Какви са санкциите по Програмата за селски райони при неизпълнение на бизнес плановете

В момента тече мониторинговият период и стопаните трябва да са готови за проверки на проектите

Кристина Цветанска

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Кристина Цветанска е председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)

Вече сме в края на настоящия програмен период и голяма част от проектите по първите приеми на подмерки 4.1 и 4.2 на Програма за развитие на селските райони (ПРСР) са изпълнени, субсидията е платена и в момента тече т.нар. мониторингов период.

Две важни неща за изпълняващите проекти:

- Бизнес плановете трябва да се изпълняват, т.е. те вече не са само прогноза, а реална картина на икономическата дейност, свързана с инвестициите, за които бенефициентът е получил финансиране.

- Срокът, в който фонд "Земеделие" има право да прави проверки на изпълнението на бизнес плановете, е 3 години след изплащане на помощта. Условията кое и как от бизнес плановете се следи са различни по двете подмерки. Има неясноти, както и разминаване в текстовете на договорите и т.нар. "Методика за санкциите", която фонд "Земеделие" ще прилага.

Затова след дълго обмисляне експертите на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) дефинираха за бенефициентите задълженията за изпълнение на бизнес плановете и санкциите при неизпълнението им по следния начин:

Задължения и санкции по подмярка 4.1.

По подмярка 4.1. - "Инвестиции в земеделски стопанства", първи прием, всеки бенефициент е задължен да произвежда годишно количество продукция, което е минимум 50% от предвиденото по бизнес план. Ако се произвеждат няколко вида продукция, но от една група (например зърнени култури), ще се следи общото количество, а не по видове, и ако то е поне 50% от заложеното по бизнес плана, санкции няма да има. Така, ако се произвежда по-малко от 50%, санкцията ще е в размер на неизпълнението под 50%. Например, ако има заложени за производство 1000 тона зърнени култури, а реално се произведат 450 тона, т.е. 45% изпълнение, санкцията ще е 5% от размера на получената безвъзмездна помощ. Изпълнението се следи и за трите прогнозни години на бизнес плана. Ако за две от тях се констатира неизпълнение, санкцията се удвоява. Ако обаче неизпълнението е и през трите години, тогава санкцията е 100%.

Неясен остава въпросът, ако размерът на неизпълнение през две от трите години е различен, кой процент се взима при определяне на размера на санкциите. Много важно е да се отбележи, че проследяването не е само за три години, а е за три години и няколко месеца, тъй като периодът, който се отчита, започва да тече от датата на подаване на заявката за окончателно плащате и приключва три години след получаване на помощта. Тук трябва да се отбележи и друг важен факт – годините не са календарните/финансови години. А те се определят така: първата прогнозна година започва на датата на подаване на заявката за плащане и е до същата дата през следващата година; тогава започва да тече втората година, а след това и третата година от същата дата; мониторинговият период продължава и през четвъртата година - от датата на подаване на заявката за плащане, но три години по-късно, и трае до изтичане на срока за мониторинг, т.е. само няколко месеца. От изчисленията се вижда, че ще се проследява изпълнението за три години и няколко месеца.

Относно приходите по бизнес плана – следи се за поне 50% изпълнение на приходите по групи продукти, но ако не се постигнат заложените за първите три прогнозни години (и няколко месеца), санкции не се предвиждат. Важно е да се проследи в случаите, в които приходите са по-малки, дали инвестицията се откупува и бизнес планът продължава да показва жизнеспособност на проекта.

Задължения и санкции по подмярка 4.2.

По подмярка 4.2. - "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти", ситуацията е малко по-различна. Бенефициентите по тази мярка са задължени да произвеждат 100% от предвиденото по бизнес план годишно количество продукция. Ако се произвеждат няколко вида продукция, но от една група (например овче, краве и козе сирене), ще се следи общото количество, а не по видове. Санкцията е отново размерът (процентът) на неизпълнение, който се удвоява при неизпълнение за две години и е 100%, ако неизпълнението е повече от две години. Така например, ако по бизнес план има заложени за годишно производство 1000 тона различни видове сирена, а се произведат 900 тона, т.е. налице е 10% неизпълнение, санкцията ще е в размер на 10% от размера на получената безвъзмездна помощ. Отново остава неясен въпросът, ако размерът на неизпълнение през две от трите години е различен, кой процент се взима при определяне на размера на санкциите.

Другата разлика с подмярка 4.1. е, че прогнозните години по подмярка 4.2. са календарни, т.е. финансови, и започват от 1 януари на годината, следваща годината на въвеждане в експлоатация на последния закупен по проекта актив. Срокът на мониторинг е отново до изтичане на три години от плащането, като в зависимост от датата на въвеждане в експлоатация на последния актив може да е по-малък или повече от три години. Например, ако последният актив по проекта е закупен на 20.02.2019 г., заявката за плащане е подадена и безвъзмездната помощ платена на 30.06.2019 г., то първата прогнозна година ще е 2020 г., втората – 2021 г., третата – 2022 г., но няма да се проследява цялата година, тъй като срокът на мониторинг ще изтече на 30.06.2022 г. Така, ще се следят показателите само за две години и половина.

Какво се получава в друг случай, в който последният актив по проекта е закупен на 30.11.2018 г., а безвъзмездната помощ - платена на 30.04.2019 г.? В този случай първата прогнозна година на бизнес плана е 2019 г., втората – 2020 г., третата – 2021 г., но тъй като срокът на мониторинг изтича на 30.04.2022 г., фонд "Земеделие" има право да провери изпълнението на бизнес плана до тази дата, т.е. за повече от три години.

Относно приходите по проектите по подмярка 4.2.

Изискването е да се постигнат минимум 50% от заложените по проекта приходи (и тогава не би следвало да има санкции) за всяка година, като отново е важно да се проследи в случаите, в които приходите са по-малко от заложените по бизнес план, дали инвестицията се откупува и бизнес планът продължава да показва жизнеспособност на проекта.

И по двете подмерки се очаква проверките да се направят в края на мониторинговия период, като не се знае какъв процент от проектите ще бъдат проверявани.

Какво се прави, ако не могат да се изпълнят плановете

Въпреки че картината изглежда доста страшна, в договорите с фонд "Земеделие" има клауза, въз основа на която дори да се констатира отклонение от заложените по бизнес план показатели, в случай че за две последователни години има тенденция за подобряване на дейността (по подмярка 4.1) или бенефициентът докаже, че това отклонение не се дължи на негово бездействие (по подмярка 4.2.), тогава фондът няма да счита отклонението като неизпълнение.

И все пак нашият съвет е всички бенефициенти да си прочетат бизнес плановете и ако установят, че не ги изпълняват, да подадат искане във фонда за промяна и анексиране на бизнес плановете. Искането трябва да е добре обосновано и придружено с документи, които да показват, че бенефициентът е добър стопанин и е положил достатъчна грижа в изпълнение на задълженията си.

* Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)