Инвеститорите започват да обръщат внимание на водния риск

Много компании за данни им помагат да го предскажат чрез нови методи

Ексклузивно съдържание от The Economist

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

От малкия си офис в Монреал компанията за изкуствен интелект Aquantix играе ролята на детектив за отдалечени инвеститори, загрижени за водния риск. Моделът й съчетава сателитни снимки с висока резолюция, данни от измервателни станции и регулаторни документи, намерени в интернет. Тя изчислява не само колко вода използва бизнесът в различните си офиси, но и сметките за вода, шансовете за суша или наводнение в околните райони, както и финансовите последствия от подобно явление - всичко това, без да се свързва с въпросната компания.

Фирми като Aquantix се оказват полезни за инвеститори, които започват да осъзнават водния риск. При настоящите темпове на потребление търсенето на вода в световен мащаб ще бъде с 40% по-високо от предлагането й до 2030 г. по данни на ООН. Портфолио мениджърите разбират, че физическият, регулаторният и репутационният воден риск могат да навредят на инвестициите им и особено на тези в "жадни" индустрии като хранително-вкусовата промишленост, минното дело, текстила и комуналните услуги.

Водни загуби

Едно от притесненията е, че шоковете за доставка на вода могат да удавят или пресушат активите на компанията. През последните години Coca-Cola беше принудена да затвори заводи в Индия заради суша. Наводненията в Средния Запад в Америка през 2019 г. предизвикаха смущения в съоръженията на два хранителни гиганта - Cargill и Tyson Foods. Според анкета на организацията с нестопанска цел CDP 783 компании, листнати на борсата, са претърпели водни загуби за общо 40 млрд. долара през 2018 г.

783 компании, листнати на борсата, са претърпели водни загуби за общо 40 млрд. долара през 2018 г.

Другото притеснение е, че цената, която една компания плаща за вода, може да се увеличи многократно. Пазарната цена на водата не отразява екологичните и социалните разходи за използването й. Държавните субсидии означават, че компаниите често не плащат истинската й цена. Но понеже водните запаси се изчерпват, субсидиите могат да станат по-скъпи и непопулярни, което ще принуди правителствата да ги премахнат. Доставчикът на данни S&P Global Trucost смята, че ако компаниите от индекса Fortune 500 платят истинските разходи за вода въз основа на оценка на недостиг вместо въз основа на текущи цени, то маржовете им на печалба биха могли да се свият с една десета. Маржовете на фирми за храни, напитки и тютюневи изделия биха се понижили с три четвърти.

Проследяване

Обявяването на водния риск е по-трудно от това на емисиите от парникови газове. Това е отчасти защото е по-трудно да бъде измерен. Емисиите от парникови газове в Лондон или в Сахара имат същото влияние върху околната среда. Но не и използването на един галон вода. Данните за опледелена локация могат да са обект на търговска тайна и трудни за пресмятане. Затова бизнесите прибягват към неясни глобални изчисления.

За разлика от емисиите, обаче, водата може да бъде проследявана и доставчиците на данни могат да се опитат да изчислят колко вода използва една компания. Утвърдени имена като Bloomberg и S&P Global, както и някои стартъпи, запълват празнината. Съоснователят на Aquantix казва, че в резултат на това инвеститорите могат да се обърнат към мениджмънт, разполагащ с данни вместо с въпроси. "Отърваваме се от черната кутия, в която се крият компаниите", казва той.

Инвеститорите могат да се обърнат към много нови методи. Някои от тях искат обикновена оценка да се превърне в бизнес модел. Фирмата с нестопанска цел Ceres оценява бизнесите по всякакви критерии - от пряко управление на водите до рискове във веригата на доставки. Тези, които търсят повече детайли, могат да използват инструменти като функцията на Bloomberg за карти, която нанася съоръженията на компанията върху топлинна карта въз основа на водния стрес. (Калифорния е със същия цвят като части от Африка на юг от Сахара; Далечният Изток на Русия много прилича на Западна Европа.) Фирми като Aquantix стигат по-далеч и се опитват да предвидят финансовите разходи за водния риск.

Точността на такива прогнози все още не е доказана. За Андрю Мейсън от Aberdeen Standard Investments, обаче, те все пак са полезни. Прогнозите показват на компаниите, че инвеститорите са загрижени за водния риск и ги насърчават да споделят данни. "Тук беше въглеродът преди десет или 15 години", казва Мейсън.