Няма безплатно е-здравеопазване

Как и защо правителството се размина с дарението на IT сектора за електронно здравеопазване

Йоан Запрянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Пет месеца след като правителството се похвали, че IT секторът в лицето на аутсорсинг асоциацията AIBEST ще изгради доброволно електронното здравеопазване, дарението на софтуерните компании, изглежда, няма да се случи. Причината според Министерството на здравеопазването (МЗ) е, че макар от асоциацията да разполагат с квалифицирани програмисти, тя не е запозната с нормативната база в сектора. От самата AIBEST пък казват, че до този момент не са получавали конкретно задание, по което да се работи. Освен това почти половин година след отправяне на предложението те едва ли имат толкова свободен капацитет, че да отделят обещаните 15 хил. часа програмиране.

Вместо това двете направления, по които трябваше да работят частните фирми - електронното медицинско досие и електронните рецепти - ще бъдат поети от държавната "Информационно обслужване", която от края на миналата година по закон е държавен системен интегратор за МЗ и редица други институции.

Няма ненаказано добро

В края на март, когато страната все още бе завладяна изцяло от темата за коронавируса, AIBEST обяви, че дарява безвъзмездно 15 хил. часа доброволен труд за изграждането на електронното правителство. Изборът тези 15 хил. часа да идат точно за разработката на електронното здравеопазване беше изцяло на кабинета.

Тогава на пресконференция в Министерския съвет цареше оптимизъм. "Кризата не е само премеждия, но ражда и възможности. Ние поемаме протегнатата ръка с признателност. Считаме, че благодарение на тези 15 000 човекочаса дарен труд най-важното, което можем да направим, е най-сетне в срок от няколко месеца да изградим националната здравно-информационна система. Това в момента е приоритет", каза тогава вицепремиерът Томислав Дончев.

"Иронията е, че преди кризата Министерството на здравеопазването имаше проблеми с възлагането на точно тази поръчка. Над година мина в безуспешни опити да се възложи. Сега ще се случи по този начин: бързо и с ефект върху най-засегнатата система в ситуацията", добави още Дончев в края на март.

Останалата част от пресконференцията премина в шеги и закачки, предимно от страна на премиера Бойко Борисов, който каза, че тогавашният здравен министър (и настоящ финансов) Кирил Ананиев е "като комунистите, нахвърля се на безплатното".

Изборът дарените 15 хил. часа труд да идат към електронното здравеопазване изглеждаше логичен. От една страна, това е една от най-трагичните истории в сферата на електронното управление, започнала още през 2002 г. От друга, COVID-19 направи темата особено актуална и бе логично, че щом компаниите даряват труд заради извънредното положение, дарението трябва да бъде насочено към нещо свързано. Малко по-късно държавната "Информационно обслужване" обяви, че също ще дари труд - 1500 часа, които да отидат за управлението на самите проекти. Казано по друг начин - от асоциацията на програмистите, а от "Информационно обслужване" - проектният мениджмънт.

Не ги разбирате тия неща

Пресконференцията и няколкото интервюта по темата след това, изглежда, са били и началото, и краят на взаимодействието между частния сектор и правителството в тази насока. Месеци по-късно никой не е потърсил AIBEST с конкретни задачи, които да бъдат изпълнени от софтуерните разработчици във фирмите, които съставляват асоциацията, а причината, цитирана от МЗ пред в. "Сега", е, че "системата е стратегическа и асоциацията за иновации въпреки квалифицираните си специалисти не познава в дълбочина нормативната уредба в здравния сектор".

Обяснението обаче звучи нелогично, защото двата компонента - за медицински досиета и рецепти - вече се изготвят от "Информационно обслужване" на търговски принцип, вместо държавната фирма да поеме управлението на проекта чрез дарените 1500 часа, а техническата част да бъде поета от безвъзмездния труд на частния IT сектор. Компаниите от асоциацията даряват труд на своите софтуерни специалисти и едва ли е нужно всеки от тях да е запознат с "над 25 закона, над 20 наредби, 9 регламента и директиви на ЕС, включително и Национален рамков договор за медицински дейности и Национален рамков договор за денталните дейности", цитирани от МЗ като причина тази работа да не може да бъде свършена от всеки.

Пред "Капитал" председателят на асоциацията Илия Кръстев коментира, че малко след пресконференцията е имало вътрешни срещи, но нищо повече. "Не е имало официален отказ от дарението ни или конкретен момент, в който да ни кажат, че няма да имат нужда от помощта ни", казва той. За официалната причина според министерството това да не се случи - липсата на юридическа експертиза, Кръстев разбрал от медиите.

Според източници на "Капитал" наскоро до асоциацията все пак е изпратено писмо с покана да се уточнят подробности, но в момента натовареността на фирмите от IT сектора вече е доста различна и обещаната помощ ще се организира много по-трудно.

Въпросните 15 хил. часа дарен труд така или иначе нямаше да стигнат за изграждането на двата модула от електронното правителство. През април Пламен Цеков, изпълнителен директор на "Скейл Фокус", която е част от AIBEST, коментира, че те са "еквивалентът на свършеното от 100 специалисти в рамките на месец, ако работят на пълна пара", а Ивайло Славов, изпълнителен директор на "Булпрос", също част от асоциацията, обясни в интервю пред Сашо Диков, че "стoйнocттa нa тoзи труд e 200 - 300 хиляди eврo". Очакванията на Славов тогава бяха, че "след 15 000 чaca труд нaй-мaлкoтo щe имaмe някaквa aрхитeктурa зa cиcтeмaтa нa здрaвeoпaзвaнeтo".

Поредният успешен провал

Само през последните десет години има четири търга за изграждането на различни аспекти от общата система, нито един от които не е завършил с положителен краен резултат. Вместо това поръчките водят след себе си години на обжалвания от страна на компании. При последния опит оценката за цената на цялата система бе 25 млн. лв.

Проверка на "Капитал" показва, че последната процедура по отношение на електронните рецепти и медицински досиета е била спряна с решение от средата на май. Тогава са били прекратени договорите със "Сиела норма" и "Технологика", а като част от мотивите за решението е посочено и избирането на "Информационно обслужване" за системен интегратор по закон.

В интервю пред БНТ от края на юли новият здравен министър Костадин Ангелов коментира, че работата по електронните рецепти и досиета вече се извършва от "Информационно обслужване", а срокът за пускането им в експлоатация остава средата на декември. "Капитал" се свърза с "Информационно обслужване" с искане за информация по отношение на договора, като цена и срокове, но от компанията пренасочиха запитването към Министерството на здравеопазването. "Капитал" изпрати въпроси на МЗ относно процедурата и причината да бъде отхвърлена безвъзмездната помощ на AIBEST, но за момента няма получени отговори.

По отношение на възможността безвъзмездният труд да бъде прехвърлен към друга част от електронното правителство Илия Кръстев коментира, че за това ще бъде нужно и преразглеждане на новата ситуация от страна на фирмите в асоциацията. "Оттогава все пак минаха близо шест месеца и обстановката е по-различна", казва Кръстев.