Предприемач

Зелено злато от винени отпадъци

Младата компания "Грийн голд" развива кръгов модел, с който преработва джибри и лозови пръчки в гроздово олио и биопелети

Ани Коджаиванова

Грийн голд © Грийн голд

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Устойчивото управление на бизнеса, което стъпва на ESG принципите, и стремежът към нулеви нетни емисии са два от стълбовете на Европейската зелена сделка. Но има и трети - кръговата икономика. Това е мощна концепция с потенциал да промени изцяло неефективния "линеен" модел на икономиката, при който "копаем, произвеждаме, използваме и изхвърляме". В кръговите модели няма отпадъци, защото всеки отпадък е суровина за друго производство.

Кръговата икономика, разбира се, не възниква от само себе си - нужни са инвестиции, иновации и подходи, които да разработят нови ниши в индустриите, така че в един момент поредица от работещи решения да се свържат в работещ модел. Това не е нито лесно, нито евтино и в България подобни примери са малко. Но все пак ги има.

"Грийн голд интернешънъл" е компания, която има амбицията да предлага кръгов модел в сферата на винопроизводството и лозарството. Накратко, тя е намерила начини да преработва остатъчните продукти - джибри и лозови пръчки, в два продукта, които могат да навлязат както в ежедневието, така и в други индустрии: гроздово олио и биопелети. И докато първият продукт не е уникален за компанията - и в Европа има няколко други преработвателя, които произвеждат студенопресовано гроздово олио, то пелетите от гроздови джибри и лозови пръчки са съвсем иновативен продукт според собственика на "Грийн голд".

Младата компанията на също така младия 32-годишен пловдивчанин Боян Захариев е съвсем в началото на развитието си и все още търси път към партньори, пазари, развитие на устойчив бизнес модел и разрастване. Но Захариев вярва, че имат правилната идея и формула, чрез която целият винарски сектор може да премине към кръгова икономика и да намали въглеродния си отпечатък. А според него в модела има потенциал да бъде развит и пренесен и в други страни.

Трудното начало

Боян Захариев е учил в Лондон - бакалавър е по политика, философия и икономика от Университета на Уоруик и магистър по икономика от "Кеймбридж". Завръщайки се в България, започва работа като изследовател по макроикономика в БНБ, преди да се посвети на бизнес идеята за преработка на джибри в гроздово олио, която по думите му се ражда в непринуден разговор с баща му през 2018 г. Следват няколко години на концептуализация, проучвания, проби и грешки, преди да стигнат до работещ модел на производство и да регистрират компанията "Грийн голд интернешънъл" през 2021 г., в която Боян Захариев е съсобственик заедно с Мартин Иванов.

Пилотният проект реално стартира още през 2020 г. с малка инсталация, но бързо става ясно, че теорията, проучванията и реалността не са едно и също нещо. "Когато започнеш да работиш с една суровина и изскачат хиляди малки проблеми, неща, които трябва да се напасват, и т.н. Първата година преработихме едва около 200 тона джибри в олио и стана ясно, че за да има смисъл изобщо, трябва да инвестираме още, да увеличим обемите и да гоним капацитет поне от порядъка на 2000 тона", казва Боян.

По думите му едно от най-големите предизвикателства е било да намерят финансиране. "Беше много трудно да се намери венчър капитал за производствена инвестиция, като цяло фокусът на фондовете бе насочен изцяло към IT сферата. Успях обаче да взема малко финансиране по програма "Техностарт" за стартиращи бизнеси на Министерството на икономиката, към това се добавиха и лични средства, банков кредит, а година по-късно дойде подкрепа и от бизнес ангели", казва Боян Захариев.

Допълнителни проблеми в този период създава и коронавирусът, който заради вълните на локдауни блокира бизнес активностите, а достъпът до целеви средства за подобни иновативни инвестиции е почти невъзможен. "Имаше един период, в който бяхме останали без средства, имахме суровина и няколко работници и не знаехме какво точно да предприемем. Тогава на технолога, който по това време работеше с нас, му дойде добрата идея да превърнем остатъчните джибри в биогориво - пелети", казва Захариев.

Втори епизод: гроздово олио и пелети

Така компанията изгражда втори стълб в производството си, което реално е и нейната иновация. В момента тя предлага решения, с които се оползотворяват 100% от отпадните продукти от лозарството и винопроизводството.

От едната страна са джибрите, които изкупуват от винопроизводители - в момента работят с две големи винарни - винпром "Ямбол" и винпром "Съединение", но преговарят и търсят още сътрудничества. Секторът в България е благоприятен за подобна дейност - в страната има над 300 изби, а средните и по-големите на сезон отделят между 300 и 1000 тона джибри. Продажбата на тази суровина би била облекчение и за самите тях, защото по закон те са длъжни да съхраняват и изхвърлят джибрите на специални депа и това всъщност е разход, казва Захариев.

Към настоящия сезон целта на компанията да преработи 2000 т суровина още не е достигната, но е близо - тази година тя ще достигне 1200 - 1500 т. В производствената база близо до Пазарджик самите джибри се почистват, изсушават, отделят се семките, пресоват се, за да се отдели олиото.

"Суровината преминава между 8 и 12 различни производствени процеса с машини, които са адаптирани специално за нашите нужди", казва Боян. Извлеченото гроздово олио по думите на Боян е подходящо както за кулинарни цели, така и като съставка в козметичната и фармацевтичната индустрия, защото е богато на полифеноли, витамини и минерали.

От изсушените гроздови ципи и остатъчното кюспе от семките пък се произвеждат биопелети, които според собственика на компанията са чисти, качествени и висококалорични, защото в кюспето има и остатъчна мазнина.

Тази година пробват и откриват и нова възможност - преработка в биопелети и на лозовите пръчки след резитбите в лозовите стопанствата. При тази дейност се отделят около 2 тона пръчки на хектар, казва Боян, а при насаждения от 50 - 60 хил. ха в България такава суровина има в изобилие - и тя най-често просто се изгаря. "В партньорство с близката до Пазарджик изба "Вила Юстина" взехме всички остатъци от тяхната резитба. С малко пренастройване на машините успяхме да произведем пелети и от тях, които са различни от тези от джибрите, но също са качествени и подходящи както за домашна, така и за индустриална употреба", казва Боян Захариев.

Амбиции

В момента "Грийн голд" е все още в началото на пътя си и все още търси пазарите и пазарните ниши, на които да реализира продукцията си. Засега имат малко продажби на едро на гроздовото олио във Франция и Италия, но се надяват скоро продуктът им да намери място и в търговската мрежа в България.

"В близко бъдеще целта ни е да вдигнем значително капацитета, защото годишно в България се произвеждат към 40 хил. тона джибри. Искаме в следващите 5 години да инициираме преговори с организации на винари и да развием капацитета до 20 - 25 хил. тона. Това са и обемите, които биха направили предприятието ефективно и рентабилно", амбициозно казва Боян Захариев. Той се надява да намерят и нужното финансиране за това - нужната инвестиция в от порядъка на 5 - 10 милиона евро, като от "Грийн голд" са отворени към различни форми на партньорства.

Дългосрочно пък целта е превръщане на производството в успешен и доказан бизнес модел, с доказано инженерно ноу-хау, с идентифицирани пазарни възможности и всичко друго, необходимо за комерсиализация. Амбициите са след това да се търсят и пътища за износ на модела и навън, защото винената индустрия в Европа е голяма и тя разкрива огромни възможности, смята Захариев. По думите му в момента нишата опитват да разработват и компании в Испания и Италия, но те извличат само олио, докато направата на биопелети от джибрите и лозовите пръчки според Захариев е оригинален принос на "Грийн голд" за модела на кръгова икономика.

"Отпадните продукти са златото на бъдещето и ние като бизнес и общество трябва да мислим как най-оптимално да се изграждат такива системи за кръгова икономика и преработка, защото всеки ресурс е ценен. За съжаление в България този тип мислене не е много още развит, няколко години сме назад спрямо други в Европа, но си струва да се борим и да променяме мисленето", казва собственикът на "Грийн голд".