Компании

ExxonMobil загуби битката със зелените инвеститори

Хедж фонд на зелени активисти успя да номинира двама директори в борда на енергийния гигант

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Краят на каменната ера не e настъпил заради липсата на камъни, а краят на петролната ще дойде много преди светът да остане без петрол." Този боен вик въодушевява критиците на петролните гиганти, които отдавна мечтаят да заменят въглеводородите с по-чисти горива и технологии. Те не могат да понасят ExxonMobil - най-богатият и най-могъщ петролен гигант от западните компании и най-неуморният в защитата на суровия петрол. Страховитият й бивш шеф Лий Реймънд някога каза на кореспондента на Economist да напусне кабинета му, след като беше предизвикан заради очевидното отричане на науката за климата.

Дарън Уудс, който сега е на мястото на Реймънд, не отрича климатичните промени. Но сега трябва да се справи с най-голямата критика към мениджмънта на компанията в историята. По време на събранието на акционерите на 26 май коалиция от инвеститори активисти, водена от малкия хеджфонд Engine No.1, успя да постави в борда на директорите поне двама ориентирани към зелена политика директори, които да допринесат за въвеждане на стратегия за намаляване на вредните емисии, подобна на тази, подкрепяна от европейските гиганти BP, Royal Dutch Shell и Total.

Engine No.1 не успя да постигне своето - тя излъчи четирима кандидати. Но както отбелязва Дейвид Ларкер от Stanford's Graduate School of Business, "много рядко" се случва компания с размерите на ExxonMobil да избере дори един директор с различно мнение, какво остава за двама или трима. Само един различен глас може да направи голяма разлика, казва експертът по корпоративно управление в университета в Делауеър Чарлс Елсън, който е работил като противник в различни бордове. Резултатът е безпрецедентна атака срещу зависимостта на ExxonMobil към въглерода, която е по-силна от тази на всяка друга фирма (виж графиката).

Силни съюзници

Кампанията е успешна благодарение на подкрепата на силни съюзници. Пенсионните фондове CalPERS и CalSTRS, които представляват съответно калифорнийските служители в публичния сектор и учителите, управляват 700 млрд. долара активи. Двата огромни фонда, представляващи държавните и местните служители на Ню Йорк с още около 300 млрд. долара под техен контрол, подкрепиха усилията на Engine No.1. Заедно те притежават по-малко от 1% от акциите на ExxonMobil. Но действията им като големи управители на активи изпращат силен сигнал към по-широкия пазар.

Пазарът го получи. Дуополът на Institutional Shareholder Services (ISS) и Glass Lewis, който съветва инвеститорите по подобни въпроси, препоръча избирането на съответно трима и двама от директорите на Engine No.1. В доклад, публикуван на 14 май, ISS съобщава, че хедж фондът е "изразил убедителен аргумент, че е необходима допълнителна промяна в борда, за да се осигури доверието на акционерите" в бъдещето на ExxonMobil. По-голямата част от инвеститорите са съгласни, включително някои големи мениджъри на активи.

Самият вот е толкова странен, колкото и резултатът. Мениджмънтът на ExxonMobil отказа да обяви резултатите в уговорения час, които вече трябваше да бъдат ясни, и вместо това обяви почивка, "за да осигури всички наши акционери да имат възможността да изразят мнението си". Този необикновен ход породи слухове, че компанията се опитва да убеди големите институционални инвеститори да обърнат рещаващите гласове в полза на различните директори и по-специално онези с най-зелени профили. Ако това е вярно, то това би било отклонение от обикновено силното корпоративно управление на ExxonMobil.

Всъщност каквото и да се е случило на непланираната почивка, резултатът е невероятен. Когато срещата продължи, фирмата обяви, че двама от кандидатите на Engine No.1 са избрани - Грегъри Гоф и Кайса Хиетала. Exxon обяви, че се нуждае от повече време да прецени дали третият, Александър Карснер, ще се присъедини към тях.

Все по-успешен външен натиск

Вътрешната победа в ExxonMobil е последният знак, че външният натиск върху петролния бизнес да приеме прехода към нисковъглеродно бъдеще се увеличава. Международната агенция по енергетика (IEA), която обикновено не е известна да бие камбаната за климатичните промени, предупреди на 18 май, че инвестициите в нови проекти за изкопаеми горива трябва да спрат сега, ако енергийният сектор иска да бъде въглеродно неутрален до 2050 г. Джо Байдън иска енергетиката на САЩ да спре да изпуска парникови газове в атмосферата 15 години по-рано от това.

Увеличава се външният натиск върху петролния бизнес да приеме прехода към нисковъглеродно бъдеще.

Досега европейските петролни гиганти бяха притискани да станат по-екологични от активисти, потребители, регулатори, инвеститори и съдилища. През изминалата година BP обеща да намали въглеродния интензитет на продуктите, които продава, с 50% през следващите 30 години. Миналия месец акционерите на Shell подкрепиха плана й да създаде въглеродно неутрален бизнес до средата на века. Макар и идеята да звучи амбициозно според индустриалните стандарти, тя не беше достатъчна за съдия в Нидерландия, който на 26 май нареди на английско-нидерландския гигант да намали емисиите за периода 2019 - 2030 г. с 45% в съответствие с глобалните климатични споразумения. Очаква се Shell да обжалва.

Сега критиките към въглерода се разширяват извън екологично ориентирана Европа. По-рано тази година борбата с активисти принуди ExxonMobil да обяви планове за създаване на нов отдел за "нисковъглеродни решения", който ще разработва технологии, улавящи и съхраняващи въглерод под земята. Компанията също така се ангажира да намали въглеродния интензитет на собствените си добивни и производствени дейности с 15-20% до 2025 г. В деня на вота на ExxonMobil акционерите на американския й конкурент Chevron, който е също толкова оптимистично настроен към петрола, гласува предложение за намаляване на емисиите от крайната употреба на продуктите й.

Новите директори на ExxonMobil ще настояват за по-агресивно намаляване на вредните емисии. Engine No.1 отбелязва, че плановете на гиганта са да похарчи общо около 3 млрд. долара през следващите пет години в опити за намаляване на въглерода; за сравнение - влага около 20 млрд. долара годишно за традиционни петролни инвестиции. За разлика от Shell компанията единствено обеща да редуцира вредните газове от собствените си дейности, а не от по-широко разпространените и произведени при използване на продуктите от крайните потребители парникови емисии.

Основната причина, поради която подобни аргументи вече не биват игнорирани, е, че някога могъщата репутация за стриктното управление на ExxonMobil се срина. Неспазването на дисциплината замести исторически разумните капиталови разходи.

През последните няколко години стойността на акционерите нарасна с милиарди долари. Най-впечатляващата графика в манифеста от 80 страници на Engine No.1 показва възвращаемостта на капитала, която се понижава или е много под средната цена на капитала от 2015 г. насам (виж графиката).

Докато Chevron направи по-малко от 70 млрд. долара капиталови разходи през последните пет години, ExxonMobil се раздели с близо 100 млрд. долара дори когато цените на петрола се сринаха. Брутният й дълг почти се е удвоил от 2015 г. до около 60 млрд. долара. Придобиването й на XTO Energy, което се случи в неподходящ момент и беше надценено, я принуди да отпише 17-20 млрд. долара през ноември, а рейтинговата агенция S&P Global направи остър анализ на инцидента: "Как да не се правят сливания и придобивания". "Освежаването на борда е необходимо поради дългосрочния финансов дефицит в ExxonMobil", казва Ан Симпсън от CalPERS.

Съмнения сред инвеститорите

Миналото лято, когато цените на акциите на ExxonMobil достигнаха най-големия си спад от две десетилетия и фирмата беше извадена от индекса Dow Jones Industrial Average след близо век в него, аргументът на Симпсън би звучал безспорен. За много други той остава необорим. Но дълбоко в себе си много инвеститори все още се притесняват, че промяната към зелена енергия може да унищожи акционерна стойност. Благодарение на ръста на цените на петрола ExxonMobil си възвърна 110 млрд. долара пазарна капитализация от октомври насам и умело превъзхожда европейските гиганти, чиито вятърни и слънчеви проекти са на години разстояние от печалба и в същото време могат да отнемат от дивидентите им.

Цените на суровия петрол са, разбира се, циклични по природа. В един момент те отново ще се понижат за разлика от въглеродния диоксид, който безмилостно се трупа във въздуха с изгарянето на все повече горива. Основните инвеститори сега виждат риска за околната среда като "ключов компонент с дългосрочна стойност", отбелязва Тимъти Юманс от EOS, която предлага услуги за управление на активи на собственици на 1.5 трлн. долара и подкрепя Engine No.1. Акционерната битка от последната седмица е доказателство за това. Уудс и неговите наследници трябва да се подготвят за още такива битки.