Свободно време

С мавруд в ДНК-то

Първият Международен ден на мавруда ще се проведе на 26 октомври с дегустации и събития в по-големите градове

Ани Коджаиванова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

По този въпрос спор трудно може да има: ако трябва да посочим един-единствен отличителен български червен сорт с потенциал да впечатли ценителите на виното и извън България, това ще е мавруд. Той е стар, автохтонен и уникално български - вероятно е по нашите земи от хилядолетия. Около него има много история и много истории и легенди, а това го е превърнало в част от културното ни наследство. Маврудът е и силно локален сорт - основният му хабитат е районът около Асеновград и Пловдив, което му придава и ценен тероарен характер. Той е специфичен и характерен. В най-добрия си вид виното е плътно, комплексно, с потенциал да се развива, с типични аромати на къпина, зряла черница, подправки и билки. Така поне твърдят специалистите, но и за потребителите с нетренирани небца маврудът определено е разпознаваем.

Само че светът не познава мавруда, а ако трябва да сме честни, и повечето българи не го познават настина добре, защото той е много разнолик и разностилен. Виното може да леко и ефирно или пък мощно и концентрирано, с дъб или без дъб, плодово и неангажиращо или пък сложно и подтикващо към размишления. От мавруд се правят и прекрасни розета, вина от сушено грозде, десертни вина и дори... бяло вино.

За всички любопитни и жадни за вино хора първият Международен ден на мавруда е шанс да опознаят този великолепен сорт по-добре. Той ще се проведе на 26 октомври и би трябвало да постави началото на един нов ежегоден празник, който да популяризира мавруда през ред събития, дегустации и промоции, каквито ще има цяла седмица в специализирани магазини, ресторанти и барове в по-големите градове, както и на място в избите (повече за събитията на www.mavrudday.com).

Идеята, ако трябва да сме честни, не е първа по рода си. Съседни страни в последните две-три години я развиха като маркетингов елемент. Гърция вече има своя Международен ден на ксиномаврото, Сърбия - на прокупац, а Македония - на вранац. Това обаче няма голямо значение, защото в света на виното всеки нов празник е нов повод да го пием и научим нещо ново, а маврудът е наистина интересен и около него има куп любопитни факти.

Името му е обект на митове, свързани с местен герой на име Мавруд от времето на най-ранната българска държава. Те, разбира се, са измислица, но езиковеди смятат, че името наистина може и да е прабългарско - Мавр се е казвал главният военачалник на Куберовите българи, това е и името на град в днешен Туркменистан, където са старите обитания на прабългарите. По-вероятно е обаче по-простичкото обяснение, а именно, че името идва от гръцкото мавро, което значи черно.

Устойчивата представа за мавруда като "мощно, силно, гъсто и непрогледно" вино е свързана безспорно с асеновградския или станимашкия мавруд (Станимака е старото име на Асеновград). Сведения сочат, че още преди хиляда години в града се е произвеждал т. нар. патриаршески мавруд - вино за специални поводи, което се съхранявало в големи глинени питоси, закопани в земята. Този древен метод на винификация (който още се практикува в Грузия) е особен с това, че вътре в запечатаните глинени съдове сокът ферментира с ципите, семките, стъблата и отлежава дълго върху джибрите. Резултатът е силно екстрактно, таниново вино с много наситен цвят.

За имиджа на асеновградското вино безспорно е допринесла и станимашката малага на гръка Аристидис Чорбаджака. В началото на XX век той се прочува като ненадминат майстор на сладкото вино от мавруд - гъсто, черно, ароматно и със сладко-тръпчив вкус, което сервирали в най-скъпите и изискани кръчми и ресторанти. В основата на технологията бил късният гроздобер - Чорбаджака берял мавруда чак на Димитровден (8 ноември по стар стил), така че гроздето да е натрупало максимално захари. Е, не всяка година имало станимашка малага, защото маврудът е капризен и труден сорт - зрее късно, но пък не понася студ и ако есента се случи хладна и дъждовна, не успява да узрее оптимапно. Особеност, която и сега създава главоболия на винарите.

Димитровден вече се празнува на 26 октомври (нов стил) и това е и датата, избрана за Международния ден на мавруда - в чест на отдадения занаятчия и неговия еликсир.

В соц времената местният винозавод поддържаше имиджа на плътния и мощен асеновградски мавруд, но днес той трудно може да покрие изискванията за качествено и модерно вино. За щастие вече има десетки други изби, които правят прекрасни и впечатляващи мавруди. И то в най-различни стилове, защото, оказва се, сортът има два клона. По-рано зреещият (клон 2), сред които е маврудът от асеновградския регион, дава екстрактни, плътни вина с по-наситен цвят и силни танини, които имат и много добър потенциал за отлежаване в бъчви. Тези от другия (клон 1) пък са с по-слаба структура, не така плътни и оцветени, по-ефирни, леки и пивки, но все така специфични и чаровни.

Така че вашият любим мавруд вероятно е някъде там, в една от близо 40 изби, които го произвеждат. Остава да го откриете.

Шест чистосортови мавруда, които не са за пропускане

Виница 2018, изба "Загрей"

"Загрей", недалече от Първомай, е една от "най-маврудените" изби в България и тук човек може да научи наистина много за сорта, опитвайки повечето от превъплъщения на мавруда. В "Загрей" правят бял мавруд, розе от мавруд, мавруд със и без дъб, мавруд от клон 1 и от клон 2, мавруд, ферментирал с диви дрожди, мавруд от органично грозде, десертно вино от мавруд... Но нищо не е толкова впечатляващо, колкото Виница - мавруд, който се прави от засушено, концентрирано грозде - техника, заимствана от емблематичното италианско вино Амароне. След година и половина в дъб и още няколко месеца в бутилка, преди да стигне пазара, Виница се превръща в едно от най-различните и впечатляващи вина на България изобщо.

Драгомир Мавруд 2012

Маврудът е в кръвта на пловдивската изба "Драгомир", а чистосортовата резерва на избата спокойно може да се приеме за идеала за мавруд - изключително богато, комплексно, силно концентрирано вино, облагородено максимално от дългото време за отлежаване, но с потенциал за още. В "Драгомир" влагат сорта и в редица купажи, използвайки качествата му да се съчетава много добре с други сортове и да придава на вината особен характер.

Мaвруд Резерва 2016, изба Румелия

В избата от Панагюрище са изявени майстори на мавруда от години, като с много търпение успяват да постигнат изключителна дълбочина и комплексност при работата с него. Реколта 2016 г. според експерти е една от най-добрите за мавруда, а резултатът е "голямо", но модерно вино, което някои дегустатори сравняват дори с класно вино от Бордо.

Еленово Мавруд 2016

Избата на италианския предприемач Едоардо Миролио до новозагорското село Еленово работи със сорта от самото й създаване преди 17 години и днес маврудът с етикет "Миролио" е един от емблематичните на пазара. Виното е отлежавало година и половина във френски дъб и е плътно, богато, сочно, с приятни меки танини и сложни аромати.

Илая Марвуд 2018, изба "Манастира"

Илая е вино, което разкрива другото лице на мавруда - по-леко и ефирно тяло, по-прозирен цвят, меки и загладени танини, приятна сочност и аромати на червени горски плодове с лека пикантност в послевкуса. То допада на почитателите на по-ненатоварените червени вина, но в същото време има своята компексност и специфичност.

Аплауз Мавруд Примиум Резерва 2015, Вила Мелник

Царството на мавруда е регионът около Пловдив с някои разклонения в посока Стара Загора и Пазарджик, но има и единични други насаждения от мавруд в страната, някои от които дават много интересни резултати. Маврудът на "Вила Мелник" от собствени лозя в Долината на Струма е сред тях. Този мелнишки мавруд е мощен и плътен, със зрели кадифени танини, с много дълбочина, но с по-различен ароматен профил. Това е вино с характер и собствена физиономия.