Загрижените за климата рискови инвеститори се завръщат

Могат ли обаче да печелят пари и да защитават планетата едновременно

Ексклузивно съдържание от The Economist

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Донякъде се опитваме да изплашим инвеститорите", признава основателят на Form Energy Матео Харамильо. Стартъпът се опитва да реши един от най-заплетените проблеми на възобновяемата енергия. Слънчевата и вятърната енергия са непостоянни, така че производителите на електричество трябва да съхранят излишната енергия и да я насочат за използване, когато слънцето не грее или няма вятър.

Големите литиево-йонни батерии могат да освобождават заряд до четири часа. Form Energy, която е основана през 2017 г., иска да увеличи този период до дни с помощта на различна и тайна технология. През май тя обяви пилотен проект с компанията от Минесота River Energy. Екипът от основатели на проекта е пълен с толкова известни личности, че един от шефовете на конкурентна компания го нарича "пътуващите Wilburys на съхранението на енергия", като се позовава на супергрупата от 1980 г., в която участват Джордж Харисън и Боб Дилън. Въпреки това, Харамильо не очаква да започнат да съхраняват енергия до 2025 г.

Комбинацията от дълги периоди на изчакване и недоказана технология би накарала много рискови инвеститори да се паникьосат. Повечето искат да видят възвращаемост в рамките на пет до седем години. Form Energy има по-търпеливи поддръжници. Сред тях са фондът, основан от Бил Гейтс и подкрепян от други милиардери, Breakthrough Energy Ventures (BEV), Eni Next - клонът за рискови инвестиции на италианския петролен гигант, и фондът The Engine, основан от Масачузетския технологичен институт. Това отразява променящия се характер на екосистемата от рискови инвестиции в зелена енергия, която отново си партнира след години хибернация.

Рекордни инвестиции

Според изследователската компания Cleantech Group през 2019 г. инвеститорите са вложили рекордните 36 млрд. долара в технологии, свързани с климата, в сравнение със 17 млрд. през 2015 г. Китай е инвестирал между 15% и 30% от тези пари (в зависимост как е дефиниран секторът), а Европа - 15%. Това трябва да стимулира иновациите и, да се надяваме, намали относителната цена на щадящите климата технологии дори и в отсъствие на регулации, които правят енергията от въглеродни източници по-изгодна. И трябва да се случи навсякъде, а не само в енергийния и транспортния сектор. "Когато мислим за декарбонизацията, трябва да си напомним, че това е цялата индустриална икономика", споделя Гейтс.

Международната агенция по енергетика (IEA) прогнозира, че една четвърт от намаляването на емисиите, необходими климатът на Земята да се превърне в устойчив до 2070 г., идват от зрели технологии като хидроенергетиката. Другите 41% са от сравнително нови иновации с по-малко от 1% от даден пазар като офшорни вятърни паркове за производство на електроенергия. Технологии, които са във фаза на демонстрация или все още имат прототип (кораби или самолети, задвижвани от батерии), представляват 17% от пазара. Това предоставя огромна възможност за инвеститорите, стига да могат да я приемат.

Рисковите фондове пак са тук

Фондовете за рискови инвестиции в зелена енергия имат шарено минало. В края на първото десетилетие на века те преминават през бум и крах в Америка и в по-малка степен и в Европа. Рисковите инвеститори използват модел на финансиране, характерен за софтуерни компании, и го прилагат за фирми, които произвеждат физически продукти, повечето от които слънчеви панели и биогорива, и които се нуждаят от много време и пари, за да генерират приходи. Много от тези фирми обявяват фалит. А рисковите капиталисти, които са инвестирали в тях, губят повече от половината от 25-те милиарда долара, които са вложили. Капиталът пресъхва.

Сега отново тече. Този път инвеститорите се оглеждат за по-широка гама от екологично чисти технологии. Вдъхновени от успеха на Tesla, около половината от сделките по стойност се сключват за транспорт с ниски въглеродни емисии. През 2014 г. Илън Мъск купува 14% в производителя на електромобили за 6.5 млн. долара. Шест години по-късно компанията излиза на борсата и днес се оценява на 385 млрд. долара, или на повече от всеки друг автомобилен производител. Само делът на Мъск струва може би 72 млрд. долара - малко по-малко от пазарните капитализации на General Motors и Ford, взети заедно.

Инвестициите не се ограничават само до фирми, които искат да приличат на Tesla. Компанията за протеини на растителна основа Impossible Foods, оценена на 4 млрд. долара и подкрепена от Google и Гейтс, както и листнатият й конкурент Beyond Meat с пазарна капитализация 10 млрд. долара изостриха апетита на инвеститорите за аграрни технологии. Form Energy и други разработчици на мрежи за съхранение на енергия също са търсени.

Търсен е и софтуерът. Консултантската компания PWC изчислява, че една от десет от най-големите сделки с рисков капитал в ранна фаза между 2013 г. и 2019 г. включва чисти софтуерни компании. Други шест от десет включват стартъпи, които съчетават умни алгоритми с чист хардуер. Намаляващите разходи на стоки като слънчеви панели или батерии, цените на които са се понижили със съответно 82% и 87% между 2010 г. и 2019 г., позволяват на фирмите да предлагат помощни стоки и услуги. Софтуерните иновации позволяват този по-евтин хардуер да надскочи предишните му граници, отбелязва Варун Сиварам от Колумбийския университет. Някои стартъпи например се опитват да използват умно програмиране, за да обединят разпръснати енергийни източници като слънчеви батерии на покрива или батерии, и да доставят електричество като виртуална електроцентрала.

Инвеститорите също са много разнообразни. Фирмите за рисков капитал си партнират с правителства, корпорации, милиардери, загрижени за климата, и компании с частен капитал.

Повече пари и за наука

През 2014 г. 24 страни, сред които САЩ, Китай, Германия и ЕС, призоваха да се удвоят разходите за научноизследователска дейност през следващите пет години. Много от тях няма да постигнат тази цел. Но намалените разходи в средата на 10-те години на века, изглежда, са обърнали посоката си. По данни на IEA през изминалата година финансирането за научноизследователска дейност по света се е увеличило за трета поредна година и е достигнало рекордните 25.4 млрд. долара.

Правителствата се опитват да запълнят дупките във финансирането и на по-късен етап, когато богатите банки не са склонни да дадат 50 млн. долара за проект за завод, а фирмите, които са по-малко склонни към рискови инвестиции, не могат да си го позволят, отбелязва Емили Райхърт от стартъп инкубатора Greentown Labs. Инициативи като дългогодишния фонд за иновации на ЕС и нов фонд за скейлъп от американската програма за напреднали енергийни технологии Arpa-e целят да помогнат на стартъпите да избегнат "долината на смъртта".

Корпорациите от своя страна търсят нови технологии, които да им помогнат да декарбонизират или да намалят разходите за енергия. Според Cleantech Group големият бизнес участва в около четвърт от сделките в сравнение с 16% през 2010 г. Те или инвестират чрез фондовете си за рисков капитал, или директно предоставят капитал. Петролните гиганти, включително ExxonMobil, са създали фонд за инвестиции в зелена енергия (който бледнее в сравнение с разходите им за петрол). Energy Impact Partners се опитва да създаде такъв от името на две дузини компании за производство и доставка на електричество като американската Southern Company и британската National Grid. През тази година неенергийните фирми обявиха рискови инвестиции за около 5 млрд. долара. Гигантът в онлайн търговията Amazon подкрепи пет компании, сред които стартъпа за електрически ванове Rivian и компанията за рециклиране на батерии Redwood Materials. Софтуерният колос Microsoft, гигантът за потребителски стоки Unilever и производителят на мебели Ikea също развързаха кесиите.

А също и богатите хора, които подобно на корпоративните фондове за рискови инвестиции представляват по-търпеливия капитал. Семейните компании участват в около 8-10% от сделките в сравнение с 4% през 2010 г. Много от тях действат заедно подобно на BEV на Бил Гейтс. Основана през 2015 г., организацията инвестира само в стартъпи с потенциал да намалят годишните емисии на парникови газове с еквивалента на половин гигатон въглероден диоксид - около 1% от общия обем на света. Гейтс е подкрепен от около 20 плутократи, сред които най-богатият човек в САЩ Джеф Безос, в Китай - Джак Ма, и в Индия - Мукеш Амбани. Фондът финансира 40 фирми и ще съществува 20 години.

Ръководителят на мрежата от семейни офиси Clean, Renewable and Environmental Opportunities (creo) Режин Клемон споделя, че много семейства се опитват да бъдат "каталитични". Някои от тях подкрепят рискови проекти и когато продуктът е създаден, както например с нисковъглеродния протеин, те си връщат капитала и го насочват към следващия новоразвиващ се пазар. Фондация The Emerson Collective, основана от бившата съпруга на Стив Джобс - Лорен Пауъл Джобс, е инвестирала може би в дузина екологични стартъпи с помощта на инкубатор. Бил Гейтс е основал отделно компанията TerraPower, която разработва модерни ядрени реактори, и е вложил в Carbon Engineering - фирма, която произвежда машини, изсмукващи въглеродния диоксид от въздуха.

Иновативни методи за финансиране

Зелените иноватори също привличат иновативни методи за финансиране. Фирми с частен капитал като Spring Lane Capital и Generate Capital използват нови модели, с които да помогнат на стартъпите. През 2019 г. Generate даде назаем 100 млн. долара на Plugpower, за да инсталира въглеродно задвижвани самотоварачи в складовете на Amazon и Walmart. Търговците плащат на Plugpower за услугата, а тя използва приходите да върне заема. Специализираните застрахователни компании като New Energy Risk, клон на застрахователния гигант АХА, помагат на финансистите да управляват риска.

През септември стартъпът за батерии QuantumScape, в който са инвестирали Гейтс и Volkswagen, обяви, че планира да излезе на борсата чрез сливане с дружество със специално предназначение (SPAC), което беше едно от най-големите на Уолстрийт през тази година. SPAC компаниите позволяват на стартъпите да договорят директно покупната цена. Сделките са по-бързи и по-предвидими. Такива са и изходите, които могат да насърчат фирмите за рискови инвестиции да подкрепят повече стартъпи.

Много от тях вече са окуражени от бързия растеж на "зелените" акции. През изминалата година индексът S&P Global Clean Energy Index, който следи над 30 компании, надмина индекса S&P 500 на големите американски дружества. Ликиан Ма от консултантската Cambridge Associates отбелязва, че зелените рискови инвестиции по света в периода между 2014 г. и 2018 г. са генерирали годишна възвращаемост 20%. Това е двойно повече, отколкото обикновените фирми за рисков капитал управляват, и е значително подобрение от средата на първото десетилетие на века, когато средната компания за зелени рискови инвестиции губи капитал.

Дълбоката декарбонизация ще означава и промяна на тежката индустрия, казва Сиварам от Колумбийския университет. Затова "ви трябва някой с дълбоки джобове", споделя главният технологичен директор на vionxEnergy Майк Пери. Компанията му, която произвежда огромни акумулаторни батерии и се бори да получи финансиране за четвъртия си завод, сега преминава през процес на преструктуриране. "Това инвестиране не е за страхливци", заключва той.

Както Гейтс обяснява, част от проблема се състои в това, че "липсва търсене на иновации". Това важи най-вече за бизнесите, които емитират сериозни количества емисии, като циментовия (който допринася за около 7% от глобалните емисии на парникови газове) и стоманодобива (7-9%). За разлика от софтуера, който лесно се различава от противниците си, "зелената стомана няма да бъде по-добра от обикновената", посочва Гейтс. "Така че няма пазар за ранни иновации."

Целевите държавни обществени поръчки могат да стимулират зелените продукти, така както Пентагонът подкрепи Силициевата долина да произвежда компютри. Гейтс планира фонд в частния сектор, който да използва аукциони, за да купи щадящи околната среда технологии на най-ниска цена. Според него това ще стимулира търсенето и ще намали разходите. С идеи като тази последният бум на рискови инвестиции в щадящи природата технологии може да защити планетата и да избегне друг фалит.