Новите нови медии

Малките клончета от големите стволове

Може би най-забележителната черта на сегашния подем е, че всички тези начинания без изключение водят началото си от утвърдени медии. Наистина една част от новите журналисти предприемачи като Нейт Силвър, Глен Грийнуолд и Езра Клайн първо станаха известни като независими блогъри, но присъединяването и годините като част от традиционни редакции (съответно NYTimes, британския Guardian и Washington Post) ги превърнаха в дисциплинирани автори за масовата публика. 

Биографиите на мнозинството от останалите обаче са типичните за сектора с единствената особеност, че в даден момент от професионалното си развитие са получили шанса да работят върху собствен проект и познанията и стилът им на писане са привлекли вярна и увеличаваща се аудитория. Присъствието и активността им в социалните мрежи пък са ги превърнали във влиятелни гласове. Процес, наречен най-общо създаване на журналистически брандове.

Кара Суишър и Уолт Мозбърг например бяха редови репортери по технологични теми в Wall Street Journal, докато не започнаха да събират първо на неформална конференция през 2003 г., а после и съвсем формално хора от дигиталния бизнес за дебат. Съответно популярността, връзките и подходът им превърнаха съпровождащия блог AllThingsD в настолното четиво за бранша и магнит за реклама. В края на 2013 г., осъзнали, че рамките на традиционна печатна медиа са твърде тесни за амбициозните им планове, Суишър и Мозбърг намериха щедри инвеститори в лицето на конгломератa NBC Universal и от началото на годината пуснаха самостоятелно новия си проект Re/Code.

"Това, което промени правилата на играта, е, че днес има много повече възможности, ако традиционните медии се окажат неспособни да инвестират в проекти", обяснява пред "Капитал" проф. Дан Пачеко, който преподава дигитална журналистика в Syracuse University. Той дава за пример Езра Клайн, който първо се бе обърнал към редакцията си Washington Post с идеята да превърне популярния си блог в интернет списание със сравнително скромен бюджет от 10 млн. долара годишно. Когато обаче се оказа, че медиата не може да инвестира, той бързо намери онлайн компанията Vox Media, която според непотвърдена информация му е отпуснала поне тройно повече.

"Така че според мен случващото се говори повече за тези големи традиционни организации, които не могат или не желаят да се възползват от възможностите. Всъщност те са били, често без да го осъзнават, инкубаторът на начинанията. Но после растежът е невероятен, натискът за експанзия огромен, защото се отварят нови възможности, и в точно този момент, вместо да бъдат мястото за иновации, те ги задушават, защото не искат да прегърнат промените, а се концентрират върху спасяване на традиционния бранд, коментира проф. Пачеко и добавя: Голямата ирония е, че отказвайки да прегърнат тези стартъпи, които самите те са отгледали, организациите убиват жизнеността си."

Сбор от ниши

Другата видима особеност на новите нови медии е, че в голямата си част те са концентрирани върху ниши – The Intercept да държи будно обществото за разрастването на подслушванията и нарушаването на човешките права, Five Thirty Eight за политически, спортни и прогнози на културни събития, Substanz за наука и техника и т.н. Дори Vox.com на Езра Клайн въпреки амбициите да бъде истински новински сайт се стреми да покрива случващото се в дълбочина, с дълги материали и много исторически контекст, което пак означава, че ще се чете от ограничена публика.

Нишовият подход прави много наблюдатели скептични колко от начинанията наистина ще успеят. Както посочва в анализ за браншовото издание Nieman Journalism Lab експертът по дигитални медии Кен Доктор, в момента в САЩ годишно се харчат само $40 млн. долара за онлайн реклама и мнозинството от нея отива при големите играчи Google и Facebook. Осъзнавайки точно този проблем, новата платформа на Суишър и Мозбърг например силно залага и на допълнителни печалби от конференции и събития, и готовността на вярната аудитория да купува от тях книги и наръчници и т.н. Само времето обаче ще покаже дали бизнес моделът ще успее. (Пиер Омидияр пък едва ли е инвестирал в The Intercept, защото очаква директна печалба.)

Експертите от нашата страна на Атлантическия океан освен това не са сигурни доколко динамичните американски експерименти са приложими в останалите части на света. Както посочва пред "Капитал" медийният колумнист на германския Stern Луц Майер, дори в богата икономика като тази на Федералната република е трудно да оцелееш без голямо име зад теб. Всички останали начинания като блогове, онлайн списания и т.н. носят много малки печалби. "Причините са, че (поне в Германия) традиционните медийни компании са още стабилни. Америка, от друга страна, е голям пазар и синонимен с глобална публицистика и освен това там са свикнали да "харчат" повече за индивидуални таланти", коментира Майер.   

Където наблюдателите са единодушни, е как проектите вече променят столетни взаимоотношения и утвърдени практики на глобално ниво. Няма съмнение че след предизвикания дебат в гилдията и загубата на привличащи читатели и рекламодатели имена все повече водещи медии си дават сметка, че трябва да се превърнат по-скоро в

Платформи за различни гласове

Професор Пачеко обяснява, че проспериращите организациите ще са тези, които започват да разбират себе си като портфолио от различни журналистически брандове. Поне засега NYTimes и Wall Street Journal дават признаци, че са си взели бележка, първият назначавайки и давайки повече поле за изразяване на около двайсет нови автори, а втория със създаването на технологичния сайт WSJ Digital. "В крайна сметка за журналистите-предприемачи е по-лесно, вместо да напуснат и търсят нови трибуни, да се развият в медиата майка", обяснява логиката на модела проф. Пачеко.

Извън динамичния американски пазар реалностите на журналистическите брандове също вече обръщат съотношението на силите. Както допълва Луц Майер, дори в Европа индивидуалният автор, създал име и вярна аудитория, вече има много по-голяма сила и тежест спрямо медиата. "Не е казано, че всеки журналист сега ще трябва да е бранд или пък може да е предприемач, но всеки трябва вече да има свой уникален глас", обобщава проф. Пачеко. Защото в днешното време на изобилна информация отвсякъде аудиторията търси и се задържа там, където й предлагат повече контекст, разбиране за проблемите и интересна гледна точка.

Дори и половината от днешните амбициозни начинания да се провалят, самата им поява показва, че опасенията за смъртта на журналистиката са били преждевременни и силно преувеличени. А познанията, натрупани на принципа на опита и грешката, ще покажат новия модел за финансирането й.