Милен Райков*
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Тази година традиционно горещите дискусии около промените на данъчните закони преминаха под знака на кризата. Тя сякаш оправда за известно време отлагането на голямата тема относно това как въпреки ниските данъчни ставки България не се превърна в инвеститорски рай поне от данъчна гледна точка. Покрай многото идеи, ориентирани главно към увеличаване на събираемостта, на заден план останаха старите болки на бизнеса, които са и най-добрият индикатор какво може да направи страната по-привлекателна данъчна дестинация.
Без настоящият материал да има претенции за представителност и изчерпаемост, в него опитах да маркирам някои от темите, по които тече дискусия в общественото пространство. Сигурен съм, че бизнесът има какво да добави.
Облекчения без утежнения
Ако по някакъв начин болните данъчни теми за бизнеса трябваше да се класират, със сигурност сред номинациите със сериозни претенции за първо място щеше да попадне процедурата за приложение на международни Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Отдавна датират опитите на администрацията да наложи превантивен контрол върху прилагането на облекчения, гарантирани от тези спогодби, нещо, което в повечето държави по света не съществува. След като в миналото тези опити бяха парирани на подзаконово ниво от ВАС, администрацията успя да закове процедурата не къде да е, а в Данъчно-процесуалния кодекс (заменен от сегашния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – ДОПК). На практика приложението на международни договорености, които според конституцията имат приоритет пред националното право, е поставено в зависимост от приложението на тромава бюрократична процедура. В хода на тази процедура се проверява не само основанието за облекченията по СИДДО, но и наличието на място на стопанска дейност, непазарни цени и други потенциални нередности. Като капак на всичко благоприятното становище за наличието на основания за прилагане на облекчение няма обвързваща сила и може да бъде преразглеждано при ревизия.
В това отношение почти всички искат едно – процедурата по предварителен контрол да се отмени. Тук-там се чуват гласове за компромисни варианти (например да остане по желание, но становището на администрацията да има обвързващ ефект), но те са по-скоро резултат от упорството на държавата по въпроса.
Оправданието, че се контролира "изтичането на националния капитал", давано често от администрацията, на практика рядко върви. Вместо избора между загубата на доходи и бюрократичните формалности, обвързани със срок, чуждестранните доставчици предпочетоха да договарят така наречените нетни клаузи, което бързо се превърна във водеща практика. По силата на подобни договорки уговорената цена подлежи на промяна, в случай че данък за нея би се дължал в България. Така цената на неприложеното данъчно облекчение остава за българския контрагент.
По-ниско, по-просто ДДС
Постоянно повдиган въпрос са ставките на ДДС. От една страна, се иска намаляване на общата ставка от 20%. От друга, различни браншове настояват на намаляване на ставките за различни стоки и услуги и дори за освобождаването им.
Докато въпросът за общата ставка е по-скоро политически, срещу редуцираните ставки има достатъчно силни аргументи против, които са от техническо естество – усложняване и оскъпяване на ДДС системата, предпоставки за измами и други.
Големият проблем на този, замислен преди повече от половин век като неутрален към бизнеса, данък е, че той отдавна не е такъв. Напротив, прилагането на съвременния ДДС се е превърнало в дейност, която консумира значителни ресурси на регистрираните лица. И ако това е необходимо зло, не така се възприемат агресивните практики по възстановяването му, които често го превръщат в пряк разход, при това непризнат. Спорно е дали законодателни мерки могат да решат проблема с многобройните недобре мотивирани ревизионни актове и бавните ревизии. Все пак недвусмислена крачка в тази посока би било регламентирането на лихви за забавено възстановяване, независещи от хода на ревизиите.
Регистър на добрите данъкоплатци
В пряка връзка с темата за възстановяване на ДДС е и отколешната мечта за регистър на добрите данъкоплатци. Статут на добър платец ("одобрен икономически оператор") се признава при определени условия за митнически цели, като на "добрите" се разрешават различни облекчения, например обмитяване на избрано от тях място.
Вярно, има отделни подразделения на НАП, обслужващи големи и средни данъкоплатци, но това не гарантира преференции за данъкоплатци с чисто досие. Напротив, често изрядни данъкоплатци остават с впечатлението, че поредната мярка, приета срещу измамите, се използва срещу тях. Например има случаи, когато солидарната отговорност – инструмент, замислен да защити интересите на държавата срещу веригите за източване на ДДС, е насочвана и срещу коректни платци.
Облекчени санкции
В последните години санкциите за данъци в България намаляват – двойният размер на неначисления ДДС стана еднократен, глобата за скрито разпределение на печалбата падна от 50 на 20% и т.н. Макар че невинаги се налагат, все още обаче доста от санкциите по българските данъчни закони звучат стряскащо, при все че независимо от тях се налага и законната лихва. Това стимулира неволно прегрешили данъкоплатци да опитват да прикриват грешки, които невинаги органите по приходите могат да открият при ревизия. Така държавата губи не само глобата, но и данъци и лихви.
Облекчен режим, освобождаващ от глоби данъкоплатец, открил нарушение и внесъл сам данъка с лихвите, би имал за последствие увеличаване на събираемостта на данъците, подобно на ефекта от намаляването на ставките на корпоративния и личния данък. Подобни облекчения има в доста европейски страни.
Огледални корекции
Според ДОПК при ревизия органите по приходите трябва да установяват както задължения, така и права на данъкоплатците (принцип на обективност). Все още обаче данъчните ревизии са най-вече инструмент за събиране на пари. Това само по себе си изглежда естествено, но поражда грешна нагласа у данъкоплатците и макар че от известно време в публични изявления НАП ги нарича клиенти, те едва ли се чувстват като такива.
Практика е при откриване на грешки от едната страна на сделка, да не се коригира служебно резултатът на насрещната страна – например отказът на данъчен кредит за купувач не води до огледална корекция на ДДС за внасяне на продавача. Проблемът би възникнал и при откриване на подобни грешки при сделки между местни лица в ревизии за трансферно ценообразуване, които вероятно ще зачестят предвид активността на НАП в тази посока.
Практическите спорове относно такива корекции биха могли да бъдат преодолени, ако законът регламентира влязъл в сила ревизионен акт на едно лице като основание за корекция на резултата на друго.
Едно гише
По време, когато се говори за свързване на касовите апарати с приходната администрация, все още при много процедури, свързани с подаване на документи в данъчната администрация, се налага представянето на вече подадени документи – договори, справки и дори данъчни декларации. Обяснимо това коства допълнителни усилия и разходи.
Време за реакция
Не на последно място българският данъкоплатец би искал предварително да е подготвен за промени, които го засягат. Стана традиция формите на данъчни декларации да се публикуват след началото на новата година, когато срокът за подаването им вече тече. И ако това не е такъв проблем, доста по-сериозна е ситуацията с промени, които изискват настройки на счетоводните системи. С някои изключения традиционно промените в данъчните закони се обнародват през декември, което често не оставя достатъчно време за реакция.
Не напразно едно от най-честите искания при обсъжданията на промените за 2010 г. беше просто те да бъдат ясни по-рано, особено по отношение на имплементирането на обемните промени по ДДС, наложени от промяна в европейските правила.
Някъде в пожеланията остава и надеждата за минимален срок за обнародване на данъчни промени преди влизането им в сила, какъвто има в други европейски държави – например 45 дни в Унгария.
* Авторът е старши данъчен мениджър в Ernst&Young.
59 коментара
А защо "не се случи", г-н Райков? Нали законите не са приети още? Защо тази обреченост? Защо я пишете тази статия тогава? За да покажете, че сте над останалата част от народонаселението - по-умен и по-красноречив?
Може би "не се случи" нещо друго - реалната демокрация. Случи се само "формална" - безгласна, смачкана и объркана като г-н Цветанов - "формалния" лидер на ГЕРБ, безпрекословно подчиняващ се на "неформалния".
Да живее България - Либия на Балканите!
не само аз ще се радвам което и да е от коментираните да се случи ...
В допълнение, бих добавил че статията е малко повече аргументирана в перспектива, а не е подчинена на политически риск присъщ в един по-дълбок финансов и т.н. външни фактори за бизнеса (известни и като неподлежащи на предсказуемост).
Гледната точка насочва вниманието към проблеми на бизнеса породени от адмнинистрацията. Дълбоко в политическите настроения стои една мудна, бездарна и некадърна администрация която афектира със просташките си решения, персонал и процедури.
Всичко казано е мой личен поглед и не цели нищо друго освен да попита откровено : "Може ли да работиш в условия на пазари (външни и вътрешни за икономиката) директно зависими един от друг, а да живееш в илюзията, че дадена политическа сила може да се справи със проблеми далеч от ютилитариастическите цели на въпросната пол. сила?"
До коментар [#2] от "г-н Райков":
Ами тогава да бяхте направили мотивирано предложение до народния си представител като обикновен български гражданин. Вие обаче явно предпочитате да демонстрирате блясъка на красноречието си от страниците на "Капитал", и то с уточнението, че сте "старши данъчен мениджър".
Замислям се как точно си вадите хляба, г-н Райков. Като разяснявате данъчното законодателство на клиентите на Ernst&Young? Но тогава Вие сте материално заинтиресовани да имаме сложни и не неутрални данъчни закони, за да има пазар за Вашите разяснения, както и законни възможности за намаляване на данъчните разходи за Вашите клиенти. Не съм ли прав? Ако законите бяха неутрални и лесни за разбиране, а НАП помагаше на данъкопланците качествено, тогава услугите на Ernst&Young нямаше да са толкова продаваеми, колкото предполагам са днес - при твърде неясни данъчни закони, с много "вратички" и липса на качествени услуги от НАП. Няма ли тук известен конфликт на интереси между гражданина и "старшия данъчен мениджър"?
Интересно ми е, г-н Райков, тази статия Ваша лична инициатива ли е, или на фирмата Ernst&Young? В работното време на "старшия данъчен мениджър" ли е писана, или в личното време на гражданина? Дискутирал ли сте изложените от Вас идеи с народния си представител и ако да - с какъв разултат? А ако не - защо пишете във вестника (и внушавате цялата тази обреченост относно "Данъци 2010" със заглавието "Какво не се случи"), вместо да опитате да промените нещо като гражданин, ако наистина желаете реални промени (а не само репутацията на разбиращ нещата "старши данъчен мениджър")?
Според мен световната икономическа криза я докараха най-вече образованите, красноречиви и алчни кариеристи, организирали лукавите си инициативи под формата на лъскави международни фирми с глуповато-помпозни длъжности. Образовани и красноречиви, но алчни и лукави, уважаеми г-н Райков. Какво мислите?
Данъчните мениджъри, съветници, консултатнти, адвокати виреят много добре в данъчна среда, която е сложна, непрозрачна и борави с високи данъци, в съчетание с много изключения. Ето защо господин Райков деликатно си е замълчал за няколко проблема, което ме кара да мисля, че статията е писана с цел изпускане на парата. Кои са проблемите на данъчната среда, които знае всяка лелка от счетоводния отдел:
- фактът, че осигуровките се плащат ежемесечно по 7 различни сметки, въпреки че 1 е предостатъчна. Не стига това, ами ти искат още допълнителни месечни декларации, чиито смисъл е "Ехо, аз ви платих по сметката, да знаете". Както казваме в такива случаи, "всичко е нагласено да кихнеш". Сгрешиш ли само един от 7-те IBAN-а, следва глоба за "невярно декларирани обстоятелства в декларация образец 1 и 6". Ако бяхме малко по-буден народ като гърците, трябваше отдавна да сме потрошили с тръби и павета няколко офиса на НАП, докато не се откажат от този ежемесечен всенароден тормоз над раята
- фактът, че има още твърде много легални дупки, за да не се плащат данъци и осигуровки. Пример: застраховките живот, даренията и ваучерите за храна. Но точно Ernst&Young са особено активни в съветите си, как да "нагъзиш държавата" не не си получи данъците. Като махнем тези привилегии, а намалим данъка печалба на 5%, няма вече за какво да дават евтини акъли!
Много заядлив коментар е номер 4, трябва да се признае. Какво против има този човек E&Y и това, че "г-н Райков" е "старши данъчен мениджър" там не става ясно...Другото интересно нещо е, че лайтмотивът за народния представител пак се появи във форума - не виждам обаче защо се появи точно сега - при положение че цари тази "формална - безгласна, смачкана и объркана като г-н Цветанов - "формалния" лидер на ГЕРБ демокрация" (коментар номер 1)? Още повече, че статията е за идеи, които са обсъждани много време и не се възприемат от управляващите.
Аз мисля, че статията е добра, много ясна и лесна за четене. Повтарянето на проблемите може да не ги оправя автоматично, но помага да не се забравят и улеснява разрешаването им.
До номер 4.
Не се знае точно как си вади хляба г-н Райков, но как си го вадиш ти?
Мотивирано предложение до народен представител - ти номер 4 си идеалист, който блести, но блести с посредственост и завист.
Поздрави за добре написаната статия на старши данъчния мениджър.
към 4 и 5: хубаво е, че заговорихте за данъчните консултанти. тях ги има навсякъде - в по-развитите в данъчно отношение държави са повече. тази професия си има и социална функция - натрупаният опит да се използва за подобряване на средата. нека повече от тях пишат, защото мълчанието и невежеството водят до разпад и корупция.
До коментар [#4] от "Клиент на затъналата в клиентелизъм НАП":
Уважаеми г-н Клиент,
Тъй като не рабрах съвсем точно дали вашето възмущение се дължи на съдържанието на статията или на личността и професията на автора, ползволете ми да взема отношение последователно и по двата въпроса.
Намирам статията за много добра, тъй като предлага професионален ракурс, който рядко се среща в българските медии. По традиция темата за данъчното облагане се представя в масовите медии най-често от гледната точка на увеличението или намалението на данъчните ставки. Предполагам, че българските журналисти, отразяващи темата, смятат, че това е единственото, което би било разбираемо за техните читатели/зрители/слушатели
По същество - статията не засяга предстоящите промени (или пропуски в тази насока) в материалните данъчни закони, които се обсъждат в момента в Парламента. Засегнати са по-генерални въпроси, сред които работата на данъчната администрация (което не е законодателен, а организационен (управленски) проблем), както и определени данъчни процедури, по които тече дебат сред бизнеса и администрацията от дълго време. В тази връзка дискусията с народния "ни" представител (идея, която за съжаление звучи все още много вносно) едва ли е най-ефективният подход за такава тематика.
Г-н Клиент, Вие излагате и една много любопитна тема относно евентуалния конфликт на интереси на данъчен експерт, критикуващ несъвършенствата на данъчното законодателство. В тези свои изводи ми се сторихте малко увлечен от голямата инерцията в българското общество в критиките спрямо политическата класа, която създава дупки в законите, за да се възползва от тях. Предполагам Вашето обвинение можеше и да бъде адекватно, стига да беше насочено към автентичен представител на тази политическа класа.
Искам да обърна вниманието Ви към факта, че големите консултантски компании имат свои данъчни практики във всички държави по света, независимо от степента на развитие на данъчните им системи. В тази връзка данъчните консултанти продават на своите клиенти най-вече знанието си за изискванията на съответните данъчни закони (позитивно знание). Така че ако изпитвате притеснение за това, че някоя консултантска компания ще изгуби клиентите си, ако някои от пропуските в българското законодателство бъдат запълнени, то бих желал да успокоя Вашите притеснения. Практиката е доказала, че се случва точно обратното.
Явно личните нападки от номер 4 са изместили конструктивната критика. Никъде не става ясно какво е отношението на анонимния автор по повод поставените проблеми. Очевидно е само, че зад страха да се посочи действителното име се крие нещо повече - притеснение, че г-н Райков е 1. старши мениджър; 2 работи в Е&Y; 3.и е избрал да напише статия.
Поздравления за Милен!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.