Хапче "Печалба"

Продажбите на "Софарма" - както за износ, така и на вътрешния пазар, съществено са се увеличили.  Компанията е безспорен лидер в продажбите на лекарства без рецепта и производител на най-продавания медикамент в България - аналгин (виж таблицата).

Най-забележим в топ 10 е скокът при другия швейцарски гигант – Roche, който от шесто се изкачва на четвърто място. Сред 10-те най-продавани медикамента по стойност са два продукта на компанията за лечение на рак. Тя е производител и на антивирусния бестселър Tamiflu, който заради свинския грип се качи от 1106 на 85 място в класацията на най-предписваните медикаменти.

Ръст на хартия

През миналата година бизнесът с медикаменти е станал по-печеливш, поне на хартия. Причината е активността на пазара на болниците. За разлика от предишни години повишението на продажбите в аптеки е по-ниско от това в болниците. Въпреки забележимия двуцифрен ръст в болниците там приходите са само на хартия, защото клиниките по правило не си плащат доставките в рамките на средно две години. Болничният пазар е 297 млн. лв., дълговете на болниците за лекарства – 280 млн. лв., като около една четвърт от тях са просрочени.

При намален брой купени опаковки в аптеките приходите на дружествата са по-високи. Една от причините за това са увеличените цени на лекарствата, които се контролират от държавата. През последните три години комисията по цените не позволяваше увеличения и удържаше цените на производител на най-ниските нива в ЕС. Заради това от България бяха изтеглени около 400 продукта, които трябваше да се продават под себестойност.  

Печалби на дребно

От цялостното разнообразие и ниските цени като цяло печелят пациентите. Това би било с пълна сила вярно, ако не се има предвид, че през миналата година част от аптеките в България затвориха. От около 4300 - 4500 в предишните години в момента аптеките са около 3800 на брой. Заради двуцифрения ръст на пазара през 2007 и част от 2008 г. част от собствениците направиха неразумно високи инвестиции в нови, скъпи обекти, които сега трудно изплащат. В България е ограничен и броят на правоспособните фармацевти, които могат да отпускат лекарства. В момента заплатите им са високи и представляват съществена част от разходите на аптеките. В същото време надценките върху лекарствата за търговия на дребно, от които би трябвало да печелят аптеките, намаляха.

Пример за това как част от тях компенсират загубата на приходи от основните продажби (лекарства, чиято цена се регулира от държавата) е ръстът в стойност на продажбите на продукти без рецепта и хранителни добавки. Най-търсените лекарствени продукти без рецепта са обезболяващите с  близо 21% пазарен дял (в стойност), следвани от продуктите за лечение на простуда и грип. При хранителни добавки водят комбинациите от витамини и минерали с  близо 15% пазарен дял (в стойност), следвани от продуктите, предназначени за подпомагане на лечението на ставни проблеми. Концентрацията в този сегмент е изключително силна – топ 10 на производителите на лекарства без рецепта формират около 60% от пазара в стойност и над 62.5% в опаковки.

Според Деян Денев, директор на асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании, е нормално пазарът да има по-висок от очаквания ръст, тъй като причините за това са обективни – заболеваемостта е висока, а пациентите не се лекуват добре. Забележимо обаче продължава да остава малкото участие на държавата и обществените фондове в заплащането на лекарствата.

Необходимите разходи

Интересно за пазара ще е и поведението на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). През миналата година се очакваше сериозен дефицит в бюджета й заради новия позитивен списък - лекарствата, които се плащат от здравната каса, здравното министерство и болниците. "Докато през май 2009 г. преди въвеждането на списъка НЗОК е покривала лекарства за 27.5 млн. лв. месечно, през следващите месеци тази сума е спаднала на 22 млн. лв. и едва след това възстанови подобни нива", коментира Денев. Той допълва, че освен че държавата започна да заплаща 50 скъпи нови лекарства, нови около 400 генерични медикамента вече също се покриват и това балансира разходите на здравната каса за медикаменти.

Тъй като през тази година НЗОК е с непроменен бюджет за медикаменти, компаниите препоръчват да се направи анализ на необходимите средства за лекарства, но да не се въвеждат отново листи на чакащите или да се намалят нивата на покритие. Във всяка  от групите има генерични медикаменти, които лекуват по същия начин. Проблем обаче е, че в България Министерството на здравеопазването, здравната каса и държавните болници имат най-малък ангажимент към заплащането на лечението на пациентите в целия ЕС (средно 33-40% при средно 83% в ЕС). Анализ на потребностите може да се направи и по самия пазар – покупките на лекарства с рецепта са за 1.4 млрд. лв., като по-голямата част е платена в брой от пациентите.

"Това, което се случи през миналата година, е само една малка стъпка България са се приближи до лекарствените терапии в Централна и Източна Европа - не сравнявам с останалите световни пазари. Отношението към скъпо струващите медикаментите на тежко болните пациенти все още е такова, че за плащането им от обществените фондове се говори като за разходи, все едно някой гори пари на площада. Никой не изчислява, че ако един пациент се лекува бързо и правилно, той ще бъде отново здрав. Което пък излиза много по-евтино на обществото", коментира Кунчо Трифонов, регионален мениджър на световната анализаторска компания за фармацевтичния пазар IMS Health. Според прогнозата му 2010 г. няма да бъде лека за сектора, ръст ще има само при медикаментите с лекарско предписание, а продажбите на останалите продукти ще останат на същите нива. 

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Преглед на оригинала