Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Унищожени посеви, лошо качество и ниски цени на зърнените култури в България плюс рекордни добиви в световен мащаб - 2014 г. ще остане с черно в календара на местната агроиндустрия. За пръв път след няколко години на бурен растеж компаниите в сектора изпитаха затруднения, а приходите и печалбите на някои от най-големите търговци и производители се свиха средно със 17%. Всичко това само потвърди максимата, че в земеделието метеорологичните условия правят планирането почти неизпълнима задача, а пазарите са тотално непредвидими.
Тази година ситуацията е различна - зърнопроизводителите гледат с надежда към новата реколта, а към момента тя и обещава по-добри резултати.
Житна математика
Жътвата на есенните култури в някои райони на страната вече приключи, но в други започва, заради което все още е трудно да се направи генерален извод за добивите. Все пак още в старта на кампанията очакванията бяха реколтата на пшеницата да е между 4.3 и 4.5 млн. тона, а някои производители и търговци дори изразиха мнение, че тя може да надхвърли 5 млн. тона. Такава прогноза е по-скоро оптимистична, макар че в по-умерения й вариант показва свиване спрямо миналогодишния добив от 4.7 млн. тона. (виж таблицата) Основната причина за евентуален спад на годишна основа всъщност е, че са засети по-малко декари. "В момента площите с есенници са около 14 млн. дка, а тези с пшеница - 10.6 млн. дка от тях. Това е с 2 млн. дка по-малко, отколкото през 2014 г.", обясни Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тази тенденция е обща за държавите в ЕС и се дължи на агроекологичните мерки в селскостопанската политика - казано по-просто, културите се сменят, за да не се натоварва почвата.
Прогнозата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е за среден добив от 415 кг/дка, но Ангелова се въздържа от коментар дали това ниво ще бъде достигнато, тъй като информацията, която се събира от членовете на асоциацията, до момента варира сериозно за различните области на страната. Така например (очаквано) в полупланинските райони добивите са между 300 и 350 кг/дка. Много под прогнозата за средните са и резултатите в областите Видин, Враца, Монтана, Стара Загора и Пловдив. Светослав Русалов, председател на съюза на зърнопроизводителите в Пловдив, разказа, че добивите са 40% по-ниски от прогнозираното, а освен това пшеницата е с лошо качество.
Всичко това обаче едва ли ще изкриви сериозно общата картина. Според представител на една от големите търговски компании негативните тенденции в някои райони няма да се отразят на средните числа за България и те ще са по-високи от миналогодишните. Същото потвърждава и Артур Акопян, собственикът на един от големите износители на зърно - бургаската група "Севан". Още повече че има и единици много ефективни стопанства, които достигат над 700 кг/дка, жътвата в Добруджа е едва в своето начало, а кампанията в цялата страна трябва да приключи на 25 юли.
Не така добри обаче са очакванията за рапицата. В последните 10 години търсенето на маслодайната култура се повиши значително заради производството на биодизел, а цената й е два пъти по-висока от тази на пшеницата. Заедно с това нараснаха и площите. Средините добиви от дка за страната през 2015 г. ще са между 200 и 220 кг/дка при над 300 кг/дка в по-силни години. В района на Пловдив пък са отчетени най-голям размер пропаднали площи при рапицата.
<#text>
Пазарът с пълните хамбари
Пшеницата и рапицата са борсови стоки и техните цени се влияят от международните пазари, а пряко отношение към нивата им в България оказват държави като Русия и Украйна, с чието качество и добиви България се конкурира в т.нар. Черноморски басейн. "Макар че пшеницата тръгна на добра цена от 300 лв./тон, пазарите ще играят постоянно и прогнози на този етап не могат да се правят", каза Артур Акопян. Действително преди началото на жътвата цените на международните пазари бяха по-ниски, последва сериозен скок, а сега отново са в низходящ тренд.
Търсенето обичайно е най-високо за хлебната пшеница, следвана от фуражната, рапицата и ечемика. Огромно значение има и какво качество предлагат производителите, защото единични сделки могат да се сключват и на доста по-високи или ниски стойности. В района на Добрич жътвата например започна на ниво под 300 лв./тон, но само за седмица достигна 340-350 лв. Кампанията за рапицата стартира на зелено при 680 лв./тон и достигна до 770 лв./тон, а на ечемика в момента се търгува за 270 лв./тон. Тези числа ще се променят до края на стопанската година, но засега никой не се ангажира да коментира в каква посока.
Подобни бяха стойностите и в началото на кампанията през миналата година, но световното предлагането изпревари търсенето, което срина цените и на българския пазар. По информация на търговци това свиване е било с между 7 и 15% за всички култури. Намаляха и търгуваните обеми, а производителите започнаха да задържат резерви в очакване на по-висока цена. "Преходният остатък, задържан от производителите от миналата година, според мои оценки е около 850 хил. тона. За сравнение - в предишни години средният норматив на този остатък е бил 250 хил. тона", обясни Акопян.
Натрупаните зърнени запаси в световен мащаб също са големи, но ще намаляват и в края на пазарната 2015/2016 г. ще са 422 млн. тона според прогнозата на Международния съвет по зърното. Зърнената реколта също ще е по-малко от рекордната през миналата година. Тези фактори в комбинация с разширяването на търговията към развиващите се пазари засега не предполагат ценови шок.
Тоест и вероятността българските производители да изпитат още една трудна година на този етап не е голяма. Разбира се, ако и времето до края на жътвата е все така благосклонно към тях.Където милиардите растат
Секторът на зърнопроизводството се разрасна значително през последните години. Основна роля за това изиграха европейските субсидии, които в най-голямата си част са насочени именно към него поради възприетата политика за подпомагане за декар обработваема площ, където се разпределят над 1 млрд. лв. дотации годишно. Ефектът от засиления интерес към зърнените култури и стремежът за окрупняване на стопанствата пролича и през поскъпването на земята и по-високите нива на арендата.В момента на територията на 60% от обработваемата земя в България се отглеждат технически и маслодайни култури. Секторът обаче остава с ниска ефективност и неконкурентен спрямо другите европейски държави. Средните добиви на пшеница в България са 400 кг/декар при 550 кг/декар средно за ЕС.
Въпреки това зърното има висок експортен потенциал и такъв относителен дял в общия износ на страната. В последните няколко години стойността на износ на житни култури надхвърля 1 млрд. лв. годишно, а през 2014 г. е 1.8 млрд. лв.
2 коментара
Това е добра новина за производителите! Иначе, субсидиите и евро парите се крадат от зам. министър Грудев, който дава само на негови хора.
Оптимизма е хубаво нещо, но той не пълни рафтовете с добра българска продукция на достойна цена. Правилната политика си трябва и мисъл за производителя.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.