Свинското: скъпо и дефицитно

Китайският форсмажор

Преди година и половина Китай, където се отглеждат почти половината от прасетата по света, официално обяви, че е регистрирана африканска чума по свинете в страната - заболяване, за което няма лечение и ваксина. По официални данни и анализаторски оценки в последните 18 месеца болестта е унищожила между 1/3 и повече от половината от животните в страната, а броят им се измерва в стотици милиони: между 150 и 240 млн. прасета.

Според прогноза на департамента по земеделието на САЩ USDA очакванията са към края на 2019 г. Китай да е загубил 40% от отглежданите прасета и общият им брой да бъде около 275 млн. Проблемът с това шокиращо число не е само местен. Или както коментира още с първите индикации за дълбочината на кризата в азиатската държава старши анализаторът на базираната в Нидерландия Rabobank Чънджун Пан: "Не мислим, че е възможно някоя държава по света или дори целият свят заедно да покрие предстоящия недостиг на свинско месо.".

Така китайската зараза с чума застигна международните цени на месото, като Бразилия и ЕС ударно увеличиха износа си към азиатската държава. По данни на ЕК за миналата година вносът към Китай от европейските държави се увеличава с 63% за десетмесечието, а средноевропейските цени са се покачили с 28% към ноември на годишна база.

В България

Първият ефект от африканската чума се усети в България няколко месеца преди заболяването официално да бъде регистрирано в страната, основно в месопреработвателната индустрия. Още през април по данни на системата за агропазарна информация (САПИ) цените на месото в страната са започнали да се покачват по цялата верига на предлагане: от вносителите и производителите, до складовете на едро и търговията на дребно. И ако тогава цените на различните видове свинско месо са се увеличили с между 0.4 и 4.5%, през следващите месеци, включително и покрай избухването на кризата в България, този темп се ускорява изключително рязко.

Към края на миналата година изкупната цена на угоени прасета достига 3.46 лв. за килограм живо тегло, което е годишен ръст от над 32%, а в търговията на едро и дребно със свинско месо увеличението е между 23 и 32% за различните видове разфасовки.

"Българското свинско месо никога не е било достатъчно, то задоволява около 30-35% от нуждите на пазара и на месопреработващата индустрия", коментира Атанас Урджанов, който е председател на Асоциацията на месопреработвателите в България и директор "Операции" в хранителния холдинг "Белла България". По думите му увеличението на цените вътре в страната се дължи основно на засиленото търсене от Китай, което покачва и цената на вноса. Така за една година свинското, което формира около 50% от себестойността на колбасите, е поскъпнало с 60%, коментира Урджанов, според когото "не стига, че суровината е скъпа, но и не достига".

Кирил Вътев, собственик на месопреработващата компания "Тандем", посочва, че в момента всички големи европейски производители на свинско като Германия, Дания, Испания, Нидерландия, в които няма чума заради високата биосигурност, работят изключително за китайския пазар. "Една поръчка за Китай е за 1000-2000 контейнера, а един контейнер е за 20 тона", казва Вътев, според когото имало и информации, че китайците "дори не коментират доставните цени".

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Вътрешната катастрофа

Само за последната половин година заболяването проби в десет големи свинекомплекса с общ оборот от над 228 млн. лв. за 2018 г., а унищожените животни са 203 хил. по данни на земеделското министерство. При общо отглеждани около 600 хил. прасета във фермите това означава, че за едно полугодие 1/3 от местното производство е изгубено. Очаквано първият ефект от това е намаление на прясното месо с български произход.

"Нашата месодобивна фабрика работеше с над 14 животновъдни стопанства преди чумата по свинете, сега работи с не повече от четири, защото фермите са затворени", дава пример Петко Петков, собственик на групата "Унитемп", която включва кланица, транжорна и производство на продукти от мляно месо. По думите му цените на прясното трупно месо са скочили с между 30 и 50% спрямо януари и февруари миналата година, но това е обяснимо, тъй като ситуацията на българския пазар е следствие от това, което се случва по света.

В момента африканската чума присъства във всички области с изключение на Хасково. По-голямата гъстота на заболяването е в Северна България, където са и основните ферми, което само по себе си е изключително висок риск болестта да взима още жертви. Отделно различните мерки, налагани в битката със заболяването, също имат ефект върху пазара. Служител на фирма, вносител на месо, каза пред "Капитал", че наложената в последните седмици временна забрана от агенцията по храните за движение на животните между фермите и ферми и кланици е принудила дори най-малките и средните месопреработватели да потърсят вносна суровина. Мярката вече има отражение и върху магазините за прясно месо - през седмицата сайтът haskovo.info публикува информация, че месарници в Хасково са затворили врати със съобщение, че ще работят отново, когато забраната бъде премахната.

Какви предстои

В краткосрочен план българските производители очакват повишение на цените на месните продукти, като вече има подадени искания до търговските вериги това да се случи. По-дългосрочни прогнози обаче е трудно да се правят, доколкото не е ясно как ще се развие ситуацията със заболяването в Азия. Макар китайското правителство да обяви амбициозен план за възстановяване на свиневъдството още през 2020 г., доста анализатори са скептични, че това е възможно да се случи, доколкото се смята, че всяка засегната от чума ферма се нуждае от около година и половина да постигне капацитета си, и то ако няма повторен случай.

"Очаква ни динамична година. Цените на свинското месо ще останат подобни на нивата от 2019 г.", коментира доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика. По думите му ситуацията е възможно да се промени покрай търговското споразумение между САЩ и Китай заради очакванията, че азиатската страна ще намали митата за аграрен внос от САЩ, който може да задоволи една голяма част от нуждите на китайския пазар. В резултат според Иванов европейските износители на свинско ще позагубят част от позициите си в Китай. "Поради това по-големи количества свинско месо ще останат на европейския пазар, което вероятно ще доведе до спад на цените на свинското през втората половина на годината. Малко вероятно е обаче този спад да е чувствителен", коментира Иванов.

Същевременно през 2020 г. се очаква кризата на пазара на свинско да продължи да води нагоре и цените на алтернативните меса, най-вече на пилешкото, което е в сходен ценови клас. USDA прогнозира, че през 2020 г. се очаква глобалното производство на пилешко месо да се увеличи с 4% до рекордните 103.5 млн. тона, изпреварвайки свинското. Почти половината от пилешкото ще бъде произведено в Китай, а износът, движен от силното търсене там, през следващата година ще се увеличи с 4% в международен план и ще достигне рекордните 12.5 млн. тона, сочи прогнозата.

Българските производители обаче на този етап не отбелязват по-висок интерес. "Не се отчита и не се очаква по-голямо търсене на птиче месо заради чумата по свинете, сега има известен спад на търсенето на пилешко, но той е сезонен. Очакваме ръст през пролетта и лятото", коментира Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България.

Така печеливши в тази ситуация са големите производители на свинско в Европа, които успяха да се опазят от чумата - Германия, Дания, Испания и Холандия. Само за първите 10 месеца на миналата година ЕС - вторият най-голям производител на свинско след Китай, успя да изнесе 1.84 млн. тона месо за азиатската страна, което е годишен ръст от над 60%. И то при високи цени.

Източник: Shutterstock