🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Започва еврофинансирането за винарските изби

Проекти по мярката за инвестиции в предприятия могат да се подават от 17 до 27 юни

Бюджетът по мярката за тази и следващата година е по над 16.4 млн. лв.
Бюджетът по мярката за тази и следващата година е по над 16.4 млн. лв.
Бюджетът по мярката за тази и следващата година е по над 16.4 млн. лв.
Бюджетът по мярката за тази и следващата година е по над 16.4 млн. лв.
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Дългоочакваната от винопроизводители Национална програма за подпомагане на лозаро–винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. вече започна. Финансовото подпомагане на сектора ще стане през четирите мeрки на програмата, защото заинтересованите знаят, че други алтернативи в сектора почти няма, нещо повече – много от винопроизводителите не успяха да се класират за финансиране по мярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", защото не отговарят на изискването за приоритет на чувствителни сектори.

Фонд "Земеделие" обяви, че първият прием по една мерките на програмата - "Инвестиции в предприятия", ще бъде от 17 юни до 27 юни 2019 г. Бюджетът по мярката за тази и следващата година е над 16.4 млн. лв. годишно. Основната цел на мярката е да подобри финансовите и икономическите резултати на винарските изби в страната, да повиши конкурентоспособността им на българския и чуждите пазари и да ги направи еталон за нагласите на винения пазар. С оглед на постигането на тази цел се предвиждат инвестиции насочени към подобряване на материалните и нематериалните активи на избите.

I. Дейностите, които ще бъдат финансирани по мярката, са следните:

Закупуване на нови машини и оборудване, в т.ч. и на лизинг, включително и на компютърен софтуер, предназначени за (преработка на грозде, контрол на ферментацията, обработка на вино и гроздова мъст, оборудване за преместване на виното в избени помещения, оборудване за технология, свързана с пенливи вина, оборудване за бутилиране, етикетиране, опаковане, управление на отпадъчни води, инфраструктура на избата чрез тръбни линии, тръбопровод, различни мрежи (кислород, азот, вода, SO2 и др.), монтаж и помощни съоръжения, автоматични системи, оборудване за съхранение, смесване, грижа и стареене на виното чрез бъчви за ферментация, терморегулиращи бъчви, резервоари от неръждаема стомана за винопроизводство и съхранение на виното – стационарни и подвижни, пластмасови резервоари за винопроизводство и съхранение, стелажи, контейнери, хумидизатори и микрооксиженатори, модулни системи за позициониране на бъчви, автоматизирана стелажна система за съхранение на бутилирани вина и т.н.

Важно е да се отбележи, че към допустимите разходи се включват и т.нар. общи разходи. Те са свързани с разходите за хонорари на консултанти, които са натоварени с отговорността да изготвят проектните предложения така, че да отговорят на условията за кандидатстване, за да може проектът да бъде одобрен за финансиране, и неговото последващо управление и отчитане, за да бъде завършен професионално целият цикъл на взаимоотношения между бенефициента и управляващия орган, предоставящ инвестицията, и не на последно място за повишаване на конкурентоспособността и финансовите резултати на клиента. Към тези разходи се отнасят и разходите за инженери, предпроектни проучвания, придобиване на патентни права и лицензи.

Задължително е да се знае, че максималният срок за изпълнение на посочените дейности е до 1 юли на втората финансова година, следващата финансова година на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

II. Кой може да кандидатства?

За финансова помощ могат да кандидатстват – винопроизводители, вписани в лозарския регистър, организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации в сектор винено грозде, признати съгласно Наребда 12 от 2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти

III. Финансова помощ

Максималният размер на финансовата помощ е до 50% от стойността на допустимите разходи за микро-, малки и средни предприятия. До 25% от стойността на допустимите разходи е таванът за предприятия с по-малко от 750 служители или с оборот под 200 млн. евро, и до 15% от стойността на допустимите разходи за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 млн. евро.

Максималната стойност на един проект не може да надвишава левовата равностойност на 600 000 евро. Максималният размер на общите допустими разходи по мярката за целия период на Националната програма за един кандидат е левовата равностойност на 1.5 млн. евро.

IV. Критерии за оценка на проекти

Общата оценка, която ще получи всеки кандидат, се определя от сбора на точките, получени по съответните критерии:

- проекти, насочени към подобряване на енергийната ефективност на предприятието; - предприятия, преработващи над 30% собствена суровина; - предприятия, насочени за производство на биологично сертифицирано вино;
- предприятия, насочени към производство на вино със защитено наименование на произход (ЗНП); - над 70% от произвежданите вина в предприятието са със ЗГУ и ЗНП; - проекти предвидени за изпълнение в Северозападна България;

- новорегистрирани винопроизводители, които имат най-малко двегодишна история в лозарския регистър като гроздопроизводители към момента на кандидатстване.

Очаква се много от винарските изби да кандидатстват заради инвестиционните възможности, които тя предлага, и защото е една от малкото опции за безвъзмездно финансиране за този сектор. През последните години се регистрира ръст в търсенето на български вина, което е стимул за производителите да търсят и налагат високо качество. Не на последно място, най–важната препоръка е всеки от потенциалните бенефициенти да се възползва от услугите на утвърдените професионалисти в областта на европейските проекти. Както производството на качествено вино изисква познание, системност и отдаденост, същото е релевантно относимо към ефективното и ефикасно кандидатстване по европейските фондове.

* Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал