Скок на място

След като в края на миналата година средната доходност на пенсионните фондове се беше устремила към нулата, през полугодието на 2019 г. тенденцията се обръща. Възстановяването на финансовите пазари през този период се отрази и на резултатите им – към края на юни всички са на плюс с едно-единствено изключение. В същото време активите под управление на всички частни пенсионни фондове за първи път в историята им минават нивото 14 млрд. лв. Това обаче се дължи по-скоро на задължителния им характер и вноските от работещите, отколкото на постигната доходност. В частните пенсионни фондове в България се осигуряват близо 4 млн. българи, като плащанията от тях след пенсия трябва да компенсират по-ниската осигуровка, която отива в държавния НОИ.

Леко над процента

Към края на юни средната доходност на универсалните фондове преминава един процент и е 1.54%. Това ниво обаче е далеч от резултатите преди две години, когато средно пенсионните фондове носеха около 5-6%. Все още лошата новина обаче е, че долната, под която фондовете не могат да падат, е отрицателна – при универсалните фондове тя е -1.46%, при професионалните е -1.55%, а при доброволните фондове такова ограничение няма. Ако резултатът на схемите е под долния лимит, пенсионните дружества трябва да компенсират със собствените си резерви, а ако е над горния - да заделят пари в тях. При УПФ и ППФ таванът към края на юни е 4.54 и 4.45%.

В случая данните са на Комисията за финансов надзор и обхващат период от две години, изчислени на база доходност на годишна база, като взима изменението на стойността на един пенсионен дял, който потребителите си "купуват" при плащане на осигурителна вноска. Преди да стане това, пенсионните фондове първо удържат еднократна "входна" такса от всяка вноска и в посочената от КФН доходност тя реално не е включена. До края на миналата година таксата беше по закон до 4%, а от началото на тази е намалена до 3.75%. Всички дружества удържат максималната такса, като единствено при най-голямото дружество "Доверие" тя е 3.6% за осигурени във фонда й поне 10 години.

При универсалните фондове, в които се осигуряват задължително всички работещи българи, родени след края на 1959 г., няколко са над средната доходност. Това са близките до "Химимпорт" "ЦКБ Сила" и "Съгласие", като последният е и лидер по този показател. Гравитиращият около енергийния бос Христо Ковачки фонд на "Топлина" също е над средния показaтел. Някои фондове около икономически групи често инвестират и концентрират активи в свързани и не особено ликвидни компании, което може и да изкривява доходността. С доходност на средната са и универсалните фондове на "ДСК Родина" и Ен Ен. Същите пенсионни дружества имат доходност над средната и при професионалните фондове, в които се осигуряват работещите при тежки условия на труд.