Цената на победата

"Джони"

е името, с което израелските войници кръщават палестинските цивилни, някои от които са ползвани за жив щит. Процедурата е позната още от началото на втората интифада - "Джони" се праща в къщата да провери дали там се крият екстремисти или войникът влиза зад него, сложил дуло на рамото му. През 2005 г. израелският върховен съд забрани тази практика, която противоречи на всички международни конвенции, според които въоръжените сили са длъжни да пазят цивилните. Въпреки това показанията както на палестинците, така и на войниците говорят, че тя е била често използвана при офанзивата в Газа. "Имаше ясно усещане, което се повтаряше при всеки разговор на командващ с нас, че никакви хуманитарни съображения нямат място в дадения момент. Целта беше да изпълним операцията с възможно най-малко жертви от наша страна, без да се питаме за цената за отсрещната страна", казва един от войниците, пожелали да останат анонимни. Друг признава: "Никой не каза директно стреляйте напосоки или стреляйте по всичко, което се движи. Но и нямаше заповед да стреляме само когато има истинска заплаха."

Резултатите от това целенасочено нахъсване са плачевни за и без това изстрадалото население на Газа. На 16 януари например два танкови снаряда са изстреляни по апартамент в жилищна сграда в град Джабала. В апартамента се намира почти цялото семейство на д-р Изедин ал Иш - четирите му дъщери, две племеници, жена му и брат му. Три от дъщерите му и едната от племеничките му са убити на място, докато учат в стаята си. Съпругата на Ал Иш загива от втория снаряд, както и брат му. Самият доктор по това време е в Израел, където практикува, и семейството му няма нищо общо с "Хамас".

Пред "Капитал" бившият бригаден генерал от израелската армия Шалом Харари заяви, че подобни обвинения трябва да бъдат разследвани, но посочи, че при първите подобни доклади преди няколко месеца израелската армия е открила, че нито едно не може да бъде доказано от очевидци. "Да, тук има дебат дали не сме използвали твърде много сила, но повечето беше акуратен огън", смята Харари. "Амнести" не е съгласна с него. В доклада си за операция "Лято олово" организацията твърди, че армията е разследвала няколко случая, но без да потърси палестинци или свидетели извън военната част и подбирайки само онези войници, чиято версия отговаря на възгледите й. "Докато случайните удари по цивилни цели може да са резултат от техническа или човешка грешка, всичката налична информация сочи, че войниците често са действали рязко и са атакували смъртоносно всеки, който е бил наблизо, без да проверяват дали е заплаха или не", констатира "Амнести" в тон с разказаното от анонимните участници в операцията. Те говорят за т.нар. червена линия, която се определяла на око на около стотина метра от къщата, в която са разположени и която не можело да бъде пресичана - всеки, който я премине, независимо дали е предупреден или не, бивал разстрелван.

Изуми ме онова, което един равин ни каза, споделя войник. Равинът, който изнесъл реч пред военната част преди влизането в Газа, обявил, че

Израел има четири врагове

Иран, Палестинската автономия, "Хамас" и "четвъртият враг са арабските граждани на Израел. Не помня точния израз, но беше казано, че "израелските араби" ни правят по-слаби". Подобни разговори на духовници с армейските части предизвикаха скандал в Израел, след като стана ясно, че част от тях са изиграли роля в бруталното поведение на войниците. Според една книжка, свободно разпространявана в казармите, "когато проявяваш милост към жесток враг, си жесток към честните войници. Това е ужасно неморално. Това не е парк за забавления, това е война срещу убийци".

Равините са попаднали на благодатна почва - според доклад на Международната кризисна група все по-голям дял от израелската армия се пълни от хора от силно религиозните еврейски общности. Същата е ситуацията и при заселниците на Западния бряг, където взимат превес тези от по-крайни в отношението си групи - тази седмица стана ясно, че те планират да отмъщават на палестинците за всяко действие, с което израелското правителство се опита да ги изсели. Победата на Бенямин Нетаняху и коалицията му с крайнодесните малко след войната в Газа отговаря на тази тенденция в израелското общество, която трябва да бъде взета предвид и от политиците в САЩ и ЕС. Генерал Харари например хвърля отговорността за критиките срещу Израел именно върху "левите сили в страната, финансирани от ЕС", и върху старите врагове. "Иран и Сирия не искат Израел да повтори онова, което направи в Газа, защото ние разбихме генетичния код на новото им оръжие - партизанската градска война. Западните държави водят същата война в Афганистан, в Пакистан. Много от тях могат да се научат от това, което направихме в Газа. Защото сега Иран и неговото крило "Хамас" откриха, че Израел има начин да води такава война и да победи." За израелците остава да си отговорят дали цената е приемлива.