"Иновации.бг 2023": България не отбелязва значим напредък като цяло, но има пробиви в отделни области
Докладът на фондация "Приложни изследвания и комуникации" прави ежегодна оценка на състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 2023 г. България регистрира най-сериозното подобрение на иновационното си представяне в рамките на ЕС-27 и иновационният й индекс е дори по-висок от този на Чехия и Полша. По-високите стойности обаче не са достатъчни, за да се навакса изоставането от последното десетилетие спрямо средното равнище на ЕС. Страната остава в групата на "нововъзникващите иноватори" на предпоследно място (преди Румъния) на ниво от 46.7%, което е под средното представяне на ЕС-27 (54%). Това отчита поредният доклад "Иновации.бг 2023" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", който прави ежегодна оценка на състоянието и възможностите за нововъведения на българската икономика.
Липсата на значим напредък за България се потвърждава и от данните на Глобалния иновационен индекс за 2023 г. В компанията на 132 държави страната отстъпва с четири позиции до 38-о място. Измерена със стойностите на индекса, разликата е 0.5 пункта в посока надолу (или иновационен индекс 39, който е най-ниският за страната за последните повече от 10 години). В рамките на ЕС обаче България се нарежда на 22-о място, като изпреварва Полша, Гърция, Хърватия, Словакия и Румъния. В групата innovation.bg на държавите с висок среден доход на човек от населението страната ни заема трето място, с една позиция по-ниско в сравнение с 2022 г., след Китай (12-о място в общото подреждане) и Малайзия (36-о място в общото подреждане), отчита "Иновации.бг 2023".
Технологичен и научен продукт
През 2022 България е на 24-о място в рамките на ЕС-27 с 45 заявки за патент към Европейското патентно ведомство (ЕПВ), като изпреварва Кипър, Хърватия и Латвия. Според показателя брой на заявките за патент на 1 млн. души България (с 6.6 патента) изпреварва единствено Румъния (2.4 патента). За сравнение - заявките за патент към ЕПВ с произход Швеция са 481.8 на 1 млн. души (на 1-о място в ЕС-27), а от Словения - 58.4 (на 1-о място сред държавите от Централна и Източна Европа).
През 2022 г. издадените патенти от българското Патентно ведомство са 87, което е по-малко от половината спрямо техния брой през предходната година, показва анализът на "Иновации.бг 2023".
Значително подобрение
През 2023 България регистрира най-значително подобрение в няколко области спрямо 2016 г., избрана за базова в последния доклад на Европейското иновационно табло:
- дял на иновативните предприятия, които взаимодействат с партньори в рамките на иновационния процес (ръст от 51.8%)
- увеличен брой на съвместните публикации между представители на публичния и частния сектор
- процесни иновации с ръст от 45% и дял на иновативните предприятия с продуктови иновации (82.2%)
- заетост в иновативни предприятия (ръст от близо 41%)
- разработка на технологии, свързани с намаляване на негативния отпечатък върху околната среда, по отношение на които България регистрира позиции, равни на средните за ЕС-27
- по-осезаемо доближаване до средните европейски равнища по показателите "брой на специалистите в областта на ИКТ" (83%) и "износ на знанието интензивни услуги" (75%).
Предприемачество
Позитивен тренд отчита и изследване на Евробарометър за младежкото и социалното предприемачество в страната. България се очертава като лидер в ЕС от гледна точка на нагласите към предприемачеството и реализацията им сред младите хора. Най-високият дял на ангажирани младежи (между 15 и 30 години) със свой съществуващ бизнес в Европа е в България - 14%, на фона на средно 9% в ЕС, при минимално ниво от 5% в Люксембург. "Една част от тези бизнес начинания са неформални, без регистрация на търговско дружество: търговия в OLX и различните метаканали, Airbnb места за настаняване, бригади за ремонтни дейности и т.н. Това неформално предприемачество създава опит и играе ролята на пазарен тест", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации" и един от авторите на "Иновации.бг 2023".
Секторите, в които младежите смятат най-често да започнат бизнес, са информационни и комуникационни технологии (15% от всички), търговия (11%), маркетинг (11%), творчески индустрии - изкуство, дизайн и култура (10%). България се отличава от останалите страни в ЕС в два от секторите - ИТ и промишлено производство. В тях българите имат най-високи дялове желаещи да започнат бизнес.
През 2023 г. се наблюдава нова тенденция в предприемаческата екосистема - фокусирането върху по-малки населени места извън традиционните топ пет града (София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе) и по-специално там, където няма университети или има ограничено изнесено обучение на утвърдени университети, отчита "Иновации.бг 2023".
Достъпът до информационни и комуникационни технологии
Една от най-силните страни на средата за иновации в България е достъпът до информационни и комуникационни технологии, показва "Иновации.бг 2023". В резултат България се позиционира на 24-о място в Глобалния иновационен индекс 2023, много по-напред в сравнение с общото иновационно представяне. "Наличието на достатъчно голяма общност на разработчици на нови софтуерни технологии във водещи области като финтех, регтех, иншуъртех, автомобилна електроника и управление, роботи и т.н. постепенно води до натрупване на външни положителни ефекти и до развитие на гранични бизнеси, вкл. в традиционни отрасли като селското стопанство", отбелязва проф. Теодора Георгиева.
България продължава да се представя добре като износител на телекомуникационни, компютърни и информационни услуги, макар и достигайки плато през 2023 г. Забавянето на растежа се свързва със забавянето на икономиките в Европейския съюз през втората половина на 2023 г. "В сектора имаше и няколко смени на собствеността, което може да е довело до оптимизиране или намаляване на дейността и заетостта през втората половина на годината", коментира за "Капитал" проф. Теодора Георгиева.
Финансиране
Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България достигат 1266 млн. лв. (по последни налични данни за 2022 г.), което представлява ръст от близо 18% спрямо предходната година. Като относителен дял обаче разходите за НИРД съставляват едва 0.75% от БВП - това е намаление с 0.02 п. п. на годишна основа и е съществено отстъпление от рекордната 2015 г., посочва "Иновации.бг 2023". Предприятията осъществяват повече от две трети от разходите за НИРД в страната (68%). Общият размер на инвестициите на бизнеса за изследвания и развойна дейност е 858 млн. лв., което е ръст от 21% на годишна база. Постигнатото увеличение позволява на бизнеса да запази дела на разходите за НИРД от БВП на равнище от 0.51%, което обаче остава значително под пиковите стойности от 2015 г.
"Липсата на достатъчно национален финансов ресурс за наука и иновации (едва 22% от средните за ЕС-27 равнища по групата показатели за финансиране и подкрепа в Европейското иновационно табло) и неефективното използване на съществуващия ресурс, както и девалвацията на наличния човешки капитал (по-малко от една трета от средните за ЕС-27 нива в групата "Човешки ресурси") не позволяват да се постигне качествен скок, от който страната се нуждае, за да премине към интензивно иновационно развитие. Всички предизвикателства показват необходимост от все по-смели, но по-малко вероятни за реализация иновационни политики и като цяло генерират очакване за бъдещо запазване на сравнителното изоставане на страната ни от ядрото на ЕС", обобщи за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева.
