Франсоа Деберг, "Веолия": Усилията ни са насочени към водна и енергийна ефективност
Недостигът на работна сила се превръща в голямо предизвикателство за бизнеса ни в България, казва регионалният директор на компанията за България и Гърция
Съдържание от "Веолия"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Франсоа Деберг е регионален директор на "Веолия" за България и Гърция, председател на борда на директорите на "Софийска вода", както и изпълнителен директор на дружеството. Той е предприемач с богат опит в управлението. В своето кариерно развитие, главно като директор на екипи в региона или на ниво държава, той създава и ръководи дейности на компании на различен етап от развитието им. С опит повече от 20 години в Централна и Източна Европа той е начело на екипи, като предоставя експертен опит на "Веолия" в услуга на местни власти и корпоративни клиенти, за да им помогне да постигат целите си.През 2023 г. "Веолия" отбеляза своята 170-годишнина. Поглеждайки назад, кои бяха ключовите моменти в тази дълга история и какво предстои за следващите 50 години?
"Веолия" е създадена през 1853 г. с указ на Наполеон III с основна цел да решава проблемите с водоснабдяването на бързо разрастващите се по това време градове - първо в Лион, после и в Париж, а след това и в международен план. Така че водният бизнес беше първата стъпка. В края на 40-те години на ХХ век компанията разширява дейността си с управление на централното отопление в градовете, а през 60-те и 70-те години - и с управление на отпадъците и отпадъчните води.
Но в най-новата история на "Веолия" има други две ключови години, които са много ценни и лично за мен. Едната е 2019 г., когато "Веолия" стана от първите френски компании, които си поставиха цел с основна задача екологичната трансформация. Другата е 2022 г., когато компанията придоби основния си конкурент "Суез" и това изведе групата "Веолия" на глобалните пазарни върхове. Сега сме компания с годишен оборот от почти 43 млрд. евро и 220 хил. служители на 5 континента.
Реално "Веолия" винаги е опитвала да допринесе за човешкия прогрес - с управлението на води, отпадъци, енергия, все ключови дейности за обществата. В следващите десетилетия ще продължим да помагаме на хората, бизнеса, градовете, но с още по-отговорна мисия - декарбонизация, обръщане на процеса на замърсяване, опазване и възобновяване на природните ресурси. Ще имаме на помощ повече иновации и технологии от преди, но пък ще работим в много по-предизвикателна среда заради изменението на климата и изчерпващите се ресурси. Някои данни в това отношение вече са плашещи - сериозен дял от хората дори в Европа и развития свят изпитват недостиг на питейна вода поне веднъж в годината. България не е изолирана от тези рискове - помним кризата в Перник, а през миналата година поне два региона в страната бяха близо до водна криза.
Какви основни ангажименти е поела "Веолия" по този път? Знаем, че една от големите стъпки е постепенно премахване на въглищата от топлофикациите в Европа?
Ние, както и много други компании, имаме стратегия за декарбонизация до 2050 г. Този хоризонт изглежда достатъчно далече, но аз високо ценя това, че "Веолия" прави конкретни стъпки още днес. Една от тях е точно ангажиментът до 2030 г. компанията да инвестира 1.6 млрд. евро за замяна на въглищата с алтернативни горива в топлофикационните си мрежи в Европа. Това например вече се случи в Брауншвайг в Германия - топлофикацията премина изцяло от въглища на биомаса. Работим в тази посока в Чехия и Полша, а във Франция сме си поставили цел да бъдем енергийно независими във всички водни операции. На глобално ниво инвестираме 150 млн. евро в двегодишна програма за производство на повече зелена енергия и намаляване на енергийното ни потребление. Това са само някои много конкретни стъпки. Реално всички компании в Групата на "Веолия" имат точни цели и собствена траектория за намаляване на емисиите и декарбонизация.
В България особено се гордеем със софийската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово, която е енергийно независима от 2015 г. и произвежда биогаз от утайките, отделяни при пречистването на водата. Това спестява над 70 000 т емисии на CO2 годишно. Благодарение на тази инсталация и с бъдещата ни соларна централа "Софийска вода" към 2025 г. ще е първото енергийно неутрално ВиК дружество в региона със собствена ВЕИ енергия.
Екологичната трансформация е много скъп процес и много бизнеси не бързат по този път. Какво мотивира "Веолия"?
Става дума и за отговорност, и за бъдещето на бизнеса. Преди години в разговор за бъдещето на въглищните ни топлоцентрали бившият главен изпълнителен директор и настоящ председател на съвета на директорите на "Веолия" каза нещо, което наистина ме впечатли: "Вижте, декарбонизирането би могло да се осъществи много лесно, ако просто продадем тези топлоцентрали. Но вероятно ще ги купят инвестиционни фондове, които нямат пряко отношение към използването на въглищата и опазването на природата. Така че ще ги запазим и сами ще се откажем от въглищата." Това бе едновременно много далновидно и много смело решение. Трудно е, скъпо е - ще похарчим още над 1.6 милиарда евро, времеемко е - ще отнеме още 7 години. Но ще го направим. И това е страхотно постижение.
"Веолия" предлага решения за повторно използване на отпадъчни води на индустриални клиенти по света. Имате ли такива в България и наблюдавате ли нарастващ интерес към подобни услуги?
Повторната употреба на вода е определено една от големите цели по пътя на екологичната трансформация. По света има наистина страхотни примери - не само в индустриалните предприятия, но и в градовете. Догодина и ние ще имаме пилотен проект в пречиствателната станция за питейна вода в Бистрица за повторно използване на част от технологичната вода. Така че това е сред възможностите, които ще проучим като решение и за София, и за България. В резултат на това решение ще спестим 1 милион кубични метра технологична вода на година, която няма да вземем от природата. Всичко е въпрос на ефективност в използване на енергийните и водните ресурси - именно тук трябва да са насочени усилията.
Столична община удължи концесията на "Софийска вода" до 2034 г. Освен обявените инвестиции кои са основните ви проекти или предизвикателства за следващите години?
Разбира се, ще целим да подобряваме представянето на компанията, качеството на услугите, да увеличим иновациите. Ще продължим да развиваме и зелената енергия - както вече казах, целта е през 2025 г. да бъдем 100% енергийно неутрални, в момента това е факт на 90%.
Друга важна цел и едно от основните предизвикателства пред нас е да намалим още загубите на вода в София. От 2010 г. досега те са спаднали от над 60 на 39%. Новата цел ще е да достигнем поне 30% до края на договора. Не бих казал, че съм особено доволен от тези 30%, но, честно казано, предвид откъде тръгнахме и предвид наличната инфраструктура това ще бъде добро постижение. Средните загуби в страната продължават да са на нива от около 65%. Като цяло смятаме, че предлагаме добро обслужване, а цената на водата в София е четвъртата най-ниска в България, дори след предвиденото увеличение от 22% в заявлението, подадено в КЕВР.
Друго наистина голямо предизвикателство е недостигът на човешки ресурси. Това се превръща в критичен въпрос. По време на пандемията напуснаха хора и е много трудно да ги заменим. В София работим с 10% по-малко служители и бих казал, че сме на границата да поддържаме нормални операции. Това е проблем и той засяга не само нас, но и наши доставчици и подизпълнители. Ние искаме да инвестираме повече, но е все по-трудно и по-трудно да се намерят изпълнители.
Смятате ли, че моделът на концесията може да се приложи и в други региони на страната и при други ВиК оператори, за да им помогне да се справят със загубите на вода и да подобрят финансовата им устойчивост?
Честно казано, не съм сигурен, че може да има нови водни концесии в България, защото виждам колко трудно и сложно е политически тук да се приеме, че подобно решение може да е такъв добър модел за ВиК услугите в България. Все пак има много други гъвкави възможности за публично-частно партньорство. Има например различни видове договори, които могат да бъдат сключени - договор за управление с гарантиран резултат, договор за лизинг и т.н. Подобна стъпка може да доведе до по-голяма финансова устойчивост на ВиК операторите, защото в пика на енергийната криза имаше клиенти, които не можеха да си плащат сметките. Може да помогне и за намаляването на загубите на вода, и за по-доброто управление на този ценен ресурс, защото в България има места, които са изправени пред недостиг на питейна вода или има някои проблеми с качеството ѝ. Има какво да се направи, но е въпрос на политическа воля.
А заинтересована ли е "Веолия" да инвестира в други сектори в България? През годините неведнъж се е споменавала например "Топлофикация София" като възможност, ако общината реши да търси частен инвеститор за нея.
Този въпрос ми е задаван неколкократно в последните пет години. Определено имаме интерес, но ключова тук е втората част на въпроса - "ако Столичната община реши да търси частен оператор". Всички много добре знаем, че има структурни проблеми в дружеството и то се нуждае от трансформация. Всъщност има нужда да се въведе по-екологичен модел, да се обмислят нови методи за отопление - защо не частично и с геотермална енергия, да се изгради когенерация и да се въведат по-ефективни процеси. Общо взето, трябват много инвестиции, а "Веолия" би могла да ги осигури в сътрудничество с финансови партньори.
Но, отново, всичко зависи от волята на общината и/или на държавата, ако тя вземе решение за придобиване на дружеството. Определено бихме участвали в търг за "Топлофикация София", ако има такъв.
