Земята на рибарите в Тутракан

Репортаж от дунавската рибарска махала, превърната в музеен комплекс

Румен Тросков е рибар, който близо 30 години е правил дървени лодки, а сега показва на посетителите различни методи за плетене на мрежи

Сирма Пенкова

Румен Тросков е рибар, който близо 30 години е правил дървени лодки, а сега показва на посетителите различни методи за плетене на мрежи © Цветелина Белутова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Темата накратко

Дълга 900 метра, улица "Рибарска" се изпъва по крайбрежието на река Дунав. Началото и краят й поставят две рибни борси. В близост до едната се намира фабрика "Лодкостроител", произвела множество от емблематичните лодки тутраканки. До другата пък е лодкостоянката. Оттам, обичайно след залез слънце, останалите рибари в града тръгват за улов. Рано сутрин се връщат на същото място, за да заредят рибните борси.
Махалата започва да се оформя в началото на ХХ век. В нея имало близо 60 къщи на рибарски семейства и над 400 души.
Седем работилници произвеждали стотици бройки от емблематичната дървена лодката тутраканка.
Преди осем години общината възобновява пет къщи от рибарската махала и ги превръща в музеен комплекс.

Макар Тутракан да се простира по високи склонове, най-отдалечената от шума на града улица "Рибарска", точно както името й подсказва, е била притегателна за хората, осигуряващи един от основните поминъци на жителите. Така, дълга по-малко от километър, улицата се превърнала в цяла махала - рибарската. Десетки ниски къщи, скупчени една до друга, с малки дворове и тераси, гледащи към Дунава, помещавали тутраканските рибари и техните семейства. "Реката е нашата майка, тя ни храни и при нея се чувстваме най-добре", казвали те.

С годините както градът, така и рибарската махала се обезлюдявали. Една по една къщите оставали празни и бавно се разрушавали под натиска на времето. На улицата остават само няколко рибарски фамилии, но тутраканци продължават да помнят опънатите мрежи и рибарските празници. Затова от общината решават да съживят махалата и да превърнат спомените във възможност за привличане на посетители. Преди осем години на мястото на изоставени руини построяват пет автентични рибарски къщи и ги превръщат в музеи на махалата. Сега те привличат туристи от цяла България и разказват за живота на тутраканските рибари.

Махала на брега

Махалата в Тутракан започва да се оформя в началото на ХХ век и се разраства, включително докато градът е в пределите на Румъния. Дунавът осигурява прехрана и е притегателен за българи и румънци. Рибарите и техните семейства сами строели къщите си по поречието. Повечето от тях били на два етажа, две по две слепени, собственост на различни фамилии. "В махалата е имало близо 60 къщи и около 400 души. Всеки ден 150 деца тичали и играели по улицата", разказва Ани Монева, пето поколение тутраканка, която сега работи в музея в махалата.

Тутракан бил разделен на две. В горната равна част на града живеели земеделските фамилии в големи къщи, всяка с няколко декара двор. Именно там израства Ани Монева и си спомня за нейното първо посещение в долната част на Тутракан. "Като дете ме водеха на разходки в рибарската махалата и първите ми спомени са за много оживената улица. Спомням си и като за първи път видях къщите. Направиха ми впечатление колко малки са дворовете им."

Макар и с малък двор, къщите в рибарската махала задължително имали тераса, която гледала към Дунава. Наричала се приспа и още със събуждането си рибарските семейства отправяли поглед към реката. Извън града всички рибари имали и лозя. От тях правили вино и ракия, които държали в подземията на къщите, между мрежите и уредите за риболов.

В махалата имало общо седем работилници за производството на емблематичната дървена лодка тутраканка. Тя се отличавала със стабилност и маневреност. Така при улов на голяма риба рибарите накланяли лодката и тя влизала вътре. "Работилниците не смогвали с поръчките от страната и чужбина. Имало дори работилница за деца, за да се учат отрано на занаята и да помагат на семействата си", разказва Ани Монева.

Рибарски истории

Това далеч не е единственият занаят, на който учели децата от махалата. Рибарите взимали още от малки синовете си на лодките заедно с тях. Рибарският сезон продължавал дълго - от май чак до Никулден. През тутраканския бряг минавали над 1300 лодки, а българските рибари пътували по Дунава. "Тогава е имало много риба, хиляди тонове са ловили тутраканските рибари - сомове, щуки, шарани и големи моруни. Над 400 кораба годишно спирали на пристанището в града и тогава той оживявал. Те доставяли стока от Австрия и Унгария и обогатявали бита на хората", казва Монева.

Докато рибарите пътували по Дунава, жените ги чакали в махалата и също се учели на занаят. Те били популярни като едни от най-добрите шивачки в региона. "Спомням си, че и ние с майка ми идвахме в махалата заради шивачките. В другите градове хората още обличаха носии, а в Тутракан вече беше популярно градското облекло. Рибарите носеха чуждестранни списания на богатите фамилии, а жените учеха какво е модерно и копираха моделите", разказва още Ани Монева.

Риболовът в града се развива до средата на 40-те години на миналия век. "Тогава започват да се строят фабрики и заводи и голяма част от рибарите се ориентират към нови занаяти. Индустриализацията влияе отрицателно на реката - тя започва да се замърсява, а рибата да намалява", казва Монева. С времето интересът на младите тутраканци към риболова също намалява. Те заминават да учат в други градове и предаването на занаята в поколенията бавно се прекъсва. Обезлюдяването продължава години наред. Лодките тутраканки от дървени стават пластмасови, работилниците затварят една след друга, а ниското заплащане на рибарите не оправдава тежкия им труд и те се отказват.

Съживяване на спомените

Въпреки това и днес тутраканци продължават да се гордеят с рибарските си истории. Към момента в махалата са останали три от големите рибарски фамилии. Общият брой на рибарите пък не е повече от сто и една останала работилница за лодки.

За да запази поне част от облика на рибарската махала, през 2011 г. общината кандидатства за финансиране по програма "Регионално развитие". В него влизат два проекта - възстановяване на античния кастел "Трансмариска" в града и построяване на пет автентични къщи в рибарската махала. Общата стойност на финансирането е 2.3 млн. лв., а работата по проекта приключва през 2014 г.

Всички пет рибарски къщи са превърнати в туристически забележителности. Сред тях има етнографски музей, винарна и работилница за плетене на мрежи. Там се срещаме с Румен Тросков, рибар, който близо 30 години е правил дървени лодки, а сега показва на посетителите различни методи за плетене на мрежи. "Аз съм кореняк тутраканец, живеех малко над рибарската махала и от дете съм обикалял Дунава с дядо ми. Тогава бяхме над 150 деца, а сега няма нито едно."

В работилницата му идват посетители от цяла България, впечатлени от методите му за плетене. Най-голямата му гордост е окачена точно срещу входа - мрежа, широка 100 метра, висока 2.2 метра, чието плетене е отнело четири години. "Тя е на три части, а рибата, като влезе вътре, прави пазва и няма излизане. За използването й са нужни двама рибари, единият гребе, а другият я опъва по течението", обяснява ни Тросков.

Работилницата му е пълна с множество мрежи от различни материали и във всевъзможни размери. Румен Тросков уточнява, че мрежите се делят според сезона и рибата за улов, а стойността на една достига 500 лв. Самият той продължава от време на време да излиза с лодка по Дунава. "Младите вече не искат да ловят риба. Интересно им е, но не са отдадени", казва той.

В съседство на работилницата се намира ателието на Цветан Димитров, който събира изхвърлени от реката материали и ги превръща в сувенири. Прави фигурки от шишарки, миди и рога на говеда. От 1982 г. живее в Тутракан, а сега продава сувенирите си само в рибарската махала. "Карам на фантазия, важното е хората да им се радват", казва той. Ани Монева пък ни отвежда в етнографската къща, където е представен битът на рибарското семейство. Всички предмети са дарени от хора от махалата.

По време на пандемията посещенията на музеите в рибарската махала значително намаляват, но сега потокът от туристи отново се завръща. През 2021 г. 2 хил. души са посетили комплекса, а тази година само до юли броят им надхвърля хиляда. Сред тях са както туристи от близките градове, така и чужденци. Комплексът работи и с туристически агенции, които го включват в програмите си за обиколка на забележителности в страната. Билетът струва 4 лв. с преференциални цени за деца и пенсионери. "Работим целогодишно, всеки ден от седмицата от 9 до 17 ч.", казва Ани Монева и допълва, че мястото е интересно дори за тутраканци. "Децата от града също идват в края на учебната година, заедно правим мамалига и им разказваме за историята ни, защото е важно да я знаят", допълва тя.

Така, ако преди години улица "Рибарска" е гъмжала с деца от махалата, сега глъчка се чува единствено от посещенията на туристи. Въпреки това историята продължава да се разказва, а гордостта на тутраканци се предава в поколенията. Стига и до петото поколение на Ани Монева, която е категорична: "Рибари има навсякъде, но такава рибарска махала с толкова много лодки е имало само в Тутракан."