Държавна чума по прасетата

Бавното събуждане

Първите случаи на африканска чума в България бяха през миналия юли, като досега заболяването се разпространи на територията на цялата страна, и то по всички възможни вектори: през диви прасета, частни дворове и големи производства. И макар да няма официален анализ какви са икономическите щети от това, лесно може да се пресметне, че те са в стотици милиони: само засегнатите индустриални свинекомплекси имат годишен оборот около 230 млн. лв., а сред пострадалите са още малки ферми, стопанства, отглеждащи прасета от рядката порода източнобалкански свине, както и редица бизнеси в горите, които трябваше да се съобразяват с ограничения като билкарство и гъбарство, дърводобив, туризъм и др.

Все пак високите цени на световните пазари и частичните обезщетения от страна на държавата и Брюксел не прави миналата година кошмарна. Приходите на най-големите 15 компании в сектора са половин милиард и са с 50 млн. лв. над отчетеното от топ 15 за 2018 г., а печалбите също се запазват високи. Но 2020 г. стои по-болна.

Година и три месеца след първите случаи възстановяването върви с доста бавен темп. Към момента от общо 11 пострадали големи индустриални свинекомплекса само шест са стартирали процедура по отглеждане на нови животни, става ясно от информация на агенцията по храните, предоставена на "Капитал". А данните от производители сочат, че те са далеч от обичайния си капацитет.

"В момента отглеждаме около 20% от общото поголовие", разказва Вихрен Димитров, управител на свинекомплекса в с. Голямо Враново, който беше един от първите в България, в които бе регистрирана чума и сред първите, които започнаха възстановяване. Връщането в бизнеса изисква продължителен период, който по оценки на бранша е поне година и половина. И макар част от фермите, които не са сред пострадалите, да увеличиха производството си през миналата година заради по-високото търсене на пазара и покачващите се цени, все още нивата са доста под обичайните. В момента в индустриалните свинекомлекси в страната се отглеждат общо 508 хил. животни при над 600 хил. преди чумата да настъпи в страната, което е спад от над 15%.

Ситуацията изглежда доста по-тежка в някои специфични ниши. Например пасищното отглеждане на прасета от породата източнобалкански свине, чието месо е сред най-скъпите на пазара, изисква овладяване на кризата с чумата в горите. А в областите, където те традиционно се отглеждат - Шумен, Варна и Бургас, това не се е случило, казва Радостина Донева, която е председател на Асоциацията за развъждане на животни от рядката порода и в чието семейно стопанство също бе регистрирано заболяването. Така от пострадали до момента 22 ферми в този сектор, нито една не се е върнала в бизнеса. А в Асоциацията за развъждане на източнобалканска свиня до момента от общо 17 стада животни преди чумата, в момента са останали 4. "Търговските последици за нашия бранш ще бъдат изключително сериозни, ако не изгубим въобще и породата", смята още Донева, според която в близките 10 години едва ли ще има възможност за обичайната развъдна дейност.

Държавата: бавна, хаотична и стисната

Във възстановяването на бизнеса съществена роля има и държавата, а тя, изглежда, по-скоро се лута в това начинание. От една страна, през последната година бяха променени, и то в движение, редица административни правила за действието на фермите, включително изцяло нови изисквания за биосигурност, а от друга - именно институциите по закон изплащат обезщетения, в случай че са разпоредили мерки за унищожаване на животните заради заболяването. Проверка на "Капитал" сред производители потвърди, че поне в шест случая агенцията по храните не е спазила едномесечния срок за плащане на тези суми, като това може да бъде потвърдено и от информацията за дейността във финансовите отчети на част от по-големите компании. Закъснението варира между няколко седмици и повече от 4-5 месеца и реално поставя в неравноправно положение онези животновъди, които е трябвало да чакат получаване на средствата за разлика от тези, които са ги получили навреме. По данни на Радостина Донева например първите пострадали ферми от ранната есен на миналата година с източнобалканска свиня са получили обезщетението си в следващите месеци, но за тези, които са регистрирали заболяването през зимата и пролетта на тази година, средствата са били изплатени едва през август. "Отделно се търсеха и административни механизми да не се изплащат обезщетения", разказва още тя.

Според друг производител обясненията, които са получавали в бранша, за забавените плащания, били, че земеделското министерство не разполага с необходимите суми. Както и че производителите трябвало да изчакат промени в правилата, по които се смятат и изплащат обезщетенията и които са се случили едва през месец май.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Същевременно държавата ударно губи и дела в съда за размера на определените средства, които трябва да получат фирмите, показа проверка на "Капитал". Например първите два пострадали индустриални свинекомплекса в страната - "Николово" и "Бръшлен", са осъдили на първа инстанция агенцията по храните и в момента делата им изчакват разглеждане от Върховния административен съд. Впечатляващото и в двата случая е, че институцията не е спазила изискването на закона да бъдат изплатени обезщетения по пазарни цени, определени или от данните на Националния статистически институт, или от оценката на независим оценител, в случаите, когато няма официална информация. В конкретните казуси статистическият институт не е разполагал с нужните данни за категориите животни и регионите и в крайна сметка се стига до изготвяне на независима оценка.

Агенцията обаче не се е съобразила с нея и е издала актове с по-ниско обезщетение. Така свинекомплекс "Николово" осъжда институцията в русенския административен съд да му изплати обезщетение от 3.38 млн. лв. вместо определените от държавната институция 1.86 млн. лв. за над 13 хил. животни, а свинекомплекс "Бръшлен" - да му бъдат изплатени посочените в оценката 6.3 млн. лв. вместо определените от агенцията 3.96 млн. лв. за повече от 33 хил. животни.

"Свинекомплекс "Николово" води дело за неспазване на закона за ветеринарната дейност, делото е спечелено на първа инстанция и предстои разглеждане във ВАС. Надявам се на справедливо решение, което ще се базира на ангажираните доказателства за пазарни цени в месеца преди евтаназията, така както повелява законът", коментира Корнелия Харитонова, управител на дружеството "Вианд", което е мажоритарен собственик на свинекомплекса. По думите ѝ "въпреки приетите експертни оценки за категориите животни, изготвени от оценител, назначен от съда, които доказват изключително несправедливата и ниска цена, приложена от областната дирекция на агенцията по храните в Русе при изплащане на обезщетението, спорът продължава, като на моменти самата агенция си противоречи - явно в опит да спести пари, които обаче са необходими и дължими или е необосновано да забави изплащането им". По думите на Харитонова получените до момента 1.86 млн. лв. са "безкрайно недостатъчни" за възстановяване на стадото, заради което и дейността на свинекомплекса, който отглеждаше повече от 13 хил. прасета преди навлизането на чумата, все още не е възстановена.

Дело, но в административния съд във Велико Търново, печели и дружеството "Биляна", в което заради африканска чума през август миналата година са умъртвени повече от 18 хил. прасета. Агенцията по храните определя обезщетение от 4.2 млн. лв., което съдът променя на 5.4 млн. лв. Този път: заради ползване на данни на Националния статистически институт при определяне на компенсаторното плащане, които обаче не са релевантни. По подобен начин се развиват казусите и при някои по-малки производители. Така например дружеството "Алекстрейд", в което през лятото миналата година са умъртвени повече от 4500 прасета, е спечелило в русенския съд дело за присъденото обезщетение, което първоначално агенцията по храните определя на близо 707 хил. лв., но впоследствие след допълнителна експертиза съдът изменя на 1.23 млн. лв. От делото става ясно, че въобще няма данни институцията да е възлагала на оценител оценка на унищожените животни, въпреки че това е законовото изискване.

"Капитал" поиска от агенцията по храните информация за датите и размера на изплатените обезщетения за всяка от пострадалите ферми в страната през последната година, но институцията не я предостави, макар че става въпрос за обществен ресурс. Оттам единствено съобщиха, че през 2019 г. 17 животновъдни обекта са получили 36.15 млн. лв. за 150 хил. унищожени животни, а през настоящата са били изплатени още 16 млн. лв. за 15 фирми със 68 хил. прасета. Заради отказаните данни за конкретни фирми обаче е невъзможно сравнението на сумите, получени от отделните компании. Най-грубата сметка показва по 240 лв. на убито прасе, което в бранша определят като ниска цена. Не е и ясно колко ще нарастнат и парите, които държавата ще трябва допълнително да отдели, заради течащите в момента съдебни спорове с производители.

Все пак не всеки се обръща към съда и ако се разгледат финансовите отчети на големите компании в сектора за миналата година се виждат още примери и суми, макар държавата да не ги обявява. В отчета на варненския "Свинекомплекс Брестак", който е най-голям по приходи сред фермите на лидера в сектора "Бони холдинг", се вижда, че при тях чумата е регистрирана в началото на тази година, в комплекса е имало почти 34 хил. животни в края 2019 г., а компенсацията е дошла в средата на тази година и е била 9.7 млн. лв. Заразата достига и до шуменския свинекомплекс на холдинга - "Тетрахиб", който купува млади прасенца от "Брестак" (на 100 дни до 35 кг, и ги угоява 80 дни). Ударът също идва в началото на тази година, когато има 24 хил. животни във фермата. Платеното от държавата е първо половин милион за умъртвяването, а после обезщетението е 5.4 млн. лв.

Пазар под напрежение

Прекият ефект от кризата с чумата по прасетата - не само в България, но и в много други европейски държави и най-големия консуматор в света - Китай, до момента се видя през цените. В периода след юли миналата година свинското месо на едро в България е поскъпнало за шест месеца с над 20%, като пиковата цена е през февруари - тогава 100 кг качествено месо са стрували почти 223 евро. Данните за последните шест месеца, които са до август тази година, пък показват, че в България цената е била най-висока сред всички евродържави (виж графиката). Посоката обаче е трайно надолу, подобно и на останалите европейски държави и вече е около 193 евро за 100 килограма, което е спад от 13% спрямо пика.

"Пандемията от коронавирус оказа силно влияние", коментира Венцислав Славов, който е директор "Бизнес развитие" в групата "Аякс" - вторият най-голям производител на свинско месо в България. По думите му заради затворените заведения през пролетта и лошия туристически сезон през лятото потреблението е спаднало.

През последните седмици цените в ЕС продължават да намаляват и заради установените случаи на африканска чума в един от големите производители - Германия, в началото на октомври, които доведоха до забрана за внос на германска продукция в Китай и други азиатски държави. "При всички случаи това ще натисне пазара в Европа", смята управителят на свинекомплекса в Голямо Враново Вихрен Димитров.

Според Венцислав Славов в краткосрочен и средносрочен план перспективите на пазара не са особено добри: рискът от африканска чума е все още прекалено висок, а фуражите, които по думите му са около 63% от разходите в свинекомплексите, поскъпват заради сушата не само в България, но и в други държави. "Ако цените продължат да падат, е възможно браншът да влезе в период на големи загуби", смята още той.

Автор : Капитал Преглед на оригинала