"Хубави хора" на час

В Baga-Baga ни води и въпросът как на собствениците ще им излезе сметката, при положение че заведенията в България печелят основно от надценката върху алкохола, често в пъти отгоре. По думите на управители пък българската клубна култура често гледа скептично на опитите на заведенията "да почерпят". Новаторските идеи пък срещат поддръжници основно сред чужденците и младите. Ключово е и мястото. Колкото по в центъра, толкова по-добре.

Идва време за аклохолната ми сметка. Лев и 85 ст. за един малък тъмен вносен ром. Пак поглеждам бележката - отгоре пише "Хубави хора" ЕООД.

В "пещерата"

"Хубавите хора" в случая са Мартин Кирков и Владимир Маринов (собственик на фирмата). Първият преди години е бил радиоводещ и е имал свой ресторант до 2000 г. Съдружникът му пък по професия е физик. Преди месеци се връща от Япония, където е живял дълги години и освен с докторантурата, се е занимавал с продажбата на българска розова вода и розово масло. За половин година разработва и собствен бар - Rose Bar Sofia, където са се предлагали коктейли с българска розова вода.

"В Япония практиката да се работи на час е доста често срещано явление", разказва ни Владимир Маринов. "Има малки барчета с ограничен асортимент. Можеш да си купиш бутилката на цена като в магазина. Ако не успееш да си я изпиеш, й слагат етикетче с името ти на нея и си я допиваш следващия път", продължава той. Докато разказва показва бара зад себе си. Там също има бутилка с подобно етикетче, като желанието на собствениците е тази практика да се разработи.

Докато той планира връщането си в България, съдружникът му Мартин Кирков обмисля желанието си да има заведение, което да работи на час. В главата му се заражда идеята, докато е на море в Гърция, където наблюдава как местните седят с часове в едно заведение и консумират алкохол от малки патрончета. "Тогава се зачудих как оживяват тези заведения, като всички седят и играят табла там. Попитах един човек и той ми обясни, че плащат нелегално по едно евро на час само за да седят там." 

Двамата бъдещи "хубави" съдружници са се познавали в миналото, наскоро се намират във Facebook и колелото се завърта през есента на 2010 г. Няколко месеца партньорите търсят подходящото място. То трябва да се нуждае от малка първоначална инвестиция и... да е под 50 квадрата, за да може да се пуши. Днешната "пещара" (заведението наподобява пещера) преди е била казино. За преобразяването й търсят помощ от приятел - художничката Боряна Стамболиева. Така първоначалната сметка излиза 10-12 хил. лв. На месец разходите за наем и консумативи са около 1500 - 1700 лв. без зареждането. За съдружниците е трудно да кажат кога смятат, че ще възвърнат инвестицията си. "За да разберем  дали заведението ще успее да оцелее на този принцип, трябва да минат няколко топли месеца", обяснява Маринов.

Екс-периментът

"В момента правим обществен експеримент", добавя Кирков. А и бизнес. Целта на собствениците реално не е да печелят от надценката върху алкохола, като от продажбата му излизат на малко над нулата. "Ние не печелим от това, което консумирате", заявяват те. Обясняват, че за тях няма значение дали клиентът ще пие едно кафе или голямо марково уиски, разходите за тях са едни и същи - за режийни, наем и работна ръка. "Заведенията печелят от голямата надценка на алкохола, само че там клиентите поръчват едно малко и седят 4 часа. На практика клиентите, които пият повече, кроссубсидират тези, които пият по-малко", доразвива темата Мартин Кирков.

Печалбата на "Хубави хора" идва от плащането на престоя, като на тази база те изчисляват и приходите си. Така например, ако за заведението знаят 600 човека и те отидат там 2 пъти в месеца и останат за около 2 часа,  това прави 2400 часа или 7200 лв. За клиентите пък печалбата идва, ако за 60 минути могат да погълнат по-големи количества. "Колкото повече пиеш за един час, толкова повече ще си на плюс, но за нас няма значение колко консумирате". Все пак таргет групата на бара не са пиячите, а идеята на собствениците е да го маркетират, като място за срещи и разговори. 

"Кварталните пиячи много не ги щем, затова и търсим баланс между рекламирането и нерекламирането, разказва Маринов. Не искаме много да се рекламираме. По-скоро мястото да се предава от уста на уста. Да се събират хора от един дол дренки, за да е приятно." Заведението се популяризира през Facebook. Там плащат за реклама, която сочи към страницата, като хората, които могат да стигнат до рекламата са сортирани по интереси. Регистрираме по 100 - 200 клика на седмица. Имат около 600 фена във Facebook. До момента от тях са дошли около 150, изчисляват собствениците.

Заведението черпи

Подобен тип ценообразуване досега се използваше не като основен модел на работа, а с маркетингова цел при разработването на заведение или за привличане на клиенти в традиционно по-слаби дни. От другата седмица например столичната дискотека Spacer ще работи всеки втори и четвърти четвъртък от месеца на принципа плащаш вход 15 лева и пиеш алкохол на корем, като клиентът ще доплаща само безалкохолните. Единственото, което няма да бъде включено, е отлежалото уиски. Досега заведението работи само в петък и събота. "Четвъртъкът е ден, който искам да разработя", обяснява Боби Прокопиев от Spacer.

Често обаче българските клиенти подхождат скептично, към предлагането на безплатни напитки, разказва Лъчезар Захариев, управител на верига заведения в София, Банско и на морето. Така баровците се чувстват по-малко баровци. При откриването на едно от заведенията му в столицата при плащането на входната такса  клиентите са получавали и талон за безплатно първо питие на бара (first welcome free drink) от 6 възможни разновидности. Често талоните оставали неизползвани, по-трудно става осчетоводяването им и т.н. Не такива обаче са наблюденията в заведенията му на Банско, където чуждите туристи с охота приемали идеята за почерпка при обиколките им по заведенията.

Новият тип заведение може да пасне на българския клиент, а може и да не. Всеки с бизнес идея обаче си струва да я изпробва.