Кой стои зад новия вестник "Галерия"

Първоначалният тираж на "Галерия" е над 110 хил. Като собственик на вестника в търговския регистър фигурира акционерното дружество "Кроз" където собствеността е поделена между Патрашкова и Димитрова. И двете разказват, че са инвестирали в проекта собствени пари, намерили и заем така, че да съберат първоначалния капитал, който е 50 хил. лв. пак според търговския регистър. "Гледаме на вестника като на бизнес проект дори изчислихме, че ако тръгне добре, така както предполагаме и виждаме, че към него ще има голям интерес, трябва в кратки срокове да започнем да си връщаме инвестицията", коментира Патрашкова. Според Зоя Димитрова заемът не е задължително да е от банка. "Може да сме взели заеми и от фирми. Мога само да ви кажа, че лихвите са много големи, така че имаме интерес проектът да бъде добре приет от читателите, защото само така можем да си върнем инвестицията", казва тя. Главната редакторка не пожела да сподели от кои фирми са взети парите.

Основният заподозрян за задкулисен издател на "Галерия" – Алексей Петров, отрича да е финансирал вестника. Пред сп. "Тема" миналата седмица обаче той уточнява, че седмичникът ще се ползва с неговата "идейна и емоционална" подкрепа.

Втората причина изданието да се свързва с ДАНС е неговият главен редактор Зоя Димитрова, която беше говорител на агенцията. Има и други факти, които пак отпращат по посока ДАНС. Вестникът носи провокативното заглавие на скандалната разработка на тайната служба "Галерия". Още в първия си брой седмичникът афишира, че притежава доклад на агенцията. В отговор на това председателят на комисията за контрол над ДАНС Иван Костов възнамерява да назначи проверка на "Галерия" откъде разполага с "Галерия", тъй като в доклада има класифицирана информация. Директорът на изданието Кристина Патрашкова, която до неотдавна бе зам. главен редактор на в. "Уикенд", също има своята история с ДАНС. Преди да напусне "Уикенд", освен заради промяната в собствеността на изданието, новото ръководство й спряло два текста. Единият за ситуацията в ДАНС, а другият - интервю с бившия шеф на контраразузнаването в агенцията Рашко Зайков, който дал първо интервю за "Уикенд" след като напуска агенцията. В него имало скандални разкрития, които така и не видели бял свят по думите на Патрашкова.

Колежката й Зоя Димитрова уточнява, че "Галерия" "е един вестник, който група журналисти решихме да направим". "Всички ние носим със себе си имената си и работата си до този момент. Не мога да избягам от факта, че съм работила в ДАНС, но аз добре си знам правата и отговорностите, пък и съвсем скоро ще видите, че ДАНС не ни е основната тема", коментира Димитрова.

"Защо така сте се вторачили в нашата собственост и кой ни финансира. В крайна сметка се оказа, че да издаваш вестник не е толкова скъпо начинание", коментира Патрашкова. Категорията "скъпо", разбира се, е доста относителна, но за налагането на един вестник се изискват доста повече от 50 хил. лева. При тираж от 110 хил. бр и обем от 64 страници разходите за хартия и печат по приблизителни сметки на хора от бранша са около 30 хил. лв. Ако приемем, че 100% от отпечатаните вестници се продадат (а това е почти невъзможно – за успешен вестник се смята този, който продава над 75% от тиража си) и плащат на разпространителите си 35% от цената, във вестника се връщат около 35 хил лв. Това звучи добре, защото подобен приход от четири броя на месец ще е повече от достатъчен, за да покрие редакционните разходи. За да се случи обаче, трябва всички планети в сложния вестникарски хороскоп да са се подредили много благоприятно, което рядко става. Към първоначалните разходи за "Галерия" трябва да се прибавят и парите за рекламната кампания на първия брой. Според мониторинговата агенция TNS/TV Plan издателите на вестника са вложили в телевизионна реклама 30 хил. лв. Реално сумата е по-малка, тъй като агенцията не пресмята никакви отстъпки.

Под повърхността

"Галерия" визуално и като начин на списване в голяма степен прилича на "Уикенд". Движи се между сериозното и жълтото. По думите на екипа ще залага на разкрития, разследвания и светски клюки. "В крайна сметка този модел се наложи като печеливш на пазара", коментира Димитрова. По думите на Кристина Патрашкова ще е "остър, критичен и в него няма да има табута както в болшинството от останалите вестници. Във всички издания има прекален, нездравословен възторг към властта и липсва критичният, другият поглед, другият глас. При нас ще има неща,които в другите издания ги няма", категорична е Патрашкова.

Приликите между "Уикенд" и "Галерия" не са само в дизайна и стила. В новия седмичник е преминала и една от рубриките на най-тиражния в момента български вестник. На страниците на "Галерия" могат да се прочетат и промоции на книги от издателство "Милениум". То е притежавано от един от бившите собственици на "Уикенд" – Недялко Недялков. Това, както и други, по-странични факти, накараха някои хора на вестникарския пазар да смятат, че той е тайнственият издател на "Галерия". Недялков притежаваше 50% от дружеството, което издава "Уикенд". Миналата седмица неговият съдружник Мартин Радославов официално съобщи, че във вестника е влязла "американска компания", на която Недялков изцяло е продал дела си, а Радославов е запазил миноритарно участие. Според непотвърдена информация зад новия инвеститор в "Уикенд" стоят капиталите, представлявани от депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. "Нямам нищо общо с "Галерия", коментира пред "Капитал" Недялко Недялков.

Да се ориентираш в тази оплетена галерия от образи е трудно. И точно това е проблемът, защото скритата собственост върху медиите изкривява публичността по неприятен начин. Когато не знаеш кой стои зад някой вестник, по-трудно можеш да разбереш чии интереси точно защитава. Ако собствениците се крият, значи има причина да го правят. Може да е защото искат да избягат от ограничителна клауза в договора за продажба на конкурентно издание (каквато е едната хипотеза за скриването на Недялко Недялков), може и да е защото цял живот са свикнали да живеят под повърхността на общественото блато. Тайните издатели вероятно печелят от анонимността, но читателите най-често губят от нея.

Пред "Галерия" има два пътя - или официалните собственици да докажат, че зад тях не стои никой освен интереса вестникът им да се продава, или да се превърне в поредния глашатай на скрити интереси.