Защо нахут, дижонска горчица и шампанско са в дефицит тази година

На този фон най-големите купувачи от Южна Азия и Средиземноморието се опитват да вземат по-голям пай от намаляващите запаси и в САЩ - четвъртия по големина производител на нахут в света. "Когато избухна войната между Русия и Украйна, търсенето бумна", каза Джеф ван Певенидж, главен изпълнителен директор на Columbia Grain International, търговец и доставчик на зърно и варива със седалище в Портланд, Орегон. "Видяхме силно търсене от Китай, след това бяха обаждания от клиенти в Пакистан и Бангладеш." Тази година обаче лошо време в САЩ затрудни пролетната сеитба и фермерите дадоха приоритет на по-доходоносни основни култури като пшеница и царевица, сочат правителствени данни, цитирани от Reuters. Цените на суровината там са скочили средно с над 15%.

В Австралия, най-големият износител на нахут, фермерите се бориха с наводнени полета, а продавачите имаха трудности да осигурят място за контейнери на океанските товарни кораби - ковид все още носи проблеми за веригата за доставки, както и самата война в Украйна, която променя търговски маршрути на корабите, оскъпявайки още доставките. Турция на този фон издаде забрана за износ, а добивите в Мексико се свиха поради метеорологичните проблеми.

Нахутът на практика е основният източник на протеини за около 20% от света Източник: Shutterstock

Всичко това е особен проблем за развиващия се свят, който разчита на нахута буквално за изхранването си. От нахут се правят хумус, брашно, супи, яхнии и къри. Те стават все по-популярни в развития свят - особено сред почитателите на растителните протеини, но тези ястия са ключови за диетите на хората в Индия и Близкия изток - места, които вече се затрудняват да покрият нарастващите разходи за внос на храни.

Нахутът на практика е основният източник на протеини за около 20% от света. Tой обаче е много уязвим от промените в климата, тъй като 10 хил. години култивирано отглеждане са го лишили от генетичното му разнообразие, а това затруднява адаптирането му към суша и болести. Изследователи събрат семена и ДНК от диви двойници на опитомения нахут в Турция и Кюрдистан, надявайки се да отгледат растение, което е по-устойчиво на суша, екстремни горещини и вредители.

Френска трагедия

С доза ирония авторитетното издание FT наскоро излезе със заглавие "Великата френска криза с дижонска горчица". За местните общности обаче това си е съвсем реална драма - всеки французин изяжда средно по килограм дижонска горчица на година, а тя е и ключов продукт за френската кухня. Нея обаче я няма в магазините и в хладилниците. Когато се намери, е по-скъпа с около 15% от началото на годината.

Франция изпитва остър недостиг на дижонска горчица заради липсата на основната й съставка - синап. Причината само донякъде е войната в Украйна, която е сред водещите производители на тази суровина в света. Лошото време в Бургундия във Франция и в Канада и горещата вълна миналата година са се отразили сериозно на реколтите и там.

Износът на синап от Канада се е свил с между една трета и наполовина. Северноамериканската страна заедно с Непал е водещ производител. Реколтата във Франция миналата година пък е отбелязала сходен срив. Още преди това обаче пандемията създаде проблеми по веригата на доставките. Така синапеното семе се оказа с два-три пъти по-висока цена на едро - въпреки това производителите на горчица са готови да платят цената. Ако успеят да си уредят доставки, разбира се.

Лошо преценени решения пък внесоха известен смут на пазара на шампанско. В последните две години търсенето на луксозната напитка бе силно непостоянно заради ковид и периодично затваряните ресторанти. През 2020 г. например търсенето е било с почти 20% по-ниско според Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne (CIVC), търговската организация за региона Шампан. През 2021 г. колебанията продължиха, но сега търсенето на шампанско се е върнало до нивата преди пандемията.

Шампан миналата година изпита и тежки климатични проблеми - горещини през март, последвани от дни на слана, после и проливни дъждове, което имаше ефект върху реколтата Източник: Shutterstock

Това обаче създава проблем. CIVC определя лимити за производство на шампанско всяка година според реколтата, преценката какви количества да отлежават и т.н. През 2020 г., когато търсенето бе ниско, бордът е определил с около 25% по-ниска горна граница за производство на шампанско спрямо 2019 г. При възстановяване на пазара обаче това ще създаде по-голямо търсене от предлагането - ефектът тепърва предстои да се усеща, защото по закон дори най-непретенциозното шампанско трябва да прекара минимум 15 месеца върху утайките, преди да се бутилира - процес, който също отнема време, а за част от вината отлежаването е най-малко две години, а често и много повече.

Редом с другото през 2021 г. регионът на Шампан изпита тежки климатични проблеми - горещини през март, последвани от дни на слана, проливни дъждове през юни и юли. Няколко производителя са загубили над половината реколта. "В Шампан има 34 хил. ха и приблизително 16 хил. производителя", казва Лорънс Аламанос, мениджър експорт на шампанската къща Ayala. "Виждаме ефект на доминото, като първо са засегнати големите къщи, а след това по-малко известните", казва той, цитиран от Winemag.

Шампанското е луксозен продукт и ще го има за тези, за които цената не е проблем. Но хората, свикнали да си позволяват по няколко бутилки годишно за повод, може би ще се замислят, преди да посегнат към рафта. "Търсенето на най-добрите кювета расте - и цените им се увеличават - с по-бързи темпове, отколкото сме виждали досега", казва пред същото издание изпълнителният директор на вносителя MHW Гейб Баркли.

Лошата новина е, че производството няма да се върне към нормалното за няколко години и цените вероятно ще продължат да се увеличават. Дори при перфектна верига за доставки времето и материалите, необходими за създаването на шампанско, няма да позволят запасите да наваксат за една нощ.