Икономика

Кръговата икономика ще е "новото нормално" и сега е моментът компаниите да я прегърнат

С преминаване към кръгов бизнес модел фирмите ще помогнат за битката с изменението на климата и същевременно ще повишат собствената си устойчивост

Кръгов модел означава използване на ресурсите и увеличаване на живота на продукта

Албена Маркова, Ерато Панаийоту

Кръгов модел означава използване на ресурсите и увеличаване на живота на продукта © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Албена Маркова е съдружник в PwC в последните 15 г. и ръководи направление "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа, вкл. в България, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Нейната експертност е стратегическо и управленско консултиране с фокус върху организационни и бизнес трансформации, стратегии за растеж и навлизане в нови пазари и сегменти, интеграция след сливане или придобиване, управление на промяната.

Ерато Панаийоту е ESG мениджър в PwC Югоизточна Европа. Тя е дипломиран природозащитник и дипломиран мениджър по ресурси и отпадъци. Бакалавър е по екологични науки от Университета в Единбург и магистър по инженерство на околната среда от Imperial College London. Преди да се присъедини към PwC, е работила като старши консултант по околна среда в инженерната консултантска компания Arup, базирана в Лондон. Има задълбочен опит в приложенията на кръговата икономика.

"Капитал" е медиен партньор на консултантската компания PwC в организирания от нея конкурс ESG Awards, който ще отличи български компании с устойчиви практики. Крайният срок за кандидатстване е 31 юли 2022 г., а всичко за конкурса можете да научите тук.

Някога чудили ли сте се какъв би бил светът без отпадъци? Знаете ли, че според различни оценки само 1% от материалите, използвани в производствените процеси, остават "в употреба" шест месеца след продажбата на продукта? Тогава какво се случва с останалите 99%? Всъщност почти половината от 100-те най-добри компании в света вече са възприели концепция, която има за цел да гарантира, че използваните от тях материали остават постоянно в употреба.

Днешната глобална икономическа система се основава на линеен модел, който става доминиращ след първата индустриална революция и концепцията за масово производство. През последните 200 години този модел осигури икономически растеж и увеличи просперитета. Същевременно обаче той подложи екосистемите на Земята на сериозно изпитание. Причината: при линейният модел природните ресурси се използват за ограничено време, след което се изхвърлят като отпадък. Ето защо той е познат и като "вземи-направи-изхвърли" ("take-make-dispose").

За разлика от него кръговата икономика е алтернативен икономически модел, който включва отделянето на икономическата дейност от потреблението на ценни ресурси. Кръгов модел означава ефективно използване на ресурсите и приоритизиране на възобновяемите енергийни източници с цел увеличаване използваемостта и живота на продукта, за да се извлече максимална стойност, както и възстановяване и повторно използване на страничните продукти и отпадъци за създаване на нови материали или продукти. Ключова за кръговата икономика е отговорността за управление на потока от възобновяеми ресурси и запасите от ограничени материали.

Този "кръговрат" се базира на три всеобхватни принципа, които формират десет съответстващи стратегии. Диаграмата по-долу илюстрира непрекъснатия поток от ресурси както във фазата на производство/разпространение, така и във фазата на потребление.

Циркулярността във фазата на производство/разпространение е интегрирана в четири стратегии (1-4), които имат за цел да увеличат максимално използването на ВЕИ и да сведат до минимум загубата на стойност във веригата на стойността.
Във фазата на потреблението има шест стратегии (5-10), които минимизират загубата на стойност чрез максимално ефективно използване на продукти и материали ─ чрез споделяне, повторна употреба, поправяне, преработване и рециклиране.

Краят на жизнения цикъл на продукта представлява загуба на стойността, тъй като важни странични продукти не биват използвани повторно. Обратно, при кръговата икономика продуктите се използват отново, за да се добави допълнителна стойност.

Защо изменението на климата и устойчивостта са важни?

От 70-те години на миналия век е налице екодефицит вследствие на човешкото въздействие върху околната среда. Глобалната нужда от ресурси надвишава това, което Земята може да регенерира всяка година. Днес глобалната икономика използва еквивалента на 1.7 планети, за да произвежда продукция и да абсорбира отпадъци.

Налице са мащабни екощети - тревожни темпове на загуба на биоразнообразие, обезлесяване, деградация на земите, изчерпване на запасите от ограничени ресурси, нарушаване на кръговрата на водата, химическо замърсяване и изменение на климата. Ако това продължи, щетите за околната среда могат да станат необратими или дори да достигнат "повратни точки", които според учени, работещи за Междуправителствения панел по климатичните промени, бъдат ли преминати, планетата ще навлезе в неспирен цикъл от климатични промени.

Защо компаниите избират да преминат към кръгова икономика

Ползите от кръговите модели стават все по-очевидни, но въпреки това е важно дискусиите да включват подробности за създаването на стойност за компаниите, които се позиционират като пионери в кръговата икономика. Значителен напредък към кръгова икономика ще може да бъде постигнат само ако те са мотивирани да трансформират своите бизнес модели.

Има два основни проблема, причинени от линейния производствен модел, които ускоряват деградацията на околната среда и недостига на ресурси. Те дават отражение и върху веригите за доставки на компаниите.

Недостигът на ресурси означава колебания в цените на суровините, както и несигурност в наличността и потока от суровини, което може да доведе до още по-високи цени при поддържането на линеен производствен модел. Ето защо променливите разходи за ресурси са един от двигателите за преминаването към кръгова икономика: тя предлага алтернатива. Пример за това е използването на опаковки от пластмаса на биологична основа, вместо от пластмаса от изкопаеми горива. Друг пример е намаляването на рисковия фактор при преминаване от снабдяване с добивни ресурси към използване само на рециклирани материали като алуминий, мед, калай и волфрам, което водещи компании в телекомуникационния сектор вече предприемат. Тези стратегии показват , че кръговия подход прави веригата за доставки на компанията по-устойчива, като същевременно намалява разходите.
Изменението на климата е друг страничен ефект на линейния модел.Той носи рискове, свързани с наличността на суровини и енергия. В бъдеще компаниите ще се сблъскат с повече наводнения, горски пожари и бури, които се очаква да са по-интензивни от тези в миналото. Климатичните рискове могат да намалят стойността на компанията средно с 2-3%, като някои сектори като комунални услуги или нефт и газ могат да загубят средно 4-4.5%.

Чрез преминаването към кръгова икономика компаниите могат да допринесат за ограничаване на глобалното затопляне и смекчаване на изменението на климата, като същевременно повишат собствената си устойчивост.

Как кръговата икономика ще навлезе в ЕС

Веригите за стойност се оказаха изключително уязвими, както показа и COVID-19 кризата. Изменението на климата носи допълнителни рискове. Няколко плана, законодателни пакети и други документи на ЕС целят да се борят с тези рискове и да мотивират развитието на кръговата икономика в редица сектори.

Пакетът Fit for 55. Чрез "Подготвени за цел 55" (Fit for 55 Package) ЕС има за цел да намали нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Така ЕС въвежда по-строго таксуване на въглеродните емисии, като по този начин насърчава използването на чисти енергия и технологии, възобновяемо и ефективно използване на ресурси във всички сектори, както и употреба.

Въглеродният данък за внос на някои стоки (CBAM ). Част от "Подготвени за цел 55" е и предложение за въвеждане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Очаква се това да включва постепенно премахване на безплатните квоти за търговия с емисии между 2027 и 2032 г. в секторите цимент, желязо и стомана, алуминий, електроенергия, торове, полимери, органични химикали и водород. След като CBAM бъде въведен изцяло, вносителите (митнически декларатори) ще трябва да се регистрират в централния CBAM орган по специална процедура, определена от техния местен компетентен орган, за да имат право да внасят тези продукти в ЕС. При определени обстоятелства, ако вносителите могат да докажат, че въглеродната такса вече е била платена в страната на произход (където са възникнали действителните емисии), те могат да претендират за намаляване на броя на CBAM, които трябва да бъдат предадени, пропорционално на вече платената такса.

Дигитални продуктови паспорти. На територията на ЕС се провеждат множество реформи за устойчивост по отношение на стратегически вериги на стойност ─ като електроника и ИКТ, батерии и превозни средства, опаковки, пластмаси, текстил, строителство и сгради, както и храни, вода и хранителни вещества, както е посочено в Плана за действие за кръгова икономика (CEAP). Инициативата за устойчиви продукти предвижда внедряването на дигитални продуктови паспорти (DPP) за веригите за стойност в потребителската електроника, батериите, ИКТ, модата, мебелите, както и "междинни продукти с висок ефект" като стомана, цимент и химикали. Крайната цел е да се затвори цикълът на тези вериги на стойност, позволявайки на материалите да циркулират при най-високата си стойност за по-дълго време.

Регламентът за таксономията. Съгласно предстоящата Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) компаниите, вкл. дъщерни дружества в ЕС на групи извън ЕС, ще трябва да спазват Регламента за таксономията на ЕС, поради което кръговата икономика и трансформациите към "устойчива" верига на стойността се превръщат в приоритет.

Регламентът за таксономията на ЕС счита, че икономическата дейност е устойчива, ако допринася съществено за поне една от шестте екологични цели, без да вреди значително на останалите пет цели и без да нарушава минималните социални гаранции. Сериозен акцент се поставя върху жизнения цикъл в рамките на икономическите дейности, които регламентът счита за устойчиви. Например икономически дейности, свързани с нови и реновирани строителни проекти, могат да са в съответствие с таксономията, ако е била извършена пълна оценка на жизнения цикъл съгласно рамката Level(s) на ЕС и EN 15978, обхващаща всеки етап от жизнения цикъл, като резултатите се разкриват на инвеститори и клиенти при поискване. Това означава, че ековъздействието е взето предвид през всички етапи от жизнения цикъл на активите - от проектирането до края на живота им. При проектирането и закупуването на строителни материали например трябва да се вземат предвид нисковъглеродни, био-базирани или други материали, произведени и закупени по начин, който да намали екотоксичността и потенциала за глобално затопляне на даден актив.

Този нарастващ регулаторен и стратегически тласък към устойчиви вериги на стойността крие редица рискове, свързани с неспазване на изискванията. В същото време обаче има много предимства ─ преосмисляне на продуктовия дизайн и бизнес моделите, възможност за проследяване на материалите в цялата верига на стойността и др. Устойчивите вериги на стойност позволяват интегрирано управление на ресурсите във веригите за доставки през целия жизнен цикъл на продуктите и активите чрез приемането на принципи на кръговата икономика. Те дават възможност за устойчиво производство и потребление на стоки и продукти чрез намален добив на необработени суровини и отпадъци във веригите за доставки.

Също така те оптимизират използването на вода, енергия и материали, без да се компрометира качеството на продуктите и услугите и позволяват намаляването и премахването на емисии на парникови газове по цялата верига на стойността. В същото време могат да създадат нови работни места в дейности като препродажба, преработка и рециклиране, да осигурят достъп до нови пазари, да дадат възможност за разработване на неустойчиви бизнес модели и да създадат и засилят сътрудничеството във веригите на доставки.

Кой до къде е с кръговата икономика в Югоизточна Европа

Редица страни от Югоизточна Европа като Словения, Сърбия и Черна гора са разработили насоки за кръгова икономика, докато България и Босна и Херцеговина в момента разработват своите. Ефективните и навременни действия в тази посока са свързани с идентифициране, активно ангажиране и включване на заинтересовани страни от всички ключови икономически сектори на всяка страна и регион. Това включва изискване за очертаване на потоците от ресурси, идентифициране къде се губи стойността във веригите на стойността и подпомагане на организациите, за да могат да стартират ефективно сътрудничество с цел обмен на информация, умения и ресурси, вкл. енергия, вода и материали. Въпреки че това не е лесна или краткосрочна задача, е наложително да се гарантира, че системното мислене и холистичният подход се прилагат при трансформацията към устойчивост на регионите и общностите.

Пътят напред

Сега е моментът бизнесът да приветства концепцията за кръгова икономика. Гражданите и компаниите се стремят да променят радикално начина, по който функционира икономическият модел днес. Чрез създаване на чувство за неотложност правителствата могат да създадат стимули за компаниите да разработват нови бизнес модели, които са ефективни, екологични и устойчиви. Бизнесите, които успеят да внедрят радикални иновации, за да създадат нови бизнес модели днес, ще бъдат истинските победители утре, тъй като принципът на кръговата икономика се превръща в "новото нормално". Кръговият бизнес модел е и един от основните инструменти, с които компаниите могат да постигнат 12-тата от Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. - "Отговорно потребление и производство".

Едно е сигурно ─ настоящият линеен икономически модел е неустойчив и трябва да бъде променен. Това трябва да стане възможно най-скоро, тъй като проблемите, до които води, ще бъдат все по-трудни за разрешаване, ако чакаме прекалено дълго. За да си осигурят приходи в дългосрочен план, компаниите трябва да действат сега ─ да променят начина, по който правят бизнес, и да се ориентират към кръговата икономика.