Защото те мразя

Земята е ресурс. Тя не може да бъде свята, вдъхновена или с чувствителна душа. Или може би не е така? Ако попитаме населението на западния бряг на река Йордан и това на ивицата Газа, вероятно ще се изненадаме от отговора. Или най-малкото от почти абсолютната липса на разум и логика в него. Уви, същото можем да кажем и за вижданията на мнозинството израелци.

Въпроси и отговори

Двама американски, един френски и един палестински учен решават да проверят какви са нагласите на участниците в израелско-палестинския конфликт, който продължава повече от 40 години (ако считаме за негово начало окупацията на Западния бряг от Израел). Изследователите интервюират 601 израелски заселници, 535 палестински бежанци (напуснали родните си земи заради израелска окупация ) и 719 палестински студенти (PNAS 2007;104:7357).

Всички запитани са избрани на произволен принцип сред трите общности. Жените са малко повече от мъжете, хората със средно образование са повече от тези с висше и основно. Около половината от палестинските студенти са свързани с терористичната организация "Хамас". Това не е учудващо - повечето самоубийствени атентати, отнели живота на десетки хиляди невинни мирни граждани през годините, са именно дело на студенти.

Първоначално учените изследват нагласите на интервюираните. Те бързо стигат до заключението, че си имат работа с две различни по своите нагласи подгрупи. Едните наричат морални абсолютисти, а другите неабсолютисти. Първите са фанатици, които не са склонни на никакъв компромис. Така например 46% от израелските заселници са на мнение, че е напълно немислимо да бъде "дадена" част от "земята на Израел" без значение колко ще е голяма ползата от това. Сред палестинските бежанци абсолютисти са 54%, а сред студентите - 80%.

Следващата стъпка в изследването е да се види как ще реагират участниците на предложение за мир, което по същество съдържа основната и единствена според всички участници в конфликта възможност - създаване на отделна палестинска държава на Западния бряг. Това автоматично означава палестинците да признаят правото на Израел да съществува.

Логично и очаквано абсолютистите и в двата лагера отказват - и едните и другите, защото не искат да се откажат от "светите земи", основно Ерусалим и околностите му. Неабсолютистите са малко по-склонни на сделка в този случай.

Учените добавят към сделката и предложение за огромна финансова помощ - например Израел да плаща по 1 милиард долара годишно на държавата Палестина в период от 10 години или пък ЕС и САЩ да плащат тази сума на някоя от страните в период на 100 години. Сумите умишлено са избрани да са стряскащо огромни, защото на психолозите е известно, че стойността (в случая финансова) на "емоционалното притежание" е висока, но не и безкрайна - кой не би продал любимото си плюшено детско мече за 1 милион?

Реакцията както на анкетираните палестинци, така и на израелските заселници е еднаква. Абсолютистите реагират на финансовото предложение с омраза и настървение. То ги стимулира да са още по-реакционни в действията си. Нефанатиците реагират доста по-рационално и са като цяло склонни на мирна сделка, включваща огромно финансово обезщетение.

Емоции и символизъм

Следващата стъпка в изследването е, вместо да предлагат на фанатиците рационални аргументи (като парични стимули), в мирната сделка да бъдат включени символични действия, като например Израел да се откаже от "свещените си права" над Западния бряг, или пък палестинците да признаят историческото право на еврейския народ да обитава "земята на Израел". Във всички случаи тези действия са напълно символични, тъй като мирното споразумение е основано на идеята за съществуване на две съседни държави - палестинска и израелска.

Учудващо или не, абсолютистите реагират много по-положително на подобна сделка. Отрицателната им реакция към мирното решаване на конфликта чрез взаимен компромис е много по-ниска в сравнение с предишното предложение без символични жестове.

Очевидно добавянето на думата свещен пред някой предмет води до многократно увеличение на стойността му. Според екипа изследователи за хората е характерно да се съпротивляват силно, когато някой иска да разменя морални разбирания срещу пари или прилагайки други форми на рационален подход. С това те обясняват реакцията на абсолютистите, когато им се предлага финансово обезщетение.

И накрая два забележителни детайла от изследването. На първо място, колкото са по-образовани интервюираните израелски заселници, толкова по-малко те са склонни да разглеждат една земя като свещена. Второ, когато на палестински бежанци са задавани въпроси, предизвикващи появата на емоции (такива за израелски заграждения и пропускателни пунктове), те подкрепят особено силно самоубийствените атаки. Избирайки измежду 15 емоции, с които асоциират вестта за атентат, избил мирни хора, 56.3% от интервюираните посочват една и съща - радостта...

Добрата новина е, че първият детайл ни дава идея как да се борим с втория. Проблемът е фанатизмът, който се поражда от невежество. А то, както виждаме, лесно се побеждава с образование и информираност.