Свят

ЕС ще се намеси и в медийния сектор, за да защити свободата в България и другите проблемни страни

Мерките на Броксел са срещу държавния контрол върху обществените и частни медии чрез политически назначения в надзорните съвети и скрито финансиране чрез реклами

Моника Върбанова

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

ЕК предложи нови правила правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в ЕС, които биха ѝ дали право на директна намеса в мединия сектор на държавите.
Инициативата е резултат от докладите на ЕК за върховенството на закона в страните членки, включително и в България.
За неспазване на новите правила, комисията ще може да налага наказателни процедури или, в по-крайни случаи, да завежда дела в Съда на ЕС.

Европейската комисия (ЕК) предложи в петък нови правила правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в ЕС. Те са описани под името Европейски акт за медийна свобода (European Media Freedom Act - EMFA) и включват мерки срещу държавния контрол върху обществените и частни медии, който се осъществява чрез политически назначения в надзорните съвети и скрито финансиране чрез реклами. Доставчиците на медийни услуги също ще трябва да гарантират прозрачност на собствеността. Съгласно EMFA те ще бъдат задължени да декларират кои са техните акционери, мярка, предложена с надеждата да се укрепи редакционната независимост.

Според Брюксел този регламент ще спре неправомерното наблюдение, корупция и пропаганда в медиите от страна на правителствата. Срещу тези мерки обаче има критики, че те ще ограничат държавната намеса, за сметка на тази от ЕК. За неспазване на новите правила, комисията ще може да налага наказателни процедури или, в по-крайнии случаи, да завежда дела в Съда на ЕС.

Инициативата е резултат от констатациите в доклада за върховенството на закона, в който през 2022г. ЕК за първи път разгледа доста детайлно състоянието на медиите в държавите членки.

За България критиките бяха свързани с липсата на пълна политическа независимост на Съвета за електронни медии и проблематични назначения. Проблемни, според доклада, са и неефективните механизми за налагане на журналистическата етика и неизпълнение на решенията на органа за саморегулиране - Националният съвет за журналистическа етика. В тази област, погледнато откъм Брюксел, другите проблеми са: реалната прозрачност на медийната собственост, липсата на ясна регулаторна рамка по отношение на прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено когато медиите получават държавна реклама чрез посредници (медийни агенции), няма конкретни закони за медиен плурализъм, недостатъчни са законовите гаранции за независимост на обществените медии и др. В същото време, забележките към Унгария, Полша и Словакия бяха дори по-сериозни и бяха свързани с пряка правителствена намеса върху финансирането, медийната свобода и медийната собственост.

По-подробно за мерките

В речта си за състоянието на Европейския съюз през 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта колко е важно да бъдат спрени "тези, които заплашват свободата на медиите" в ЕС: "Медийните компании не могат да бъдат третирани просто като друг бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да гарантира тази независимост", каза тя.

Европейският законодателен акт за свободата на медиите ще гарантира, че медиите, били те обществени или частни, ще могат да работят по-лесно в рамките на вътрешния пазар на ЕС, без върху тях да се упражнява неправомерен натиск, като се взема предвид цифровата трансформация на медийното пространство.

По конкретно регламентът ще изисква от държавите членки да зачитат ефективната редакционна свобода на доставчиците на медийни услуги и да подобряват защитата на журналистическите източници. Освен това доставчиците на медийни услуги ще трябва да гарантират прозрачност по отношение на това чия собственост са, като оповестяват публично тази информация и предприемат мерки за гарантиране на независимостта на отделните редакционни решения.

Законодателният акт за свободата на медиите включва и гаранции срещу използването на шпионски софтуер срещу медии, журналисти и техните семейства (като пример е скорошният скандал в Гърция). Още, финансирането за обществените медии, следва да бъде адекватно и стабилно, така че да гарантира редакционна независимост.

Също ръководителите и управителните съвети на обществените медии да се назначават по по-прозрачен начин, а доставчиците на обществени медийни услуги безпристрастно да предоставят разнообразна информация и разнообразни мнения в съответствие със своята мисия за обществена услуга.

Предвиждат се още задължения за прозрачна и недискриминационна държавна реклама и обективност при системите за измервания на аудиторията, които оказват въздействие върху цените на рекламата, по-специално онлайн рекламата.

Големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители ще трябва да представят мотиви на доставчиците на медийни услуги, преди да предприемат спиране на съдържание. Всички жалби, подадени от доставчици на медийни услуги, ще трябва да бъдат разглеждани приоритетно от тези платформи.

С новото законодателство, ще се въведе право на персонализиране на медийното предлагане на устройства и интерфейси, като хибридни телевизори, което ще даде възможност на потребителите да променят настройките по подразбиране, за да отговарят на собствените им предпочитания.

Как ще се осъществява контрола?

За спазването на всички тези нови правила, комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от национални медийни органи. Той ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар.

В случай на нарушение на закона, комисията ще може да се намеси, като използва правомощията, предоставени от Договорите, включително чрез започване на процедури за нарушение. Бордът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии и извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС.

Следващи стъпки и реакции

И докато Репортери през граници бяха изключително доволни от направеното предложение от комисията, държави като Германия изразяват притеснения,че тя ще се намеси в един работещ ефективно пазар при тях и би могла да му навреди. Държави като Полша и Унгария също са против новите правомощия на Брюксел.

Предстои Европейският парламент и държавите членки да обсъдят предложението на ЕК съгласно стандартната законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз. Комисията ще насърчи дискусиите, по-специално като част от Европейския форум за новинарски медии, относно доброволните практики на медийните компании, свързани с придружаващата препоръка.