Историята на "Немечек": Архитектът на една от първите бг софтуерни фирми

Именно в коридорите на института през 80-те години са поставени и първите основи на днешния бизнес. Със свои състуденти започват да се упражняват на "Правец-82" и постепенно създават софтуер за анализ на конструкции. Програмата е изпратена на изложение в Хановер, където побеждава софтуера на германското инженерно студио Nemetschek. Макар и да не присъства на панаира, тогава е и първата индиректна среща на Брашнаров с бизнеса на германската компания, без да знае, че години по-късно вече ще са партньори. "Партийните кадри се върнаха с едни лъскави каталози на Nemetschek и за първи път видяхме как софтуер може да се предложи като пакет", спомня си бизнесменът.

Натрупали опит, със състуденти отварят една от първите, ако не и първата софтуерна компания по указ 56 в края на социализма. "Тръгна доста добре, писахме строителен софтуер, защото тогава нямаше нищо сериозно да изчислява конструкциите срещу земетръс", казва основателят на "Немечек".

Настъпват и промените, които отварят нови възможности за бизнес. Брашнаров добавя "но и минуси", защото тогава приятелите от университета изведнъж се разпръскват по света. "Нашата хубава току-що родена стартъп фирма се оказа с много нови представителства в чужбина, защото моите приятели и съдружници изведнъж се озоваха в Канада, Австрия и Австралия", припомня си с усмивка мениджърът.

Сам, после с Nemetschek

Така започва и самостоятелният му път, който отново го среща с Nemetschek. Първо става директор за проектиране с електронноизчислителна техника за "Главболгарстрой", които по онова време получават голяма поръчка от Германия за изграждане на огромни градчета в Русия за изнасящите се съветски войски от Източна Германия. "В началото на 90-те работехме като подизпълнители на Strabag и други германски компании и трябваше да отговаряме на изискванията на поръчителите. Имахме първия софтуер с цялостни дизайн възможности и така започнахме да работим директно и с Nemetschek. Наскоро си намерих една снимка от 1993 г. с професор Немечек (създателят на компанията - бел. ред.) от тогава. Беше доста успешна тази колаборация, ползвахме и техния софтуер, а те бяха доволни да имат такъв клиент в Източна Европа", спомня си бизнесменът.

Брашнаров решава да започне независима консултантска дейност. Първо работи с ЕБВР, преди в началото на 1998 г. отново да бъде потърсен от Nemetschek. Германската компания вече е сравнително голяма, с бизнес в много държави и център в Братислава и търси къде да разшири развойната си дейност. Така се свързват с българския предприемач за помощ в търсенето на ново място. "Искаха да диверсифицират риска и консултантският им екип разглеждаше Полша, Румъния, Русия и България", разказва Брашнаров. Той е основната причина да изберат страната ни и затова му предлагат и временно да оглави новия център за разработки. "В края на 1998 г. уж за малко влязох като временен мениджър. И това продължава вече 25 години - временните неща понякога стават постоянни", си спомня бизнесменът.

Началото и първата криза

Започва изцяло нов софтуерен бизнес в България. Nemetschek е един от първите големи софтуерни инвеститори в страната, години преди SAP и VMware. Създаването на център от нулата за работа върху архитектурните продукти на германците не е лесно. "Бях добре позициониран в малкото тогава IT общество, което ми помогна в изграждането на инфраструктура и търсенето на програмисти", казва Брашнаров. Той казва как на една обява в "Кариери" (на "Капитал", тогава основно средство за търсене на работа) се появяват по 200 - 300 CV-та. "Проблемът обаче беше, че огромна част от тях не бяха подготвени за това, което се очаква от немската страна", допълва мениджърът. Така, далеч преди днешните академии, новият мениджърски екип започва да обучава сам новопостъпилите.

"Много бързо разбрахме, че е хубаво да се рискува и да се взимат хора с потенциал да учат бързо. И до ден днешен, 25 години по-късно, като назначавам хора, основният критерий е колко са отворени като манталитет и желание за учене и за промяна. Всъщност това са основните неща и за стартъпите", твърди мениджърът. Правят професионални обучения, използват професори от МЕИ. "Стъпки, които днес може и да са най-нормалното нещо, но преди 25 години със сигурност бяхме първите - професионални курсове за различни технологии, както и по-професионален проджект мениджмънт. Дори германците още не бяха предвидили подобни позиции и хора, които не са просто програмисти, а управляват и клиентите. Така изградихме екипи, които носят резултати", продължава Брашнаров.

Сори, Джордж

Тъкмо започват да идват първите поръчки, и тогава започват бомбардировките на НАТО в Югославия през 1999 г. "Подписахме договори с първите 20 души, идваха проекти и тогава падна първата ракета в Горна баня и строши покрива на една къща. И съвсем нормално за една корпорация с отговорности веднага ми се обадиха от Мюнхен и ми казаха "Сори, Джордж, не можем да продължаваме, трябва да затворите за неопределено време", казва днес мениджърът.

На споменатия в началото кръстопът Брашнаров ги пита дали ако той поеме отговорност, могат да продължат дейност. Германците се съгласяват и така предприемачът взима може би най-важното решение в кариерата си. "И ето, виждаме как една такава ситуация те учи кои са аргументите, с които можеш да продължиш граденето. И как трябва да си готов да поемеш отговорност", казва бизнесменът.

Компанията не затваря и започва постепенно да расте, разработва и собствени продукти. В края на века избухва тъй наречената уплаха Y2К, че софтуерните часовници ще спрат през 2000 г., и огромни средства са инвестирани в преработка на по-стари софтуери. От това се възползват всички. Това вдига голям балон в цялата индустрия и след като се вижда, че не е било голяма заплаха, се появява и дотком бумът. Създават се първите уеб апликации, интернет е новата бизнес възможност.

"Но всяко нещо, което не е добре планирано и което избухва върху недобър фундамент, рано или късно се срива. Това се случи и с бума, който се превърна в crash. Бях в Щатите и още си спомням поршетата в Станфорд с два сантиметра прах", казва Брашнаров.

Мениджърското изкупуване

Така настъпва и втората криза за компанията - от Nemetschek казват, че индустрията е в срив, а дотком обещанията не са се случили. Замразени са всички нови проекти в София за тези пазари. Единият вариант е центърът да бъде затворен, но този път Брашнаров е подготвен и отново иска да продължи работа на негова отговорност, но с едно допълнение. "Така станах първият, който направи сделка, в която мениджмънтът изкупува част от първоначалната инвестиция, а инвеститорът остава", припомня си предприемачът.

Брашнаров получава 60% в компанията, а останалите са разпределени по 20% между Nemetschek и групата за обработка на документи DocuWare (в която акционер е Nemetschek), по които проекти работи и центърът в София.

Този ход "развързва ръцете" на софийския офис, тъй като го прави по-независим и по-гъвкав към работа с други клиенти и индустрии извън строителната, като например аутомотив. Което се отразява благотворно и на бизнеса - българската "Немечек" започва да работи повече с клиенти от САЩ и Западна Европа.

Възходът съвпада и с бързите промени на технологиите, които също помагат. "Ако в първите години всичко беше на екрана на компютъра, след това премина към SaaS и клауд базирани решения, после към екрана на телефоните, таблото на колата и хладилника. Така че нито една индустрия не може да мине без дигитализация", казва Брашнаров.

От няколко години в компанията влезе и нов акционер, който дава възможности за развитие на изцяло нов пазар - Япония. Корпорацията Ricoh през 2019 г. придоби DocuWare и така вече държи техния 20% дял в "Немечек".

С кризите дотук

Така, с постоянно растящи проекти, следващите кризи (макар и значително по-големи в глобален план) не се отразяват върху "Немечек България" както първите. "Финансовата криза през 2008 - 2010 г. не я усетихме толкова, защото нуждата от дигитални решения беше по-голяма от съответното забавяне. Същото се случи и при ковид - всички неща, които стават дистанционно, всъщност дадоха възможност на много индустрии да осъзнаят колко още много могат да постигнат в дейността си. Ако другите бизнеси губиха по 10-15%, ние вдигнахме нашия с 10-15% и бяхме печеливши", казва бизнесменът. Все пак последната има съвсем друго отражение. "Като си видиш числата в края на годината, всичко изглежда ок, но пораженията върху психиката и процесите на работа и алиенацията тепърва ще продължават", смята Брашнаров.

Все пак прогнозите му са, че поне на финансовия фронт растеж ще има и през следващите години. Ако в началото цикълът на пускане на пазара на един софтуерен продукт е бил на година-две, сега ъпдейти се правят на всеки две седмици. "Това ни прави по-скоро позитивни, че тъй като светът продължава да се развива с все по-бесни темпове, те няма как да бъдат овладени без дигитализация", прогнозира Брашнаров.

Хората са ни важни

Според основателя на компанията оттук нататък следващата битка няма да е за полезни изкопаеми, а за специалисти, които да могат да се справят със задаващите се предизвикателства като AI. "Да продължаваш да позиционираш България като "елате, защото е евтина работна ръка" е харакири. На никой не му трябва повече евтина работна ръка, а експерти", категоричен е Георги Брашнаров. Той разказва как през годините България е станала жертва на собствения си софтуерен успех. С навлизането на големи инвеститори първоначално е изсмукан и потенциалът откъм готови кадри. "И влязохме в другата парадигма - няма хора. Но всъщност нямането на хора пак се решава - трябва да се работи много целенасочено с образователната система, но да има реалистични очаквания тя какво може да продуцира. Много съм против да хулим хората, защото това е една от най-консервативните системи, без да значи, че не трябва да ѝ се помага и да се инвестира в нея. Просто реални резултати могат да се очакват след 7-10 години от първите инвестиции", са очакванията на бизнесмена.

За него в този период отговорът се крие в тех академиите, които дават много добри резултати и имат добър бизнес модел. Другият вариант е да се работи повече с "хора отвън" - както българите в чужбина, така и чуждестранни специалисти. "Това, което в момента ни куца, е много тромавата процедура за привличане на хора извън ЕС. И това е по много причини, просто държавата ни работи така, дори украинците не успяхме да задържим. Когато в Германия и Полша им дават работна виза за 2-4 седмици, при нас отнема няколко месеца. Става дума за пет агенции от три различни министерства. И не бих казал, че има корупция, просто е незаинтересованост", допълва Брашнаров.

Да правиш бизнес в България

За Брашнаров една от най-силните страни на IT бизнеса в България е, че в голямата си част никога не е бил зависим от местните икономически условия.

"Преди години ни тревожеше основно, че навремето имаше някакъв измислен данък ДДС, който ти, като изнасяш софтуерен продукт или услуга, не можеш да си го върнеш. И сега цялата данъчна и социална рамка са ни важни, защото много отдавна минахме средната заплата в страната и сме някакъв остров, който според нас трябва да се третира по различен начин. От тази гледна точка ние никога не сме очаквали нещо от държавата, което беше много здравословно за кооперацията помежду ни. Защото, ако ти не очакваш нищо от нея и не мрънкаш и не ходиш на стачки, и тя няма да има такъв голям интерес към теб", смята мениджърът.

Така и предприемачите в сектора са били оставени да развиват фирми и да рискуват. И тъй като става дума за много специфичен бизнес за навън, софтуерните компании не са били закачани и от така наречените мутренски и силови групировки: "Най-вероятно защото не разбираха как се управлява тази дейност. Или пък бяхме много малки за тях и ни изпуснаха."

За Брашнаров най-положителното е, че българският софтуерен бизнес е създаден от нормални хора, управляван е по нормален начин и расте по нормален начин. "Толкова е нормално, че дори е странно, че трябва да се рекламираме като нормален бизнес. За нас е важно да покажем, че в България едно такова нещо може да се роди", обобщава един от първите софтуерни предприемачи в България. И "Немечек" е част от този нормализъм.

Фотограф : Цветелина Белутова