Акционерите настояват ExxonMobil да стане зелена
Инвеститорите се бунтуват срещу въглеводородната стратегия
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Два американски гиганта, уплашени от криза, която разтърси петролните пазари, се държат здраво за ръце. Близките им връзки напомнят на Standard Oil, която се разпадна през 1911 г. като част от най-известното упражнение за доверие в света. Годината е 1999, а Exxon тъкмо е приключила сделка за придобиване на Mobil за 81 млрд. паунда. Може ли историята да се повтори през 2021 г.? Светът на корпоративни сделки е обезумял след съобщенията, че миналата година шефовете на ExxonMobil и Chevron са обсъждали да обединят двете компании, финансово пострадали заради коронавируса заедно с останалите от индустрията. Очевидно преговорите са прекратени. Но могат да бъдат подновени. Потенциалният колос може да произведе достатъчно, за да осигури над 7% от световните нужди от петрол.
Този път обаче сделката няма да бъде демонстрация на сила, особено за ExxonMobil. Преди пандемията компанията беше под напрежение. Въпреки че капиталовите разходи се увеличиха с 261 млрд. паунда в периода между 2010 г. и 2019 г., производството й на петрол се запази. Нетният дълг е скочил до 63 млрд. долара, отчасти за да запази свещените си дивиденти, които й струват 15 млрд. паунда годишно. ExxonMobil, която преди 10 години имаше пазарна капитализация 410 млрд. долара, а през 2013 г. беше най-скъпата публична компания, сега струва по-малко от половината на това. През изминалия август тя беше извадена от индекса Dow Jones Industrial Average, след 92 години в него.
Залогът
На всичкото отгоре на 2 февруари ExxonMobil обяви, че е приключило десетилетие на сериозни печалби, които са средно 26 млрд. долара на година между 2010 и 2019 г. Фирмата отбеляза първата си нетна годишна загуба от впечатляващите 22 млрд. долара. Много от тях са еднократни отписвания на активи за природен газ. ExxonMobil не е единствената, която страда. През седмицата британската BP също обяви годишни загуби. Изпълнителният директор на ExxonMobil Дерън Уудс твърдо заяви, че фирмата е във "възможно най-добрата позиция", за да отвърне. Докато конкурентите говорят за ново бъдеще на инвестиции във възобновяеми източници, Уудс е откровен за удвояване на въглеводородите. Стратегическата мантра на неговата фирма е, че търсенето на изкопаеми горива ще остане високо през следващите десетилетия, защото потребителите в развитите страни купуват повече автомобили, климатици и самолетни билети.
Акционерите вече не са толкова сигурни. Тези от тях, загрижени за природата, са разгневени от това, че ExxonMobil продължава да "прегръща" въглерода. А тези, които се интересуват от парите, са подразнени от капиталовата й недисциплинираност. В момента и двата вида акционери тласкат компанията в една и съща насока.
Кой иска промяна
Големият хедж фонд D.E. Shaw настоява ExxonMobil да харчи по-разумно. Възвръщаемостта на капитала на компанията, използван за проучване и производство, намаля от средно 30% за периода 2001 - 2010 г. до 6% през 2015 - 2019 г. Фондът настоява Уудс да действа повече като конкурента си Майкъл Вирт от Chevron, който се концентрира по-скоро върху стойността и по-малко върху обема. Още по-впечатляващо е, че Engine No.1, нов фонд с дял от само 0.02%, се опитва да засрами Уудс с мантра, подобна на тази на ExxonMobil: ако компанията продължи сегашния си курс на действие и търсенето наложи по-бързо преминаване към зелена енергия, то тя рискува драстичен спад. Фондът започна битка чрез наместници, предлагайки четирима нови директори. Според него настоящият борд на директорите има твърде много корпоративни представители и твърде малко енергийна експертиза. Агитацията за разклащане на Engine No.1 спечели подкрепата на Calstrs, който управлява 283 млрд. долара от името на работещите в публичния сектор в Калифорния.
Съществено важно е, че се е променил тонът на трите най-големи институционални инвеститора в ExxonMobil - BlackRock, Vanguard и State Street. Тези титани в управлението на активи притежават около 20%. Това подценява тяхната сила. Много дребни акционери не гласуват и не използват оръжия с огромна сила. Докато в миналото мениджърите на активи размахваха пръст на загрижени за климата фирми, то сега те заплашват да си тръгнат.
В скорошно писмо до клиентите си шефът на BlackRock Лари Финк говори за по-зелени акции, които се радват на "премии за устойчивост", и на по-мръсни, които рискуват дългосрочна възвръщаемост. Той загатва, че фирмата му, която е най-големият мениджър на активи в света, може да намали активите си във фирми, които не са успели да оценят случващата се "важна промяна". Vanguard също критикува ExxonMobil за неправилно управление.
Желание за промяна
Подобни критики бяха игнорирани преди. Но сега ExxonMobil, изглежда, е готова да направи някои промени. Тя тъкмо назначи за директор бившия шеф на малайзийската компания Petronas като част от "освежаване на борда". Фирмата също разкри усилия за 3 млрд. долара, за да ускори работата си върху улавяне на въглерод. ExxonMobil съкращава разходите си за нови платформи и стеснява фокуса си към добиви с по-висока възвръщаемост на места като Гвиана и Пермския шистов басейн в Америка.
Дотук добре. Но изглежда малко вероятно да успокои все по-развълнуваните акционери. Някои загрижени за климата "бунтовници" мислят, че ExxonMobil е твърде фокусирана върху технологията за улавяне на въглерод, която е скъпа и тепърва ще бъде мащабно въведена от всеки, който се е опитал и не се е концентрирал достатъчно върху редуциране на вредните емисии. За разлика от много колеги фирмата си е поставила цел да намали само интензитета на емисиите от своите операции, а не емисиите като цяло, и оставя място за повече пушек, ако производството се увеличи. Тя изостава зад конкурентите си в справянето с емисии от "обхват 3": тези на клиентите й, които изгарят бензин и реактивно гориво. ExxonMobil също ще трябва да предложи бъдещи отстъпки на тези акционери, които се притесняват повече за капитала, отколкото за въглерода. Голямото намаляване на капиталовите разходи през 2020 г. мина добре, но планираните й годишни инвестиции от 20 - 25 млрд. долара за следващите години все още изглеждат недостатъчни в сравнение с тези на конкурентите.
Отговорът на фирмата "само ни надъха", казва член на екипа на Engine No.1. "Те все още гледат на света днес или след пет години, а не на дългосрочната траектория - точно това ги вкара в тази бъркотия." Миналата година Уудс преживя решение на акционерите, подкрепено между другото от BlackRock, за лишаването му от двойната роля на председател на ExxonMobil. Този път петролният бос може да има по-малък късмет, докато Давид и Голиат се нахвърлят върху него.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.