Някой да иска мир?

Резултатите от изборите в Израел се разминаха с идеите на Барак Обама за подновяване на близкоизточния мирен процес

Израелската политика, изглежда продължава да се върти в един и същ омагьосан кръг вече десетилетия наред.<br />

Вашингтон

3 автори

Израелската политика, изглежда продължава да се върти в един и същ омагьосан кръг вече десетилетия наред.<br /> © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато през 1996 г. израелският премиер Бенямин Нетаняху за пръв път срещнал Бил Клинтън, американският президент далеч не бил очарован. "Той си мисли, че е суперсилата, а ние трябва да изпълняваме това, което иска", цитира думите на президента тогавашният му съветник по въпросите на Близкия изток Денис Рос в книгата си "Изгубеният мир".

Сега, когато Нетаняху изглежда отново на път към премиерския пост, а Рос отново ще има дипломатически функции, но този път под ръководството на Барак Обама, ситуацията не изглежда много по-добре. Новият американски президент обеща сериозен ангажимент с мирния процес в Близкия изток, но риториката му изглеждаше далеч по-приземена. В крайна сметка този регион е по-рядко сцена за големи идеи и речи и много по-често място за тежки пазарлъци, прекъсвани от време на време от размяна на изстрели.

Избори с вкус на проблем

Обсадният манталитет, който винаги е доминирал в Израел, избуя с изненадваща сила на тези избори. Под критиките на араби, европейци и американци, под заплахата от ядрен Иран, под непрекъснатия конфликт с "Хамас" израелците отидоха до урните и показаха, че мирът е видимо отдалечаваща се перспектива за тях. Както казва Дейвид Полок, старши изследовател в Института за близкоизточна политика във Вашингтон: "Завоят надясно е много ясен израз на разочарованието на израелците от мирния процес."

Този завой се изрази във внезапно спадналата подкрепа за "Ликуд" на Бенямин Нетаняху за сметка на засиленото представяне на две крайнодесни партии, които влязоха сред петте най-силни политически формации в страната. Така всяко правителство, което не е съставено с участието на двете най-големи партии - "Кадима" на Ципи Ливни и "Ликуд" на Нетаняху, ще трябва да включи лидери като Авидор Либерман, чиято платформа почива на едностранното изрязване на арабски градове от територията на Израел (по израза на блогър Либерман било немското име на Льо Пен). "В такъв случай ще имаме дясно правителство, което ще е много различно от правителствата след Ариел Шарон", коментира пред "Капитал" ръководителят на израелско-палестинската секция в американския Институт за Близкия изток Пол Шам. "То ще е много твърдолинейно и ще има съвсем различна перспектива от тази на Обама. Нетаняху никога не е казвал, че подкрепя палестинска държава. Той държи на икономическото развитие, но няма шанс палестинците да преговарят само на тази основа. Също така не иска да даде Голанските възвишения, а без тях няма шанс за мир между Сирия и Израел."

Така, ако Биби (както наричат Нетаняху) стане премиер, е почти неизбежен сблъсъкът между новата американска администрация и правителството в Тел Авив. За израелския политик това няма да е новост: той вече имаше подобни конфронтации с Бил Клинтън по време на преговорите с Ясер Арафат през 90-те. "Израел разчита на САЩ, но никога не си е позволявал да бъде доминиран от американската външна политика", казва Шам. "Нетаняху няма да бъде груб с Обама, но ако трябва да избира между това, което искат израелците, и това, което иска американският президент, там ще има конфликт."

Надежда има във варианта Нетаняху и Ципи Ливни в крайна сметка да сключат споразумение. Ситуацията в Израел (икономическа криза и криза в сигурността) е подходяща за широка коалиция, която със сигурност ще получи одобрението на САЩ и останалия свят. Освен това самият Нетаняху може и да поддаде на натиск отвън - той се ръкува и седна да преговаря с Ясер Арафат именно заради настояването на Вашингтон, а близки до него източници твърдят пред израелските медии, че той е "узрял" и подхожда по-балансирано към проблемите. В такъв случай обаче проблемът му няма да е само външен - много от хората в листата на "Ликуд" дори го смятат за "опасно умерен". Те, както казва и Шам, не се интересуват много от САЩ и следват интересите на собствения си електорат.

Обтегнати връзки

"Най-доброто, на което можем да се надяваме в момента, е блокаж. Да няма инвазия в Газа, да има някакви вървящи преговори, но нищо повече", смята Пол Шам за изхода от изборите. При втвърдяване на позицията на Израел това ще рефлектира и върху палестинците - президентът на палестинците и лидер на умерената "Фатах" Махмуд Абас вече обиколи европейските столици с призива да бойкотират "Ликуд", както направиха това с "Хамас". Ситуацията наистина не е тази, на която във Вашингтон са се надявали, но новооткритият стремеж към дипломация може и да даде плодове. В крайна сметка успехът в Ирак зависеше именно от контактите със сунитски групи, сътрудничили с "Ал Каида", а в Афганистан идеята за преговори с талибаните също не изглежда изключена. В близките месеци може да се очаква, че ако не започнат директни контакти с "Хамас", поне такава възможност няма да се отхвърля. Барак Обама вече каза, че САЩ искат да се включат активно във възстановяването на ивицата Газа, и още на 2 март в Кайро ще се състои конференция на донорите.

Едновременно с преговорите с палестинците САЩ вероятно ще наложат и далеч по-сериозен натиск върху Израел да спре разрастването на еврейските селища в окупираните територии. Сигнал за това е назначаването на Джордж Мичъл за специален пратеник на американския президент. При първата си специална мисия - при Клинтън през 2001 г., той трябваше да отговори на въпроса защо досегашните усилия за мир са се провалили. Едно от заключенията му тогава беше, че Израел трябва веднага да спре изграждането на нови селища в окупираните територии.

Президентът на "Лигата против поругаването" (организация срещу антисемитизма) Абрахам Фоксман коментира, че е загрижен дали САЩ няма да изоставят политиката си на безусловна подкрепа за Израел по време на криза. Тези опасения може и да се засилят сред израелския елит, ако новото правителство наистина се раздалечи сериозно от идеите на Обама за разрешаване на конфликта.

Слаби партньори, малък авторитет

Ако сред американските експерти по близкоизточния конфликт има някакво съгласие, то е, че Белият дом не трябва да бърза с нови инициативи. По думите на Робърт Мали никой не трябва да си мисли, че просто може да направи по-добре онова, което Клинтън и Джордж Буш не успяха. Мали има горчив опит от преговорите между Ясер Арафат и Ехуд Барак в Кемп Дейвид през 2000 г., при които е експерт в американския екип. Според него ситуацията сега е коренно различна. Докато тогава всички играчи в близкоизточния процес вярват, че с намирането на формулата за взаимни отстъпки мирът е постижим, сега всяко ново предложение за сделка между палестинци и израелци предизвиква не интерес, а по-скоро прозявка. "Колкото повече се опитваме да предлагаме решения, толкова повече намаляваме шанса хората да повярват, когато се появи такова", каза той на дискусия в центъра "Уилсън" във Вашингтон. Мали беше съветник и в екипа на Обама (трябваше да напусне, след като се разшумя, че като директор в Международната кризисна група е провеждал срещи с "Хамас"), така че това, което той казва, малко или много отразява бъдещата американска политика.

В момента няма и между кого да бъде договорено споразумение за мир. Който и да състави правителство в Израел, той или тя няма да има авторитета на Ицхак Рабин и Шимон Перес от началото на 90-те години на миналия век. "Подозирам, че никое правителство няма да изкара пълни 4 години мандат", коментира за "Капитал" анализаторът на израелската политика от Центъра за международни изследвания "Чатъм хаус" Йоши Мекелберг. "Страната продължава да е силно разделена и това прави прилагането на каквито и да било политики изключително сложно." Разделението далеч не е патент на израелците. В палестинските територии то е още по-видно - не само между екстремистите от "Хамас" и по-умерената "Фатах", но между отделните фракции в двете основни палестински групировки. В същото време бившите силни в арабския свят - Египет, Сирия и Саудитска Арабия, също ще имат проблем да "продадат" споразумение между Израел и палестинците. Зад гърба им Иран играе твърде успешно ролята на обединител на гнева на арабските улици.

Към това се прибавя наследеният от Обама проблем, който ще направи Белия дом предпазлив и ще отложи новите инициативи за мир - липсата на доверие към САЩ като сила, която може да наложи някакво решение. По израза на друг бивш член екипа в Кемп Дейвид от 2000 г., Аарон Милър, "трябва да се върне усещането, че тези, които не се съобразяват със САЩ, ще платят висока цена". Това няма да се промени, докато американските усилия са разпилени. Вашингтон ще бъде зает от много по-непосредствените заплахи в Афганистан и Пакистан и от желанието да оформи стабилна коалиция от страни, които да притиснат Иран. Ситуацията в Ирак след местните избори, макар и да изглежда значително подобрена, също далеч не е стабилна - вотът доведе до допълнително фрагментиране на политическите сили в страната, което ще направи важно присъствието на САЩ като арбитър.

По-малко от месец след встъпването си в длъжност Барак Обама вече има пълен комплект близкоизточни проблеми в ръцете си. И милиони хора, които чакат идеите му - както показаха израелците, без особен ентусиазъм.