Несъвместимостта на Вежди Рашидов с медиите

Ето няколко примера, които ни карат да се съмняваме в искреността на думите му за свободните медии.

Преди близо година в качеството си на министър на културата Рашидов "се скара" на водещия на сутрешния блок "Денят започва с култура" по БНТ Георги Ангелов за това как да се държи с управляващите и му отправи предупреждение "да не иронизира държавата, на чиято ясла е и неговата заплата". Поводът за острата реакция на министъра тогава беше една от темите в предаването - дискусия за спорните поправки в Закона за културното наследство, в която експерти критикуват политиките по отношение на опазването на културното наследство и отправят обвинения и към ресорния министър.

Рашидов заяви, че в предаването е имало "клеветнически" изказвания по негов адрес и ще търси правата си в съд. Тази негова реакция предизвика дебат в медийната общност и бе квалифицирана като опит за директен политически натиск върху обществената медия. Тогава отново му беше поискана оставката, но той не пожела да я подаде.

Това не е единственият публичен медиен скандал, в който бившият министър на културата се забърква. А случаят, в който без ясни и прозрачни критерии бяха отпуснати публични средства по комуникационната стратегия за предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз на избрани медии и дружества, при това свързани с роднини на министъра.

Или решението на Вежди Рашидов да покани на принципа "ти си ми симпатичен и ставаш" журналисти, които да командирова до Париж във връзка с изложба в Лувъра през 2015 г. Признанието на Рашидов "аз съм ги повикал (журналистите – бел. авт.) не да ми създават скандали" изобличи един от похватите за създаване на медиен комфорт и отглеждането на слугински медии по време на управлението на ГЕРБ.

Какво ще следим

Когато сам постелеш пътя си до знакова парламентарна комисия с лоши публични изяви, няма как да разчиташ на одобрение и 100 дни шанс да се докажеш пред медийната и културна общност. Още повече че в този мандат на парламента комисията ще има важни задачи и отговорности.

Тя например одобрява бюджетите на обществените БНТ и БНР и независимия по закон медиен регулатор. През годините медийната комисия нерядко им е размахвала пръст и ги е бойкотирала в искането им за увеличение на бюджета. Много често той се използва като инструмент от властта, за да ги направи по отстъпчиви и послушни.

Очаква се в мандата именно на тази медийна комисия да бъде обсъждана и въведена в българското законодателство новата Директивата за аудио-визуални медийни услуги, която задава рамката за развитие на целия сектор на електронните медии и продуцентите.

Медийната комисия изслушва и гласува избора на кандидатите да оглавят СЕМ. Мандатите на част от тях ще изтекат в рамките на този състав на комисията.

Работата й е важна и в светлината на избора на нов генерален директор за БНТ. Депутатите от комисията обсъждат с професионалната общност и приемат поправките в медийния закон. В миналия парламент депутатите гласуваха бързо и безпрепятствено изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява генералните директори на БНР и БНТ да продължат да изпълняват правомощията си дори с изтекъл мандат, ако няма избор на нови. Това на практика отвори вратата пред безсрочно ръководене на обществените медии от един и същ човек. С други думи, важно е медийната комисия да не прави безпринципни поправки в законодателството в ущърб на правилата в сектора.

В медийните среди отдавна се коментира, че законът има нужда не само от козметични поправки, а от цялостна ревизия и модернизиране. Как ще ръководи подобен процес новият председател? Ще може ли да обедини експерти и представители на медиите за подобен важен дебат, какъвто е промяната на медийното законодателство? Това са все въпроси, които стоят пред Рашидов.

Затова и медийният анализатор от фондация "Медийна демокрация" Николета Даскалова коментира: "Избирането на Рашидов на председателския пост изглежда много повече като жест на персонална симпатия към него, отколкото като желание за ангажираност с ресорните проблеми. Особено притеснително е, че поредното невслушване в професионалните критики се случва на фона на дългозрееща и дългоочаквана необходимост от качествено обновяване на медийното законодателство."