Кристоф Льоклерк: Mедиите са армия от джуджета, изправени пред световен дуопол на Facebook и Google

Някои вестници си мислят, че са големи в собствената си страна? Всъщност медиите са армия от джуджета, изправени пред световен дуопол - Meta (Facebook) и Alphabet (Google), и се сблъскват с масивни вълни от дезинформация. Така че всички ние трябва да се обединим, да бъдем по-силни отвъд границите, за да споделяме фиксирани ИТ разходи и да преговаряме по-добре с Meta и Alphabet.

Как Законът за свободата на медиите ще се отрази на обществените медии и как на частните в държавите членки?

Повечето от действията са насочени както към частните, така и към обществените медии. Някои разпоредби се целят повече в обществените радио- и телевизионни разпространители на медийна информация, по-специално с укрепването на тяхната независимост от управляващите правителства в страните. Разбира се, това е най-трудно за изпълнение на практика, защото политиците, които определят телевизионните бюджети, първо искат да бъдат преизбрани.

Ще бъдат ли мерките доброволни или задължителни в държавите членки?

Проектозаконът като регламент на ЕС ще създава преки задължения за страните, а също и за икономическите участници като медийните компании (за разлика от директивите на ЕС, които първо трябва да бъдат въведени в националното законодателство, или препоръките, които сами по себе си са "по-меките закони"). Така че да, след като бъде изменен и гласуван в Европейския парламент, законът ще стане задължителен за прилагане.

Кои аспекти в предложената директива все още оставят място за тълкуване и интерпретиране от националните правителства?

Ключов аспект е политиката на конкуренцията, особено оценката за концентрацията на медиите в страните. ЕС опитва да си издейства силна роля, което е добре - по-малко политизация и също и по-широки дефиниции на пазара: разглеждане не само на един национален пазар. Това може да помогне за намаляване на намесата на националните олигарси.

В зависимост от размера на сделките за придобивания с националните органи за защита на конкуренцията ще действа и новопредвидения Европейски борд за медийни услуги, който ще има важна роля. Към момента, преди една следваща вълна на консолидация, медийните компании рядко са мащабни, рядко с европейски размери.

Профсъюзите на журналистите с право са много заинтересовани от свободата на печата. Интересното е, че те като цяло подкрепят Закона за свободата на медиите. Повечето медийни групи поддържат свободния печат, но някои издатели може да се страхуват от прозрачност, особено от контрол върху техните акционери. Но всъщност прозрачността - на източниците на приходи и най-вече на собствеността на медиите, е от особено значение. В някои случаи това може дори да обясни редакционните статии за войната в Украйна, които невинаги са подкрепени с факти.

Лесно ли работи една свободна медия, отразяваща политиките на ЕС, в Брюксел? Добре защитени ли са журналистите в Белгия и достатъчно независими ли са медиите?

Стандартите за свобода на печата в Белгия са високи и властите се отнасят с уважение. Прескорпусът на Брюксел е като голям остров в Белгия. Обхватът на неговите членове са полярен - от контролирани от държавата китайски медии до англосаксонски разследващи журналисти - коренно отличаващи се по отношение на нивото на независимост...

Що се отнася до EURACTIV, това е специализирана медия за политики като още няколко други в Брюксел. Нашата медия се различава по-конкретно по две неща - ценности и обхват. Например да бъдеш проевропейски, конструктивен, но и многоезичен (12 езика от 12 столици благодарение на изградената ни мрежа). Филиалите на EURACTIV са независим наистина. В някои "трудни страни" това се подпомага от нашата трансгранична мрежа - в тях има повече уважение към чуждестранните медии.

Каква е ситуацията в медийния сектор в Източна и Западна Европа?

Тя варира значително в различните страни, не само на Изток и Запад. За най-добра все още се смята германската преса, собственост на независими групи. Тя все още е сравнително печеливша, основно и поради размера на пазара.

Но положението като цяло е лошо, съжалявам да го кажа, в Централна Европа (и няколко други страни). Като се има предвид доминирането на социалните медийни за платформи реклама, лошите бизнес модели доведоха до загуби, следователно ниски стойности на активите. Субсидирането и влиянието не струват скъпо... Затова или олигарси, или правителства контролират по-голямата част от пресата в региона, както показват годишните медии Pluralism Monitor от Европейския университетски институт във Флоренция.

Ситуацията на малките пазари в Централна Европа е по-лоша от преди присъединяването им към ЕС. Мрежата EURACTIV знае това добре, защото е била в няколко от тези пазари още преди "Големия взрив на ЕС" през 2004 г. Не е изненадващо, че Унгария сега е критикувана от ЕС за липса на върховенство на закона. Другите обаче като Полша, Румъния, България не се справят много по-добре.

И все пак никоя ситуация в ЕС не е токова лоша, колкото тази в Русия и Беларус, особено след войната. Всъщност това е основното ми разочарование от Закона за свободата на медиите - той не отговаря на предизвикателствата в Централна и Източна Европа. Добре е да осигурите пожарни коли, но кажете на пожарникарите къде е пожарът!

Новият Европейски борд за медийни услуги надежден и ефективен вариант ли е на контрол на изпълнението на регламента?

Да, този лост е необходим. Той ще се състои от представители на национални регулатори. Органите, съставени от национални представители, обикновено не са много смели, но натискът на ЕК и от страна на парламентаристите ще му дадат мускули. И се надяваме, че няма да бяга от съдебни действия, а също и да използва общественото мнение.

Бихте ли ни разказали повече за инициативата Stars4Media и как тя може да допринесе за по-ефективни и иновативни медии в ЕС?

Нововъзникващият европейски медиен пазар ще изисква повече сътрудничество, умения и иновация. Програмата за трансформация, която стартирахме, Stars4media, току-що издаде своя трети кръг от решения.

Радвам се да съобщя, че една трета от победителите са проекти за европейски читатели от Изток: украинци, руснаци, беларуси. Нарастващото участие на украинските и "изгнаническите" руски медийни медии в програми като тази насърчава. Тя трябва да ускори сближаването в Източна Европа с ценностите на мира и демокрацията, ценени от ЕС.

Общо 29 медии ще бъдат включени в 14 проекта на Stars4media, всички свързани с бизнеса или трансформация на нюзрумите. В заключение, медийният сектор е сравнително нова тема за ЕС. В тази област като други, европейската интеграция е възможност. Медиите трябва да подражават на най-добрите национални стандарти, а не да ги занижават най-лошото.

Интервюто взе Моника Върбанова.