Пазарите се адаптират към промяната в тона на Федералния резерв

Фед изглеждаше равнодушен, дори и когато сигналите за прегряване на американската икономика нямаше как да бъдат пренебрегнати. Ключовата инфлация, която следи Централната банка (Core PCE, която не включва енергийните цени и разходите за храна), скочи до 3% на годишна база през април. А общата годишна инфлация се повиши от малко над 2% през април до 5% през май. Доказателствата за прегряване изобилстват - от горещия имотен пазар, през нарастващите сметки, цените на газа и тарифите на Uber. Официалните представители на Фед твърдят, че ускоряването на инфлацията е преходно и ще се изследва нейният ефект. Инвеститорите им повярваха.

Те обаче бяха изненадани от промяната на тона. Много от тенденциите, които доминираха пазарите след ноември, отшумяват. Отразявайки перспективата за повишение на лихвите, доходността по 2-годишните американски облигации скочи до 0.27% след 14 юни, когато беше 0.16%. Тази по 30-годишните облигации, които се приемат като индикатор за дългосрочните очаквания за растежа и инфлацията, пада до 2.02% на 18 юни при 2.21% преди срещата на Фед.

Перспективата централната банка да сложи прът в колелата на инфлацията и растежа удари акциите и стоките. S&P500 падна от близо рекордния си връх, приключвайки миналата седмица с 2% надолу. Акциите на стойността, които се представят добре след ноември, бяха най-силно поразени. Медта загуби блясъка си, изтривайки 8% за седмица. Дървесината беше отсечена с 15%.

Последният път когато Фед обяви промяна в своите антикризисни мерки, беше през 2013 г., предизвиквайки своя пословичен taper tantrum - рязък скок на доходността, след като централна банка обяви, че забавя изкупуването на облигации и наливане на ликвидност. Тогава много от валутите на възникващите икономики, особено тези на Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка и Турция, се понижиха рязко спрямо долара. На 16 юни Централната банка на Бразилия повиши лихвите от 3.5 на 4.25%, трето повишение след февруари въпреки вредите върху икономиката (и здравето на бразилците), които нанесе ковид.

Валутите на останалите четири държави паднаха с между 1 и 4% към долара след срещата на Фед. Доларовият индекс спрямо други водещи валути е с 1.9% нагоре последната седмица. С началото на тази седмица инвеститорите си задават въпроса дали промяната, загатната от Фед, заслужава толкова силна реакция. Възможно е пазарите да са преиграли. Когато много инвеститори притежават еднакъв портфейл от активи, те може да бъдат принудени да се спасяват, ако пазарът тръгне срещу тях. Това ликвидиране на позиции може да изостри волатилността. Всъщност има причини да смятаме, че великата рефлационна търговия трябва да продължи - пълното отваряне на американската икономика е в самото си начало, а краят на 2022 г. е далеч. Но онези, които обръщат гръб на валутите на възникващите пазари, акциите на стойността и медта, ще намерят много доказателства, че е започнала нова фаза за пазарите и икономиките.

Цените на дървесината вече бяха паднали и преди срещата на Фед, след като манията за ремонти на домовете се поохлади. Разходите, покрити с кредитни карти, ранен индикатор за икономическа активност, растяха с 20% спрямо две години по-рано, но този месец нивото се забави до 16.5% според Bank of America. Скоро инвеститорите ще разберат кой залог е печеливш. Нетърпеливите за още изненади от Фед може и да имат късмет. Все пак официалните представители, включително господата Бълард и Пауъл, ще се появят поне 12 пъти тази седмица.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved