След руския нефт си отива и пропан-бутанът

Така основната част от потреблението на страната се осигурява от внос. А данните на НСИ за вноса на пропан и бутан, предоставени на "Капитал", показват, че през миналата година той е в размер на 135.2 млн. лв. за пропана и на 145.3 млн. лв. за бутана (виж таблицата).

През годините има доста дестинации на внос на по-малки количества, включително и доста екзотични и далечни като Маршалови острови, Китай, САЩ, внос е имало и от Египет, Тунис, а до началото на тази година и от Казахстан. Основните дестинации на внос обаче са Румъния, Турция, като Русия също попада в един от основните пазари за доставка, макар зависимостта да не е толкова голяма, както при нефта и светлите горива.

Основните фирми - вносители в страната, са "Газтрейд" и "Булмаркет", на които се падат по около 10 хил. тона от вноса. Следва "Топливо" и в по-малка степен "Инса ойл" и "Лукойл", казват от пазара.

Вносът в страната на пропан-бутан е грубо около 40 хил. тона на месец, като се движи в диапазона от 36 до 42 хил. тона, казват от пазара, като около половината от тях пристигали по море, а по изчисления на пазара 14-15 хил. били внос от Русия. Това прави около 35 до 39% от общия внос. Както заради по-добрата му цена, особено през настоящата година, така и заради разработените логистични линии на доставка.

Логистиката на пропан-бутана

Голяма част на доставките на пропан-бутан в страната пристигат от Русия с ферибот и по-специално от порт Кавказ към жп ферибота във Варна, като това са товарите на вносителя "Газтрейд".

Войната в Украйна вече даде своето отражение върху логистиката в Черно море. Преди нападението на Русия корабите, които работят по линията, са три - два руски и един български, но от известно време линията е останал да обслужва само един от тях. От пазара казват, че още в началото на войната отпаднал българският - на дружеството "Варнафери", собственост на Параходство "Български морски флот" на братята Кирил и Георги Домусчиеви и Параходство "Българско речно плаване" на "Химимпорт". Останали да возят само руските на фирмата "Аншип" - "Авангард" и "Славянин", но впоследствие спрял и "Авангард" и в движение по нея останал само "Славянин", който пристигал между 3 и 4 пъти в месеца в зависимост от условията. Корабът превозва по 50 вагона на курс, като между 42 и 50 от тях са пропан-бутанът на "Газтрейд", като по линията пътува още и ядрено гориво и по вагон масло.

Друга врата за внос на пропан-бутан е пристанище Бургас, концесионирано от "БМФ Порт Бургас" на братя Домусчиеви, като през терминала там един от големите вносители е "Булмаркет", като превозите ставали с танкери за по 2-3 хил. тона.

Не с фериботи, а с танкери

След влизането в сила на рестрикциите към Русия доставките с ферибота от Кавказ ще бъдат затруднени. Според представители от пазара те ще могат да се осъществят, ако пропан-бутанът е от Казахстан. Според собственика на "Газтрейд" Милчо Василев обаче това е малко вероятно да се случи, тъй като има забрана в Казахстан на износ на LPG поради недостиг за местния пазар.

Така единствена възможност остава вносът да става изцяло с танкери от арабския свят и Средиземно море, като към момента единственото място за разтоварване на такива е пристанище Бургас.

По думите на Младен Станков, който управлява бизнеса с минерални горива на групата "Булмаркет", след влизането на забраната в сила може да има някакво забавяне на стоката, но не и кой знае какво отражение върху цените.

Според Милчо Василев обаче, тъй като пристанище Бургас било подходящо само за по-малките кораби - до 2-3 хил. тона, това би било пречка при доставянето на горивото от по-голямо разстояние и с по-големи кораби и съответно на по-добри цени.

Самият Василев и компанията му "Газтрейд" от над 20 години не успяват да завършат проекта си за пристанище за разтоварване на пропан-бутан с танкери в Белославското езеро за кораби по 5-6-7 хил. тона. Той е на финалната права, но от няколко години не получава финално разрешение и ОВОС. Той се надява, че до края на преходния период пристанището му ще бъде готово.

Пристанище във вечен строеж

"Газтрейд" е създадена през февруари 1999 г. Става един от най-големите вносители и дистрибутори на пропан-бутан, зарежда редица големи вериги и има четири складови бази с общ обем над 16 хил. куб. метра - Костинброд, Асеновград, Горна Оряховица и Белослав. Инвестициите в пристанището за пропан-бутан започват през 2003 г., когато е купен първият терен - около 20 декара. Идеята на компанията тогава е, че с пристанището навлото би трябвало да падне наполовина и това да помогне на компанията да увеличи износа си към Сърбия и Македония.

Превозването с вагони е по-ограничено като количество, като по-сигурно е морският транспорт да става с танкери, а не с плиткоплаващи кораби, каквито са фериботите.

Територията на "Газтрейд" сега на Белославското езеро е около 200 декара, като основната част от терените са за буферни зони и отстояния от населени места, други пристанища и т.н. На 1 км е фериботният комплекс, а държавното пристанище Варна-запад е на 3 км по права линия през езерото. През 2005 г. компанията участва на търг и купува участък около 4 км от старата жп линия от гара Разделна към Белослав.

Похарчените пари към момента общо в терминала са около 50 млн. лв. Изградени са складова база на брега, инфраструктурни връзки, 42 метра кейова стена и т.н. Направено е удълбочаване, като от 340 - 350 хил. кубични метри са изгребани около 300 хил. кубика и остават още 10% от работата. Финалната права, т.е. пирсът, на който да пристава корабът навътре във водата, обаче все още не се случва.

Дълга и блокирана

Кандидатстването започва през 2006 г., а през 2008 г. Междуведомственият съвет към Министерския съвет утвърждава генералния план на пристанището. През 2012 г. Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата вече е синхронизиран с европейското законодателство и се разрешава строеж във водата, т.е. на пирс. Василев преценява, че строителството във водата е по-добрият вариант по няколко причини. От една страна, е по-безопасно, тъй като е по-далече от брега на около 200 - 300 м и така се намалява рискът от ефекта на доминото при инцидент. От друга - няма да се наложи драгиране на дъното. И компанията пуска искане за учредяване право на строеж на морското дъно и да се направи т.нар. пирс (мост) навътре в езерото, където корабът се швартова и се разтоварва по тръби, минаващи по мостик към резервоарите на сушата.

През март 2015 г. заповед на министрите на транспорта и на регионалното развитие разрешава изработването на изменение на Генералния план на пристанището, включващо пирс. През 2018 г. междуведомственият съвет към МС утвърждава парцеларния план на акваторията, получава се доклад за безопасност и т.н. А за финализиране на проекта през 2017 г. МОСВ започва последната процедура по ОВОС за пирс 350 метра навътре. В началото на 2019 г. е проведено и обществено обсъждане. Следва провеждане на експертен съвет по доклада, като против него се обявява "Морска администрация" - гр. Варна, с искане да има отстояние 200 метра от южната граница на фарватера (пътя на корабите), като тази забележка е била изпълнена. Въпреки това обаче и на следващите експертни съвети в края на 2019 г. и в средата на 2021 г. "Морска администрация" - гр. Варна, гласувала против, като това на практика е спряло завършването на пристанището.