Медиа и реклама

АЕЖ: Слухове и клевети са новите форми за заглушаване на критични журналисти

Според проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България бизнес интересите влияят най-много върху редакционното съдържание

Боян Петров

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Да напишеш критичен текст за местен политик, за който после да бъдеш подведен под съдебна отговорност. Това е реалността, в която работят немалко български журналисти. Заради което една част от тях избират да се извинят публично, а друга - да се самоцензурират предварително. Такъв извод прави тазгодишното проучване за свободата на словото в България на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Докладът им през тази година е с фокус върху статуса на регионалните медии и професионалистите, които работят в тях. А един от най-притеснителните им изводи е, че са се появили нови форми на натиск срещу журналистите под формата на слухове и клевети срещу самите тях.

В онлайн анкетата са участвали 143 журналисти от цялата страна, а изследователският екип на АЕЖ-България е разпространил и специално подготвено допитване с регионален фокус до предварително избрани 50 журналисти от цялата страна.

Култура на натиска

Сред откритията на годишния доклад на АЕЖ се открояват още редица неприемливи практики. Според проучването "културата на натиска" в медиите става все пo-широко разпространена". Така например 53.8% от анкетираните в националното проучване споделят, че лично са ставали обект на вътрешен (редакционен) или външен натиск - от икономически субекти (69.2%), рекламодатели (60.8%) и политически лица (67.8%). Именно избягването на физическа, съдебна или финансова саморазправа е и причината журналистите да прибягват до автоцензурата. 9% от анкетираните посочват, че често спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема, а за 46% това се случва, но по-рядко.

Впечатление прави и че 35% от анкетираните отговарят, че рекламните отдели са с основна роля в определянето на редакционната политика. Това най-често се случва чрез "подбор на теми", "корекция на информацията" или чрез размера на хонорара. Зачестяват и случаите журналисти да участват в разпространението на т.нар. "скрити PR материали". Отговорите, че това е "широка практика" и "налагало ми се е, но по изключение" събират близо 55%. Тоест близо всеки втори журналист е попадал в подобна ситуация.

Регионалните данни пък посочват на преден план, че "мнозинството от издателите и собствениците на регионални медии са в пряк контакт с местните политически и общински власти", а според 91% от анкетираните в градовете им има "политически ориентирани медии". Също така проучването показва, че голяма част от медиите, в които работят анкетираните журналисти, разчитат на финансиране от страна на общинските власти и политическите партии под формата на договори за информационно обслужване и политическа реклама. Все пак, въпреки съществуващия натиск върху журналистиката, близо две трети от анкетираните посочват, че журналистически материали са довели до положителна промяна в града/региона, в който работят. Мария Черешева, която представи доклада на АЕЖ-България обячсни, че журналистите извън столицата най-често приканват за обучения, с които да се повиши професионалното ниво на пишещите, както и за "осигуряване на съвети и юридическа помощ".

В същото време оценките за свободата на словото продължават да се колебаят "задоволителна" (31,5%) и "лоша" (42%). За сравнение през 2013 г., когато АЕЖ-България прави подобно допитване сред журналисти - 52% от анкетираните оценяват свободата на словото в България като "лоша", а 40% - "задоволителна". Така независимо от негативните тенденции, според Илия Вълков от АЕЖ-България парадоксално през 2015 г. се наблюдава "относително подобрение в разбиранията за свобода на словото".

От друга страна честите случаи на неяснота в собствеността на медиите, монополът и контролирането на разпространението, продължават да се смятат за сериозни проблеми на медийната среда в България. Въпреки законодателните мерки от последните години за осветляване на собствеността и противодействие на медийната концентрация чрез промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и проверки на Комисията за защита на конкуренцията обаче, докладът на АЕЖ показва, че журналистите "не вярват убедено в резултатите от тези действия".