В търсене на българския Леонардо
Инвестирането в ценни картини е занимание за онези, които не се стремят към бързи пари
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През ноември аукционната къща "Кристис" продаде картина на Леонардо да Винчи за впечатляващите 450 млн. долара. Продължилият само 19 минути търг донесе доходност от 253% на собственика на произведението, руснакът Дмитрий Риболовлев, който се сдобил с платното преди четири години срещу 127.5 млн. долара. Това е само един от пресните примери за високите инвестиционни хоризонти в изкуството, които някога са били достъпни само за избрани. В наши дни възможността чрез ценни картини да умножиш богатството си и да го запазиш за внуците не е някаква особена привилегия - трябват време, пари и търпение. Липсата на култура и традиции са спомогнали за това преследването на стойностни образци да остава елитарно занимание. Освен картини се инвестира и в скулптури, снимки, литографии, плакати, антики и дори мебели, но те са още по-нишови.
Само за просветени
За изкушените да инвестират в изкуство и по-конкретно в картини предимството е, че в България могат да се намерят съкровища, и то на безценица. Това не е клишe, с коeто галеристи привличат клиенти, а е съвсем обективно предпоставено. Минусът е, че законът за културното наследство (ЗКН) забранява износа на ценни картини зад граница и така е затворил пазара за малкото пребиваващи на него колекционери и ценители. Ето защо лесно и при неголяма конкуренция могат да се намерят шедьоври на класическите майстори като Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Елена Карамихайлова, Жорж Папазов, считани за първа категория образци с инвестиционен характер. За откриването на позиция в картини от такъв клас обикновено са нужни 50 - 100 хил. лв. и нагоре.
Освен че улеснява в находките, обаче законовото ограничение е сериозна пречка за намирането на по-платежоспособни купувачи, каквито са тези зад граница, което прави твърде рискована покупката на скъпи картини, да не говорим, че това възпира и развитието на пазара. Проблемът обаче би могъл да бъде преодолян в бъдеще, ако се подеме инициатива за промяна на закона, още повече че сред експертите цари единомислие за това колко вреден е той. Не случайно в средите често окачествяват закона като "атавизъм от социалистическото минало".
Освен класиците възможност за инвестиция, а и за диверсификация на портфейла от изобразително изкуство, са съвременните художници, които се приемат за част от световната сцена - участват в международни форуми, правят изложби в чужбина, за тях се пише в международните списания. Това ги прави конвертируеми извън границите на България, така че възможностите да се инвестира в тях, докато са все още подценени, са налице. Още повече че заради ниския стандарт цените на картините им са в пъти под нивата по света. Така инвестиция от няколко хиляди лева сега, може да се възвърне многократно след 15 - 20 години, какъвто е минималният хоризонт на вложение в предмет на изкуството.
Трети път, продадено!
И за покупка, и за продажба, най-подходящото място са картинните галерии и особено тези, които провеждат аукциони. Издирването на конкретни творби и автори чрез агент и двустранното договаряне също е практика, предимно при големите колекционери. В София известни с търговете на картини са "Енакор", "Виктория", "Аполон и Меркурий", "Ракурси". Там желаещите да продадат могат да занесат картините си, а интересуващите се от покупки да заявят участие в наддаването. Информация за датите на аукционите има на сайтовете на галериите, в социалните мрежи, включително са се появявали реклами и по билбордове. Разходите при ползване на посредничеството им са свързани с комисионата, която се плаща при продажба - до 20% се взема от продавача, а до 10% - от купувача. На този етап повечето галерии поемат за своя сметка заснемането и включването на творбите в печатния каталог за аукциона, съхранението им преди търга, както и експертизата за потвърждаване на автентичността на картините. Последното не е никак маловажно, особено при скъпите картини, тъй като те са и най-често фалшифицираните.
"През последните години експериментираме с различни видове аукциони, на които могат да се открият изключителни находки. Правим както стандартни, така и аукциони с нулеви цени", разказва Юлия Върбанова от "Енакор". "Тези с нулевите цени понякога траят по 3-4 часа, създава се атмосфера в наддаването. Имали сме случай, при който картина, предложена на обикновен аукцион, не се продава, но на последващ аукцион с нулеви цени привлича толкова голям интерес, че се продава даже на по-висока цена от тази, на която е била предлагана първоначално. Успяваме да привличаме по-различен сегмент и аудитория от млади хора, което е постижението за нас", добавя галеристката. Че има интерес, потвърждава от практиката си и Емил Чушев, собственик на "Ракурси". "На един от последните търгове имахме много оспорвано наддаване за 4-5 от картините. За една на Енчо Пиронков бе постигната цена, надвишаваща повече от два пъти първоначалната - стартирахме от 4 хил. лв. и стигнахме до 12 хил. лв.", разказва Чушев.
Обикновено на аукционите се продават около 10 - 15% от предложените творби, което е малко. Но успехът се мери не толкова с броя на сделките, колкото с постигнатия оборот от продажбите. "Тези, които идват на търговете, са много наясно какво правят и защо го правят. Покупките за 40 - 50 хил. лв. определено говорят за поглед към изкуството с цел инвестиция", категоричен е Емил Чушев. Според него показателно за наличието на тренд са и разпродажбите, постигани на първите изложби на съвременни автори. Той посочва за пример успеха на младата Калия Калъчева, чиито картини са били изкупени още в първите дни от окачането им по стените на галерия "Нюанс" през ноември.
Рисковано занимание
За разлика от масовите инвестиционни активи, каквито са акциите, облигациите, златото, та дори и криптовалутите, при които заради усиленото печатане на пари от централните банки през последната година масовият страх на купувачите бе, че са надценени и може би има "балон", то при картините, особено в България, все още се говори за невъзстановен пазар, което е подходящо за покупки. Ориентир са цените, на които се сключват сделки с творби на класиците. "При предишния бум на строителството автори като Вешин и Мърквичка достигнаха много високи цени. Тогава парите бяха лесни. Достигнатите нива не се запазиха и сега са по-ниски, макар че има възстановяване", смята Емил Чушев от "Ракурси".
Но риска от раздуване на цените само защото парите са евтини, го има и сега, както я има и опасността от избухването на нова финансова криза, която да срине цените. Надеждата е, че ценната картина не би поевтиняла толкова драстично, колкото класическите инвестиционни активи, особено в период на значителна инфлация. Макар че самото й съхранение изисква разходи - понякога колекционерите строят специални депа, а когато творбата е много скъпа, наемат сейфове в банка.
Най-голямата спирачка пред инвестиция в изкуство обаче е слабата ликвидност и плиткия пазар. Аукционите помагат за събуждане на търсене, но не достатъчно, за да се се осигури възможност за бързо намиране на купувач, когато трябват пари в брой. Освен отварянето на границите за българско изкуство, което ще го направи по-познато и по-търсено по света, е необходимо да се отпускат и адекватни бюджети за откупки на институционални играчи като националните галерии и музеи. Друг механизъм за развиване на пазара е преразглеждането на практиката ценни картини да се ползват като обезпечение при одобрението за кредит. Тя е била възможна в България преди трийсетина години, но покрай случаи с некоректни оценки и измами с фалшификати е била зачеркната. Ето защо в средите смятат, че ако се поработи над системата за сертифициране на оценители на изкуство, и този канал би се отпушил. Не на последно място в разработването на пазара биха могли да се включат по-активно хотелиерите, които имат къде да излагат и на кого да предлагат ценни творби. На този етап такова преживяване на гостите си доставят единици.
Няколко неща наум
- Инвестицията в картини е нишова - съпътствана е с рискове и допълнителни разходи за застраховки и съхранение, високи комисиони при продажба.- Ниско ликвидна е - продажбата й може да стане на аукцион или директно. Понякога намирането на купувач и постигането на добра цена може да отнеме години.
- Доходността от нея се реализира едва при продажбата й, като тя зависи от много и различни фактори, но най-вече от това колко е признат авторът. При нея няма ясен бенчмарк, по който да се сравни каква печалба може да се очаква - за разлика например от лихвата по банков депозит, която е ясна още при сключването на договора.
2 коментара
9 години ръст на финансовите пазари без сериозна корекция
строителен бум
криптовалути увеличаващи стойността си десетки и стотици пъти в рамките на година
събуждането на изкуството като вариант за инвестиция
bubble, bubble, toil and trouble
[quote#1:"juukkk"]9 години ръст на финансовите пазари без сериозна корекция
строителен бум
криптовалути увеличаващи стойността си десетки и стотици пъти в рамките на година
събуждането на изкуството като вариант за инвестиция
bubble, bubble, toil and trouble[/quote]Така е. Но проблемът не е в картините или пък в криптовалутите, а в т.н. quantitative easing.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.