Глобалното затопляне и рисковете за Европа: Здравни проблеми, загуби в земеделието, недостиг на вода

Екстремните горещини, обилни валежи, засушавания и пожари водят до повишена човешка смъртност и по-висока заболеваемост. Болестите, пренасяни от вектори (микроорганизми, насекоми, гризачи и т.н.), променят ареала си, защото климатичните промени разширяват или изместват местообитанията на тези вектори и увеличават възпроизводството им. Зачестяват и болестите, пренасяни чрез водата и храната - като холера и други стомашно-чревни инфекции.

Задимяването заради пожари, прах и аероалергени увеличава риска от сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Негативи има и за психическото здраве на хората.

Климатичните проблеми водят до нарушенията в производство на храни и на достъпа до храни, а това увеличава недохранването в редица рискови райони. Около половината от населението на света изпитва сериозен недостиг на вода поне през част от годината, отбелязва доклада на IPCC.

За икономиката въздействието е огромно. Докладът констатира икономически щети в почти всички сектори на селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката и туризма. Единствените положителни икономически ефекти са в региони, където има по-ниско търсене на енергия, както и в земеделието и туризма в някои конкретни области.

Климатичните промени са болезнени и за природата. Те причиняват измиране на кораловите рифове, на гори и дървета заради засушаването, водят до изчезване на животински и растителни видове заради унищожение или промяна на условията в техните ареали. Някои от загубите са необратими. Факт са първите изчезнали видове заради климатичните промени, отбелязва Николай Петков. По думите му са засегнати над 12 хил. вида, а част от тях са изместили ареалите си към по-високи места.

Какви са въздействията на глобалното затопляне в Европа

Настоящото затопляне с 1.1°C вече засяга и Европа - зачестяват както горещите вълни, така и засушаванията, особено в южните райони на континента. Важно е да се отбележи, че общото увеличение на глобалната температура означава различно реално увеличение на средната температура в различните региони на света.

Така например, ако глобалната температура се повиши с 1.5°C, то средното затопляне в Европа всъщност ще е с между 2 и 5°C в различните части на континента. Ако пък глобалното затопляне е с 3°C, то реалното в Европа ще с между 4 и 7°C по-топло.

Докладът посочва 4 ключови риска за Европа, които Николай Петков обобщава и в публикацията си за доклада в платформата "Климатека".

Ефектът от глобално затопляне от 3 градуса би бил значителен в България. Преглед на оригинала

• Броят на смъртните случаи сред хората, изложени на риск от топлинен стрес, ще се увеличи с два до три пъти при 3ºC глобално затопляне в сравнение с 1.5ºC. Над 3°C пък потенциалът за адаптация на хората и съществуващите здравни системи ще бъде ограничен. Затоплянето ще свие местообитанията в редица сухоземни и морски екосистеми. Очаква се пожароопасните райони в Европа да се разширят.
• Топлинен стрес и засушаванията ще причинят значителни загуби в земеделието за повечето райони на Европа, което няма да бъде компенсирано от ползите за селското стопанство в северната част на континента. Макар и напояването да е ефективна стратегия за адаптация, то ще е затруднено от свиването на водните ресурси, особено при затопляне от над 3°C.
• Недостиг на вода в Южна Европа. Над 1/3 от населението ще бъде изложено на такъв риск при глобално затопляне с 2°C, а при 3°C рискът ще се удвои и ще засегне и части от Западна и Централна Европа. В допълнение са загубите за икономиката в сектори, зависещи от водите и енергетиката.
• Наводнения и покачване на морското равнище. При затопляне над 3°C разходите за щети и броят на хората, засегнати от значителни валежи и речни наводнения, може да се удвоят. Щетите от наводнения при морските брегове се очаква да нараснат поне 10 пъти до края на века.

Какви са възможностите за адаптация?

В много части на света се водят активни политики за противодействие и адаптиране към климатичните промени, включително и в Европа, и това води до ползи. За съжаление според доклада в някои екосистеми са подминати граници и няма път назад, а други са на предела на възможностите за адаптация, но могат да бъдат превъзмогнати с финансови или управленски мерки.

Намаляването на емисиите, където са съсредоточени най-вече мерките на ЕС, все още е най-добрият инструмент за ограничаване на щетите от изменението на климата. Колкото повече се увеличават емисиите, толкова повече ще се налага вече адаптиране и толкова по-скъпо ще бъде то, отбелязва Николай Петков. При високи нива на затопляне от 3°C например до 30% от настоящите райони за производство на храни могат да станат неподходящи за отглеждане на култури и животни до края на века. Някои мерки за адаптация пък могат сами по себе си да нанесат вреди. Например използването на торове и пестициди за противодействие на все по-ниските добиви заради екстремни горещини може да влоши състоянието на почвите и качеството на водата.

Въпреки това авторите на доклада остават убедени, че най-лошите въздействия могат да бъдат избегнати, ако се действа навреме - в рамките на това десетилетие. "Всяко по-нататъшно забавяне на съгласувани глобални действия ще пропусне кратък и бързо затварящ се времеви прозорец, за да се осигури годно за живот бъдеще на планетата", предупреждават обаче те.