НА ЖИВО от 09:00 ч.:
Среща на бизнеса от Черноморието

Защо много стартъпи ще съжаляват за статута си на еднорози

След много рундове на финансиране те могат да бъдат затрупани от планина от дългове

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Основател, който стои под планина от преференциални акции, е като управител на свръхзадлъжняла фирма.

През юли 2006 г. Yahoo, позабравен вече интернет гигант, предложи да купи новоизлюпения Facebook, за 1 млрд. долара. Офертите за милиарди за стартъпи тогава бяха доста редки. "Мислех, че трябва поне да го обмислим", спомня си Питър Тил, един от първите инвеститори във Facebook, в своята книга Zero to One ("От нула до едно"). Първата реакция на основателя Марк Зукърбърг беше категорично да каже не. "Това е просто формалност, каза той пред борда. Сигурно е, че няма да продаваме тук."

Предприемачите са напълно уверени в евентуалния си успех. Те трябва да бъдат. Стартъпите обикновено се провалят; на езика на Силициевата долина - те имат висок шанс да бъдат убити. Необходима е необичайна самоувереност дори само да се основе стартъп. Г-н Зукърбърг беше силно убеден в правотата си. Малко след това инвеститори започнаха да хвърлят пари към бизнеси, подобни на този на Зукърбърг. Основателите бяха готови да рискуват сигурността на своите инвеститори, за да бъдат оценени за милиард долара. Сега ще съжаляват. Те всъщност стоят под планината от дългове за техните компании.

Дългова планина

Да вземем въображаем стартъп. WeWhack е технологична платформа, която свързва озлобени хора с наемни убийци. (На пазар, на който се очаква повишаване на цените в полза на инвеститорите, правните и моралните опасения относно бизнес модела се отхвърлят като несъстоятелни.) Основателят, г-н Сопрано, притежава всички акции. Нов инвестиционен фонд, наречен Seedy, му дава 20 млн. долара срещу 20% от компанията. Г-н Сопрано може да се похвали, че компанията му струва 100 млн. долара, оценена след получаване на парите. Това е числото, цитирано във вестници и списания за търговия.

Но в действителност струва по-малко. Рискови инвеститори като Seedy обикновено отпускат финансиране и получават конвертируеми преференциални акции. Това е гаранция, специфична за рисковия капитал, казва Жан-Ноел Баро от бизнес училището Hec Paris. "Конвертируем" означава, че ценната книга се преобразува в обикновени акции, когато компанията се продаде на по-голяма компания или се листне на борсата. "Преференциални" означава, че акциите ще се изплатят на инвеститора преди тези на обикновените акционери: той има преференция за изплащане. Ако в нашия хипотетичен случай стойността на компанията при продажбата й е между 0 и 20 млн. долара, Seedy получава всичко. Ако е между 20 и 100 млн. долара, инвеститорът получава 20 млн. долара, а г-н Сопрано останалото. Само ако стойността на продажбата е над 100 млн. долара, двете страни ще бъдат изплатени пропорционално на дяловото си участие.

Ако Seedy имаше обикновени акции, г-н Сопрано можеше незабавно да продаде WeWhack за 20 млн. долара (стойността на паричните наличности), взема 16 млн. долара (делът му от 80%) и връща останалата част на Seedy. Преференциалните акции са дисциплиниращо устройство. Те насърчават основателя да използва 20 млн. долара, за да създаде фирма, която струва много повече.

По-голям бизнес - по-сложно

Нещата стават по-сложни с узряването на бизнеса. Г-н Сопрано решава да продаде още 20% от WeWhack, за да финансира глобалната си експанзия. Интерес има от страна на фондове за рискови инвестиции. Най-високата оферта идва от фонда SoftMoney. Той е готов да плати 150 млн. долара за преференциални конвертируеми акции, което означава, че е на първо място на опашката при продажба на компанията, изпреварвайки г-н Сопрано и Seedy. Оценката след инвестицията е 750 млн. долара.

Но г-н Сопрано иска да бъде основател на стартъп еднорог, оценен на стойност 1 млрд. долара или повече. SoftMoney казва, че ще плати 200 млн. долара за оценка от 1 млрд. долара след инвестицията, ако получи по-голяма сигурност, в случай че нещата се объркат. Получава два пъти преференциални акции: сигурност, че ще върне своите 200 млн. долара двойно. Така цената при продажба на WeWhack трябва да достигне 400 млн. долара, преди някой друг да получи и стотинка. Но г-н Сопрано няма проблем с това. Той е уверен, че бизнесът му струва милиарди.

Добрият партньор, инвестирал в ранен етап в компанията, ще посъветва основателите да не търсят основно оценка, ако се стигне до такива условия, казва Ричард Уонг от фонда Accel. Те обаче невинаги се вслушват. След много рундове на финансиране компанията може да има множество слоеве в капитала си, всеки със собствени защити и право на глас.

Рисковете

Когато се набират големи средства, това може да създаде несъответствие по-късно между основатели, ранни и късни инвеститори, казва Саймън Левене от лондонския фонд Mosaic. Основател, който стои под планина от преференциални акции, е като управител на свръхзадлъжняла фирма. На пазар с намаляващи цени на акциите делът му вероятно няма да струва нищо. Така че защо да не разпределите останалия кеш на компанията в бонуси, да поемете неоправдани бизнес рискове или просто да се откажете? Той може да използва правото си на глас, за да блокира излизането за други инвеститори. Може да стане объркано.

Всеки може да бъде мечтател на растящ пазар. Шансът да убие компанията е нисък. Но когато възникне проблем, тя се връща към средните стойности на акциите и както казват важните клечки инвеститори, много неща се оплескват.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kilgore avatar :-|
    kilgore

    Това ми звучи като пирамида или бъркам?

    Нередност?
  • 2
    mapto avatar :-|
    mapto

    Реалността описана в статията е типича за САЩ. Във Великобритания нещата стоят малко по-различно. Там държавата предлага данъчни облекчения за инвеститори в стартъпи: вижте EIS/SEIS. В замяна инвеститорите се съгласяват да получават не преференциални, а обикновени акции.

    Нередност?
Нов коментар