Най-големите компании в селското стопанство

Ожънати над 5.1 млн. тона пшеница и добив от близо 500 кг от декар даде добри карти в ръцете на фермерите през годината, при това само от една култура. Изобилната реколта на конкурентните пазари обаче повлия върху борсовите котировки и това нямаше как да зарадва производителите. Публична тайна е, че себестойността на българското зърно е висока заради рентите. През миналата година средната арендна цена е била 48 лв. на декар по данни на Националния статистически институт (НСИ), а по сведения на производители за този сезон нивите около Добрич се отдават на цени от 80 до 120 лв. на декар. Това изяжда получаваната субсидия и оставя близък до нулата марж за производителя. Нещо повече - изтекоха голяма част от допълнителните екологични субсидии, които фермерите получаваха през последните три години, и това се отразява в спад на резултатите им.

Перспективите за реколтата са добри и през 2019 г., като при пшеницата се очаква над 8% ръст на производството до 5.6 млн. тона и средни добиви от 519 кг от декар по данни на земеделското министерство. В началото на август котировките на борсата MATIF в Париж са около 166-168 еро на тон, което не е задоволително за фермерите от Добруджа. По климатични причини добивите там са по-ниски през тази година, което може да принуди стопаните да задържат продукция по складовете в изчакване на по-добри цени. В това време по-активно ще се търгува зърното от Централна България, което означава, че и тази година предизвикателствата за сектора остават все същите.

Положителното е, че след инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция и няма риск от повторение на напрежението с логистиката от предходните години на добри реколти. В сектора има очаквания, че новото пристанище "Езерец" от ТЕЦ-а на Ахмед Доган също ще се включи в транспорта и ще отвори още това лято.

Илюстрация на тази картина в зърнопроизводството са финансовите резултати на основните компании на българския пазар, които благодарение на холдинговите си структури компенсират с търговия, преработка и услуги в селското стопанство.

"Агрия груп холдинг" постига 48% ръст на приходите до 277 млн. лв. и печалба от 13.2 млн. лв., като по думите на основателя й Емил Райков най-рентабилната дейност в групата е била търговията. През миналата година компанията е обработвала 155 хил. дка земя, в това число 77 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. През тази компанията планира покупки на земя за 2.250 млн. евро, а цялата й инвестиционна програма за годината е в размер на 4 млн. евро, от които 40% ще бъдат собствени средства.

През миналата година компанията увеличи обема на складовото стопанство в промишлената зона на град Попово, собственост на дъщерното "Кристера", чрез изграждане на нови силози. Така логистичният център достигна капацитет от 130 хил. тона зърно.

Друга нова инвестиция за групата е производителят на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена от 50 хил тона. В рамките на миналата година в зърнобазите на "Агрия" са се съхранявали и търгували около 650 хил. тона зърно и маслодайни култури, пише в консолидирания й отчет до инвеститорите.

"БГ агро" също е един от големите производители на зърнени култури със стопанство от над 100 хил. дка. Резултатът му за миналата година е леко подобрение на приходите до 98.3 млн. лв. и нетна печалба от дейността 5.2 млн. лв. Най-висок принос за резултата има търговската компания в групата, следвано от складовото стопанство, което също е обособено в отделен бизнес. Новост за компанията през миналата година беше придобиването на "Ламобиена" през февруари и преименуването й на "БГ агро Плодова компания". По проект тя ще бъде преработвателно предприятие, което ще произвежда плодови сокове. Сред другите инвестиционни планове на групата са увеличаването на капацитета на зърнобазата във Вълчи дол и проект за изграждане на дестилерия за 1 млн. лв.

Ръстове на приходите отчитат и другите едри зърнопроизводители като "Октопод инвест холдинг" и "Балджиеви-91".

Търговци

С обработваните 40 хил. дка земя "Фарм сенс" не е сред най-едрите земеделци, но наред със собственото производство компанията активно търгува земеделски стоки и от съседните пазари - Румъния, Сърбия, Унгария. За миналата година дружеството на бизнесмена Пламен Борисов има 284 млн. лв. приходи и печалба от 1.7 млн. лв. Това се дължи на по-високите изтъргувани обеми - 900 хил. тона зърно, спрямо 700 хил. тона година по-рано.

Българският шампион в изкупуването на едро на зърнени култури, торове и препарати за растителна защита, "Севан" на предприемача Артур Акопян, отчита над 18% спад на приходите до 364 млн. лв. и свиване на печалбата от 13 млн. лв. на 6.4 млн. лв., което може да е резултат от по-ниските цени на продукцията. Успокояващ е ръстът на активите му от 217.7 млн. лв. през 2017 г. до 360.1 млн. лв. през миналата година, което е резултат от активната инвестиционна дейност в групата.

Динамично е представянето и на големите международни търговски компании, които с поделенията си в България са основен купувач на българското зърно. "Каргил България" расте с над 55% до 617 млн. лв. приходи и печалба от 4.3 млн. лв. Забележително е нараснала и числеността на персонала му - от 806 на над 1000 души. Ръстовете са резултат от преструктурирането на компанията през последните години и добавянето на нови дейности в портфейла й. По собствени нейни данни за миналата година компанията увеличава пазарния си дял на 16%.

При "АДМ България трейдинг" има свиване на приходите с 5% до 330 млн. лв., а резултатът е загуба от 1.9 млн. лв. Местното поделение на френската "Луи Драйфус" пък вдига оборота от 10.3 млн. лв. на 18 млн. лв.

Преработватели

Малко по-слаб от миналогодишния резултат отчита разградският "Амилум България", който произвежда нишесте, глюкоза и други производни при преработката на царевица. Фабриката дава работа на 345 души и за миналата година мощностите са били натоварени на пълния им капацитет, пише в отчета. Освен за българския пазар продукцията е ориентирана и към външния - Турция, Румъния, Германия, Чехия, Полша. Голям неин клиент са фабриките на "Кока-кола" в региона. Впечатляваща в резултатите на компанията е и постигната рентабилност от 7%, измерена като съотношение на печалбата към приходите, каквато няма при другите преработвателни сектори като мелничарските комплекси и маслобойните.

При "Гуд милс", която преработва зърнени култури и е позната с брашната "София мел", рентабилността е била 6% при 8% скок на приходите до 81 млн. лв. По данни на дружеството около 38% от продукцията му се изнасят основно за Гърция, Турция и Кипър.

Другият голям мелничен комплекс, "Топаз мел", отчита влошаване на резултатите, като приходите му се свиват с 3% до 75.5 млн. лв., а печалбата намалява от 1.7 млн. лв. на 1.2 млн. лв. От отчета за периода се вижда, че продажбите на брашно са пораснали със 7%, но на трици са спаднали по-осезаемо - с 19%.

Дружеството е собственост на Миню Стайков, който контролира и алкохолния бизнес на "Сис индъстрийс". През миналата година специализираната прокуратура повдигна обвинение срещу Стайков за организиране на престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол и извършване на данъчни престъпления. Това поставя под въпрос доколко фамилията му е изградила надежден мениджърски екип, който да се справи с предизвикателствата в сектора и без подкрепата на собственика.

По-високи резултати от дейността си за миналата година отчитат големите преработватели на маслодайни зърнени култури. "Олива" впечатлява с ръст от над 31% до 560 млн. лв. приходи, а ямболският "Папас олио" расте с 1.7% до 394 млн. лв. постъпления.

Любопитното в сектора е, че България е нетен износител на слънчоглед, а заради високите цени на суровината през последните години рентабилността на маслобойните фабрики страдаше. По информация от експерти в бранша през последната година е започнал внос на слънчоглед и очакванията са това да успокои цените и да позволи на преработвателите да формират по-високи маржове.

Фураж

За производителите фуражи за изхранване на добитъка годината също беше динамична предвид на цените и оптимизма в сектора животновъдство. Благодарение на контрагентите си в чужбина и осъществения износ "Вианд" подобрява резултатите си и отбелязва скок на приходите с 13% до 83.6 млн. лв., а печалбата расте до 1.1 млн. лв.

"Този ръст се дължи на това, че "Вианд" има клиенти в Румъния и те са с дългосрочни", обясни в телефонен разговор управителят на компанията Корнелия Харитонова. "В продажбите увеличението е до 95 912 тона спрямо 82 848 за 2017 г.", добави експертът. Харитонова коментира, че проблеми пред сектора са поставили болестите по птиците и дребния рогат добитък и невъзможността за складиране на продукция, тъй като тя е с ниска трайност.

"Трайността на тези продукти е в рамките на 4 месеца. Тоест те не могат да се произведат и да се натрупат. Специално при нас, тъй като по-голямата част от производството е за промишлени ферми, се работи по заявка. В седмицата, в която произвеждаме поръчаното количество, го експедираме. Съхраняваме до 2-3 дни. Когато става дума за пакетиран фураж, може да има 15-20 дни съхранение, но неговият дял е по-малък", обясни още експертът.

На въпрос какви са перспективите пред производителите на фуражи предвид свинската чума Харитонова не се наема да прогнозира. "Вианд" вече беше директно засегнат, тъй като в опит да си възвърне вземания от "Свинекомплекс Николово" стана негов собственик, а комплексът беше сред първите, в които се наложи унищожаване на всичките над 17 хил. животни.

Според експерти от сектора проблемът пред производителите на фуражи до известна степен може да бъде неутрализиран чрез повече износ. Ако в България животновъдството е в криза заради чумата, съседните пазари ще започнат да произвеждат повече, за да задоволят търсенето, и така ще се отвори потребност от доставката на храни за добитъка. Освен това в България масовата практика е самите свинекомплекси да си произвеждат фуражите, като купуват само добавките към храните. Въпреки това има риск кризата с чумата да се отрази негативно върху зърнопроизводителите, които са ориентирани основно към местния пазар, в случай че епидемията се задържи.

"Карантинният срок е около половин година, а и на теория свиневъдството може много лесно може да се възстанови, защото оборотът му е бърз - една свиня майка в рамките на една календарна година се опрасва два пъти с по 20 - 30 прасенца. Въпросът е, че в момента в средата вируси се разпространяват неконтролируемо. Ние сме като разграден двор и ще трябва да мине много време, докато се съвземем. Напълно възможно е някои производители да се откажат от бизнеса, въпреки че беше много сладък през последните 5 години. Причината за това беше в субсидията за хуманно отглеждане на животни, която докарваше между 10 и 30% от приходите", е коментарът на експерт от сектора, който предпочита да не бъде цитиран с име.

Тенденция

Ако има една тенденция, която е специфична в селското стопанство за 2018 г., това е опитът на малки и средни предприемачи да излязат от бизнеса. Едрите компании обаче не са склонни да купуват всичко и на всяка цена.

"Постоянно се наблюдават малки и средни фермери, които искат да излизат от сектора. Това е следствие на по-ниските цени на продукцията и високите ренти. По-ниската доходност не успява да натисне рентите, понеже ниските цени са краткосрочни явления, докато на цената на земята и дохода от нея се гледа като на дългосрочна инвестиция. Еластичността на цената там е по-малка и затова не се стига до намаление на рентите заради няколкото години на по-ниски цени. Някои дребни фермери не успяват да удържат на това напрежение и търсят възможности да се освободят", са впечатленията на Емил Райков от "Агрия". Според него обаче големите не бързат да купуват, защото има неясноти около новия програмен период в европейското земеделие след 2020 г.

"Не се наблюдава голямо обединяване и консолидирания, каквато имаше преди 3-4 години, когато пазарът беше по-рентабилен. Купувачите са доста предпазливи, изчакват. Искат да видят каква ще е селскостопанската политика за 2020 г. За съжаление вече сме 2019 г. и още нямаме информация за плащанията, субсидиите, изискванията за свързани лица, тавани и т.н. Поради тази причина има застой на пазара от гледна точка на такъв тип консолидация."