Най-добрите български вина за 2022 г.: Все още доминантно червени и от международни сортове

Останалите вина, които допълват топ 10, също са червени (виж списъка по-долу) - с едно-единствено изключение: натуралното (оранжево) вино от гервюрцтраминер на изба Rossidi реколта 2021, което преди пет години смело бе поставено на върха на класацията от дегустационния екип на DiVino. Всъщност сред цялата топ селекция от 50 вина този път има едва 7 бели, едно розе, едно пенливо и едно оранжево вино, макар очакванията да бяха за по-силно присъствие на белите вина, които стават все по-предпочитани от потребителите. "Очевидно е, че колкото и да се разширява типовото разнообразие, колкото и да е подобрено качеството на белите, все пак червеното винопроизводство си остава голямата българска сила", коментират от екипа на медията.

Това обаче рано или късно ще се промени. В последните години и българските винени ценители, а вече и част от масовите потребители следват световната тенденция и търсят по-леки, по-нискоалкохолни и по-пивки вина по различни причини - най-често в стремеж към по-здравословен живот и по-лека диета. Това ясно се забелязва и от търговците, и от дистрибуторите, и от самите винари, които разширяват портфолиата си в тази посока. Белите вина са все по-предпочитани целогодишно и вече нямат този ясен сезонен характер при търсенето, както преди. Розетата се наложиха като универсален избор за всякакво време, повод и меню. А при червените се пробужда интересът към по-типични за северните ширини сортове, които дават по-ефирни вина (като пино ноар или гъмза от местните), както и към вина в по-лек стил, с по-елегантен и свеж или по-плодов профил.

Една част от вината в DiVino TOP 50 всъщност отразяват тези тенденции. Впечатление прави доста по-силното в сравнение с предишни издания на конкурса присъствие на вина от Североизточна България - представени в топ 50 бяха изби като "Царев брод"- с две отличени вина, "Салла Естейт", "Шато Овчарово", "Върбовка, "Ялово" и съвсем млади винарни като "Лозето" и "Одесос". Този регион започна да се разбужда и да привлича винени инвестиции по-късно в сравнение с южните региони, но в последните няколко години серия от малки, но модерни, гъвкави и отворени към световните тенденции изби и винени проекти му дават силен тласък.

Вината на Североизтока - свежи бели с разнообразие от местни сортове и леки и пивки червени вина с разпознаваем тероарен характер, бързо изграждат ново, модерно лице на региона и се харесват на винените любители. От Североизтока (Варненско) е и най-доброто бяло вино на България - Eager Top Blend 2021 на "Стефан Пирев Уайнс" (голям бленд от шардоне, рейнски ризлинг, совиньон блан, пино ноар, пино гри, гевюрцтраминер).

Тази година церемонията по награждаване включваше и дегустации на всички селектирани вина в класацията Фотограф : Надежда Чипева

Внимание тази година получи тамянката от серията Dogma на сакарската изба Zaara реколта 2021, която спечели приза за най-добро бяло вино от местен сорт. Впечатление прави обаче, че при селектираните малко на брой бели вина почти изцяло преобладават международните класически сортове и купажи от тях - най-вече шардоне, докато вината от местни бели сортове като димят, тамянка, мискетовите и мускатовите разновидности все още почти не намират място в селекцията. Но и това вероятно ще се промени с времето - интересът на публиката към тези сортове расте, а за да му отговорят, винарите все повече работят с тях, трупат опит и търсят пътя към най-добрите резултати.

Отличието в еквивалентната категория за червени вина взе Merul мавруд резерва 2018 на изба "Румелия" от Панагюрище, която от години фокусира работата си върху този български сорт, който се смята за флагман на страната ни. Това е едно от трите вина от местен сорт, които попадат в топ 10 на класацията, като второто също е от мавруд - Vinica 2019 на изба "Загрей", а номер 10 е виното от широка мелнишка лоза от серията на "Вила Мелник" Rare Varietes, реколта 2019.

Като цяло обаче червените местни сортове също не са силно представени в основната класация Divino TOP 50, въпреки че енолозите полагат сериозни усилия поне в последното десетилетие да развиват българските локални сортове и да изградят регионален и национален характер и облик на българското вино. Едва още пет червени вина от български сортове има сред останалите 40 вина в класацията - три от рубин и по едно от гъмза и мелник 55. Също гъмза и рубин са и двете червени вина от местни сортове в селекцията (топ 10) от вина в лимитирани серии

Така, макар че повеят на промяната във винените ветрове се усеща от много посоки, засега отличителното българско вино все още е стъпило на пиедестала на "големите" червени вина (предимно) от международни сортове. И въпреки много доброто му вече качество, един от недостатъците е, че на българското вино все още му липсва идентичност, която да го отличава в огромния океан на световното вино и да му дава разпознаваемост. Както отбелязва и Емил Коралов, основатeл и главен двигател на DiVino, "българското вино е по-добро от всякога като продукт, но не трябва да се заблуждаваме - много далеч сме от това да бъдем припознати като водеща винена дестинация. Всички заедно постигнахме първото, всички заедно трябва да променим второто".

Целия топ 50 и наградените във всички категории можете да видите тук.