи.

"Стратегическият план на предложителя е да поддържа досегашната си дейност при същите условия, като намали административните разходи на корпоративната група при отписването на дружеството - обект на търгово предложение като публично дружество", се посочваше в документа.

Пред "Капитал" от мажоритарния собственик посочиха същите мотиви, като само допълниха, че "фондовата борса е инструмент, който мажоритарният собственик не използва, тъй като не извършва финансови операции с акции на дружествата, което практически обезсмисля присъствието им на БФБ". Цените, на които той изкупуваше акции при търговото, са 23.25 лв. за брой при "Продажби" и 164.42 лв. за брой за "Мрежи". За сравнение - при приватизацията през 2012 г. цените бяха съответно около 15 лв. средна цена и 152 лв.

Минус 250 млн. лв.

С отписването на "Енерго-про продажби" и "Енерго-про мрежи" от капитализацията на борсата ще бъдат изтрити близо 250 млн. лв., която в момента е 7.2 млрд. лв. Компаниите са и сред големите по размер на приходите на капиталовия пазар (виж таблицата).

Свалянето на електроразпределителните дружества на "Енерго про" и EVN от борсата донякъде беше логично - те, както и тези на ЧЕЗ, бяха качени за търговия заради продажба на миноритарните държавни дялове в тях, като повечето бяха изкупени директно от мажоритарните им собственици. През 2011 и 2012 г. държавата продаде дяловете си в разпределителните дружества за общо 276 млн. лв., което беше над първоначалните очаквания.

Извън това обаче имаше и разочарования, тъй като те носеха надежда, че акциите им ще възстановят търговията на борсата. Листването им обаче така и не провокира сериозен чужд инвеститорски интерес, а несигурната регулаторна среда направи сектора още по-неатрактивен за портфейлни инвестиции.

От трите дружества единствено централата на ЧЕЗ в Прага тогава не пожела да участва в покупката на миноритарните държавни дялове, като в двете й електроразпределителни дружества в България тя продължава да държи по 67% (останалите са основно на пенсионни фондове) и оставането им на борсата засега изглежда безпроблемно.