Мениджмънт

Предизвикателството на Илън Мъск към управленското мислене

Ако милиардерът успее в Twitter, програмите по MBA ще се нуждаят от актуализация

Илън Мъск използва нетрадиционни методи при управлението си, като Twitter е последният тест за тях

Ексклузивно съдържание от The Economist

Илън Мъск използва нетрадиционни методи при управлението си, като Twitter е последният тест за тях © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Придобиването на Twitter от Илън Мъск повдига въпроси за политиката: правилно ли е най-богатият човек в света да притежава толкова важен форум за обществен дебат? Повдигнати са и правни въпроси: дали решението му да се отърве от толкова много работници в рамките на дни след завършване на придобиването е легално? И това повдига въпроси относно стратегията: може ли Twitter да печели пари, като премине от бизнес модел, базиран на реклама, към такъв, базиран на абонамент? Но това е и изключително публичен тест за определен стил на управление. По начина, по който мисли за работата, вземането на решения и ролята на главния изпълнителен директор, Мъск плува срещу течението.

Контракултурен подход

Отношението му към служителите е очевиден пример за неговия контракултурен подход. За един футурист Мъск е много старомоден шеф. Той не харесва дистанционната работа: по-рано тази година изпрати имейл до служителите на Tesla, в който изисква от тях да идват в офиса поне 40 часа седмично. Всеки, който смята, че това е остаряло, може да се "преструва, че работи някъде другаде", туитна той.

Каквато и да е законността на решението му да уволни толкова много работници в Twitter, методите му са брутални: хората са блокирани от корпоративните ИТ акаунти, кариерите са приключени с безличен имейл, половината от работната сила е изчезнала. Сякаш Танос (суперзлодей от комиксите - бел. "Капитал") беше решил да опита ръката си в бизнеса. За тези, които остават, ще се сблъскат с неизвестността от очакването - вътрешни хора казват, че едно от първите действия на Мъск е било да отмени месечните "почивни дни" за цялата фирма. Моделът на модерния мениджър е с тенденция да бъде състрадателен шеф с ниско его, който дава на хората автономия. Някой не си е взел бележка.

По начина, по който мисли за работата, вземането на решения и ролята на главния изпълнителен директор, Мъск плува срещу течението.

Неговите критици трябва да приемат, че подходът "по моя път или по магистралата" е работил и преди. В другите си фирми като Tesla и SpaceX Мъск може и да не е предложил съпричастност, но е предоставил планетарно усещане за цел - от популяризирането на електрически превозни средства до колонизирането на Марс. Дали това може да работи за него в Twitter е по-малко ясно. Неговата визия за продукта като "дигитален градски площад", където процъфтява свободата на словото, е типично грандиозна. Този път обаче той не се захваща с тромавите действащи лица, а да поправя съществуващ бизнес, където преценката и политиката са толкова важни, колкото инженерството.

Как изпълнителните директори вземат решения

Начинът, по който Мъск взема решения, също е в противоречие с консенсуса. Правени са сравнително малко изследвания за това как главните изпълнителни директори правят своя избор, но работен документ на Harvard Business School, публикуван през 2020 г., предизвика сериозен удар, когато попита 262 от възпитаниците на училището как са се заели със създаването на стратегия.

Авторите на материала наистина са открили широк набор от подходи, като някои мениджъри се движат по интуиция, а други използват много формализирани процеси. Но изследователите откриха, че шефовете, които използват по-структурирани процеси, са склонни да ръководят по-големи и по-бързо развиващи се фирми (не е ясно по какъв начин протича причинно-следствената връзка). Те също така са склонни да вземат решения по-бавно. Мъск и неговите помощници са в различен лагер: бързи, неформални и агресивни. Вече се появяват съобщения за уволнени служители на Twitter, които са били помолени да се върнат.

Той е неортодоксален и в друго отношение. Питър Дракър, доайен сред консултантите по мениджмънт, описва главния изпълнителен директор като човек в организацията, който свързва външния свят с вътрешната работа на компанията. Никой друг във фирмата не е в състояние да съчетае тези перспективи, пише Дракър.

Мъск не толкова преодолява тази празнина, колкото прави разликата между вътрешната и външната страна на компанията неуместна. Неговата лична марка и богатство са неразривно свързани с другите фирми, които управлява. В Twitter той отива дори по-далеч, като хвърля идеи за продукти в собствената си емисия в Twitter, анкетира публиката за нейните мнения и предлага коментари в реално време за това как вървят нещата. А самият Twitter е платформа, на която всички - потребители, бивши служители, хората, които са основали фирмата, политици и експерти - се изказват публично, за да кажат как вървят нещата. Няма много вътрешност, за която да говорим.

Може да възразите, че Мъск е единичен случай, както и самата сделка. Когато за първи път направи офертата си за купуване на Twitter, той изрично каза, че това не е поради икономическа обосновка. По-късно се опита да се измъкне изцяло от сделката. Историята на милиардер, собственик на платформа за социални медии, няма много общо с предизвикателствата, които занимават наетите ръководители на повечето публични компании. Може би е така, но ако Мъск постигне нов успех с последното си начинание, като бъде брутален към работниците си, пропуска сесиите на PowerPoint и управлява чрез миймове, MBA все пак ще има нужда от малко актуализация.