Има живот за старите мебели

Меморандумът между "Кроношпан" и Столичната община е подписан преди около месец, като той позволява на площадката на компанията в "Кремиковци" да събира безвъзмездно дървени мебели от населението. Или ако правите ремонт, вие или фирмата, на която сте заплатили да изнесе и извози старите ви мебели, може да ги закарате там, като мебелите ви ще бъдат рециклирани.

Абсурдното в ситуацията със София е, че частната компания, имаща възможност да реши поне проблемът с дървените мебелни отпадъци, които според фирмата са 25 хил. тона на година, се е свързала със Столичната община още преди четири години през 2019 г., пращайки първите си писма.

Коя е компанията

Австрийската Kronospan произвежда плочести материали от дървесина, интериорни и строителни плоскости, подови и стенни покрития. Има 39 завода в Европа, както и производства в САЩ и Китай, но фокусът е основно европейски. От компанията изчисляват, че в заводите ѝ се произвеждат 17 млн. кубика плоскости от дървесина годишно. Групата има над 14 хил. служители, като продукцията се продава в над 120 държави.

В България фирмата започват дейността си 1997 г. в Бургас, на мястото на бившия дървопреработвателен завод "Гочо Иванов", като старото предприятие е построено почти наново. Другият завод на Kronospan започва работа през 2006 г. във Велико Търново. В момента капацитетът на двете съоръжения е за над 1 млн. кубични метра плочести материали от дървесина. Служителите са 475. Има логистичен център във Верила и дизайн център в София. Фокусът на производството е основно за износ - около 70%. Основните пазари за българските заводи са Балканите, Италия, Северна Африка и Близкият изток. Приходите за изминалата година са 358 млн. лв.

Произвеждат се три основни вида материали: плочи от дървесни частици, които служат за производството на мебели, OSB плоскости (плочи от ориентирани частици), които заместват продуктите от дъскорезното производство в строителството, и плочи от дървесни влакна (MDF, HDF), които се използват в мебелното производство, замествайки продуктите от масивна дървесина.

Фотограф : Цветелина Белутова

Затварянето на дървения кръг

За производството се използват основно три типа суровини. Единият е излишната индустриална дървесина от санитарните сечи. Вторият е остатъчна дървесина от дъскорезно, амбалажно и мебелно производство - стърготини, трески, изрезки. Третият ключов поток за компанията са дървесните отпадъци от стари мебели и опаковки, които компанията може да рециклира и да вложи обратно в производството.

"По отношение на дървесните отпадъци вече прилагаме кръговата икономика. Всичко, което може да се оползотвори, се оползотворява при нас. Каквото може да се реализира в производството се реализира, това, което не - отива за енергийно оползотворяване", казва Петър Дишков, началник-отдел "Снабдяване с дървесина" в "Кроношпан България".

За да може да се случи това, компанията е направила сериозна инвестиция и организация. За да могат тези дървесни отпадъци да попаднат в депата за рециклиране, където се шредират (т.е. надробяват и уплътняват), в страната са разположени над 130 контейнера (метални по 38 пространствени кубика).

Част от тези контейнери се намират на площадки на различни производители - на мебели например. Има отворени депа в "Кремиковци", Бургас, Пловдив, предстои още едно във Варна, както и на допълнителни. Логистиката се извършва с 16 камиона, като те са различни типове и в едната посока пътуват с готова продукция на компанията, на връщане - с отпадъчна дървесина, като така се намаляват транспортните разходи.

Старите мебели се доставят във Велико Търново. Там те влизат в т.нар. cleaning tower. В инсталацията мебелите се подлагат на няколко почиствания, като се отстраняват всички недървесни компоненти и боята. Условие е дървесината да е само повърхностно обработена, а не дълбочинно, като такива са жп траверсите например. Компанията не приема мека мебел и матраци.

Бавните общини

Според закона за управление на отпадъците всяка община, която има над 10 хил. жители, трябва да има депо където гражданите да си оставят безвъзмездно едрогабаритни отпадъци. "На тези депа сме оставили въпросните сини контейнери и там дървесните отпадъци, вместо да отиват на сметището и да струват на общината 250 лева, за да ги заровят в земята, ние ги взимаме и абсолютно безвъзмездно за общината ги рециклираме", обяснява Дишков.

Програмата "Нов живот за старите мебели" за управление на дървесните отпадъци в сътрудничество с общините започва през 2019 г. Партнира си вече с над 40 общини, като всяка община, която иска да се включи, е добре дошла, но според производителя процесът трябва да се забърза.

"До момента сме събрали над 25 хил. тона през 2023 г., а 2022 г. сме събрали над 24 хил. тона. По този начин е заместена дървесината на 200 хил. дървета, като сме завъртели кръговата икономика", изчислява Дишков.

Целта на компанията е 30% от суровината, която използва, да е от дървесни отпадъци. До момента обаче са на около 15%, като се налага дори да организират внос от Гърция. Обяснението за ниските нива е, че не могат да достигнат до самите отпадъци.

Фотограф : Цветелина Белутова

Примерът София

"Необяснимо е, защото за един кмет това е един огромен ресурс, който може да използва за всичко останало. В София дървесните отпадъци, които се образуват годишно, са 25 хил. тона по 250 лв.", пресмята Дишков разхода на общината, който се заплаща от гражданите през такса смет.

Събирането им към момента е поверено на фирмите, които събират битовите отпадъци по квартали, като изхвърлянето на обемните битови отпадъци (едрогабаритни отпадъци) се случва по предварително обявен график за съответния район. От там мебелите отиват на депото във "Враждебна" (което е за строителни отпадъци), откъдето пък "Кроношпан" взима стари дървени мебели, като заплаща на компанията, менажираща депото, за изваждането им от "Враждебна", за да отидат в "Кремиковци" и после да бъдат рециклирани, разказва Дишков.

С безвъзмездното участие на бизнеса в процеса по примера на "Кроношпан" сметката може да бъде намалена. Ако транспортирането на отпадъците от улиците до депо е на цена 100 лв., а остатъкът е разход по депониране и отчисления за рекултивация, може да бъдат спестени 150 лв. пресмята Дишков, като се скъси част от веригата.

Преди седмици едва успяхме да сключим меморандум за сътрудничество, като в момента "Кроношпан България" има право да приема от физически и юридически лица само в "Кремиковци". За да се поставят контейнери и на други места, трябва разрешение от собственика. Компанията е имала желание да стартира кампания в "Надежда", но тя не се е реализирала. "Ако общината реши да стане малко по-активна, можем и навсякъде другаде", казва Дишков.

Отпадъци извън сметките

От компанията стъпват на данните от Eurostat и НСИ и изчисляват, че за страната за 2021 г. дървесните отпадъци са около 525 хил. тона. "Всички тези дървесни отпадъци, ако се натоварят на камиони, ще изпълним България от край до край или ще заемем 200 футболни игрища. Това са 10 хил. тона фини прахови частици, ако се изгорят нерегламентирано", смятат от "Кроношпан България. "За съжаление дървесните отпадъци все още не са обхванати правилно от системите за управление на отпадъците. Причините са доста, но най-вече проблемът е с разделното събиране, тъй като голяма част, включително и в София, все още няма тези площадки за разделно събиране, които са нужни по закон", казва Дишков.

Законодателството е синхронизирано с европейското, което казва, че всяко едно лице, при която се образуват отпадъци, е нужно да предприеме действия за оползотворяването им в съответствие с йерархията на управлението на отпадъците. Т.е. всичко, което може да се рециклира, трябва да отиде за повторна употреба. Има наредба за опаковки, която забранява изгарянето и оползотворяването за енергията на отпадъците на палети и стари сандъци. Има и законодателство, което изисква дървесните отпадъци от строителството да отидат за висококачествено рециклиране.

Или има всичко нужно. Просто не се случва.

Фотограф : Цветелина Белутова