Ивицата Страх
Израел твърди, че офанзивата в Газа ще донесе промяна, но без включването на "Хамас" в мирния процес такава е невъзможна
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вземете ивица земя, дълга около 40 километра и широка между 6 и 12 километра. Настанете на тази площ от 360 квадратни километра - с 200 кв. км по малка от София - да живеят, или по-скоро да преживяват, почти 1.5 млн. души. Прибавете липса на природни ресурси, близо двегодишна блокада на почти всякакви доставки плюс факта, че един милион от тези хора са де факто бежанци, живеещи в лагери, и ще добиете бегла представа за кошмара, който носи името ивицата Газа.
Сега си представете как изглежда една пълномащабна военна кампания по въздух и суша в това парче земя и вероятно лесно ще отгатнете защо всяко действие на Израел срещу управляващите там екстремисти от "Хамас" води неизбежно до появяването в новините на разрушени сгради, плачещи жени и препълнени болници. Газа е кошмарно място за война, особено когато противникът ти е терористична група с опит в градските боеве.
Развитието на конфликта
- На 4 ноември, израелската армия нанесе удар в ивицата, за да разруши тунел, според нея изкопан от "Хамас", за да отвлича израелци през границата с Газа. В отговор движението изстреля ракети. Двете страни започнаха да се готвят за възобновяване на враждебните действия.- Малко преди да изтече крайният според "Хамас" срок на договореното примирие - 19 декември, движението засили огъня, изстрелвайки десетки самоделни ракети по израелска територия.
- На 23 декември израелската армия уби трима бойци на "Хамас", които според нея поставяли бомба близо до границата. Палестинците отвърнаха с общо 130 ракети, изстреляни в рамките на 48 часа.
- На 27 декември в 11.30 часа израелската авиация нанесе масиран удар по над 50 цели в цяла Газа. Ударите продължават всеки ден, като се поразяват всевъзможни цели - от институции, до полицейски управления и частни домове на членове на "Хамас".
- На 3 януари израелски сухопътни части навлязоха в Газа, започвайки нова фаза на операцията.
Войната обаче отново дойде в Газа, както се случва неизбежно в последните 20-30 години. В края на декември Израел отговори на засилените ракетни атаки на "Хамас" с неочаквана по мащаб операция, невиждана от войната през 1967 г. насам, и изпрати самолети и войски в територията, която напусна през 2005 г. Действайки в своя защита, за първи път от доста време насам еврейската държава получи оправдателен вот от Европа, от някои арабски държави и дори от палестинското управление на Западния бряг. С всеки изминал ден, в който кадрите от пренаселената ивица напомнят на света за повтарящата се история в Близкия изток обаче, въпросът "а сега" става все по-труден.
Операция "Лято олово"
Израел имаше достатъчно причини да започне операцията си, след като палестински бойци изстреляха стотици ракети към израелските градове само през последните два месеца. "Бягам от ракети 3 пъти на ден и 3 пъти от сирените. Така изключваш живота си шест пъти на ден. Представете си фабриката да го прави 6 пъти или училищата", разказа за "Капитал" жител на Явне - град на около 40 км от Газа. "Ще променим уравнението в Близкия изток", обеща външният министър на Израел Ципи Ливни, запитана от репортери докога ще продължи операцията в Газа. Ливни имаше предвид осигуряването на безопасност за Южен Израел, но това помпозно обещание контрастира с целите на кабинета на Ехуд Олмерт. Сред тях няма обещание за смяна на режима в Газа, нито дори ангажимент да се прекрати изцяло ракетният огън на "Хамас". Това е така, защото истинският противник на военния министър Ехуд Барак и на Олмерт са спомените от 2006 г., казва съветник на правителството пред Международната кризисна група. "Уроците от Ливан са научени и сега политическата класа постави много ограничени цели, които могат да се интерпретират различно", казва пред "Капитал" бригадният генерал от запаса Шалом Харари, който е и бивш разузнавач и съветник във военното министерство. Според него, а и според мнозина други, Олмерт, Ливни и Барак са направили всичко възможно да избегнат ситуацията от 2006 г., когато заради обявените амбициозни задачи като разоръжаването на "Хизбула" израелската армия понесе унижението екстремистите да се обявят в арабския свят за победители.
Въпреки че не казват публично какво искат, в Тел Авив вероятно имат план. Израелската армия, както стана ясно, е готвила години наред подобна операция, с тренировки в изкуствени макети на арабски градове и със събиране на информация за точното разположение на всяка по-значима цел в малката ивица. Бомбите поразиха първо всички институции в Газа, после къщите на членове на "Хамас, контрабандните канали под границата с Египет и накрая дори джамии. Това, което никой не е обявил официално - че целта е отслабването на "Хамас" до степен, до която движението да не е способно да контролира Газа, е напълно по силите на Израел, който унищожи дори полицейските управления и постове в ивицата. "Особено важно е, че Израел ще се постарае, както и да приключи този конфликт, "Хамас" да не обяви победа, както направи "Хизбула", коментира професорът по международни отношения от университета в Ню Йорк Алон Бен-Меир, който е отблизо запознат с начина на мислене на израелските лидери. "Сега искаме да отслабим "Хамас". Никой не е казал колко точно с колко процента, просто да им дадем урок, за да мислят два пъти преди да почнат да стрелят по Израел", смята Харари.
Притиснати от всички страни
Подобно намерение среща ентусиазъм далеч не само в Израел. След гражданската война с движението "Фатах" (чийто лидер Махмуд Абас е президент на Палестинската автономия поне до 9 януари) "Хамас" завладя Газа през 2006 г., изхвърли представителите на "Фатах" и разцепи палестинците на две. В свой доклад по повод конфликта Международната кризисна група цитира отговорни лица от "Фатах", които не скриват задоволството си от атаката срещу "Хамас". Бен-Меир също твърди, че в частни разговори палестинци от Западния бряг изказват недоволството си от начина, по който екстремистите са предизвикали израелската агресия. "Има гняв срещу Рамала (седалището на Махмуд Абас - бел. авт.), откъдето този път не казват нищо съществено и далеч не са активни", признава Самар Асад от Палестинския център във Вашингтон. Друг палестински представител пък казва, че "Абас сякаш говори за Газа като за чужда държава". Дори и протестите на Западния бряг, където "Фатах" държи властта, не приличаха на начало на Трета интифада, за каквато зовеше лидерът на "Хамас" в изгнание Халед Мешаал.
Арабските държави начело с Египет също не са фенове на палестинското крило на движението "Мюсюлмански братя" най-малкото защото "Хамас" е подкрепян от Иран, както показва и все по-голямата далекобойност на ракетите му. Кайро смята, че ситуацията в Газа застрашава собствената му сигурност и освен това не може да допусне ислямистка организация да успее в управлението и така да даде импулс на опозицията на Хосни Мубарак - египетските "Мюсюлмански братя". Ето защо граничният пункт Рафа остана плътно затворен по време на израелската атака въпреки гнева на палестинците и на част от арабския свят. А египетски граничари според очевидци са маркирали контрабандните тунели под границата с флагчета за улеснение на израелската авиация.
Грешките на Израел
Желанието да се отслаби "Хамас" обаче изисква кампания, в която всяка разрушена къща и всяко убито дете ще нанася тежки вреди на Израел и може да доведе до засилване на авторитета на движението в арабския свят. "Хамас" ще бъде отслабен като хора и инфраструктура. Но не мисля, че като популярност и привличане ще понесе вреди, дори напротив. Атаката и масовите жертви ще подсилят образа му и радикализацията", каза за "Капитал" дългогодишната изследователка на конфликта д-р Ан ле Мор от института за международни отношения "Чатъм хаус". Ген. Харари също е на мнение, че при първата по-голяма грешка, когато израелската армия убие много цивилни, почти сигурно ще се стигне до прекратяване на огъня. Такива индикации вече има - след удара по училище на ООН в Газа, при който загинаха над 40 души, израелски представители пристигнаха в Кайро, за да чуят египетско-френското предложение за примирие.
Освен че трябва да се пазят от такива грешки, израелските лидери рано или късно ще се изправят пред най-голямата си заблуда - че могат да игнорират напълно "Хамас". Според Самар Асад от Палестинския център трябва да се прави разлика между военно и политическо крило. "Може да ги отслабят военно, да. Но те имат много силна подкрепа сред хората, затова спечелиха и изборите и това не можеш да унищожиш. Могат да изравнят Газа със земята, да я бомбардират, докато потъне в морето, но пак няма да успеят да постигнат това. "Хамас" бе родено от арабската съпротива срещу окупацията по време на първата интифада и докато тази окупация съществува, ще съществува и "Хамас". Заради убедеността си обаче Тел Авив наложи ужасяващата блокада на ивицата през последните 18 месеца, която почти спря енергийните, медицинските и дори хранителните доставки. Червеният кръст твърди, че "хората умират, докато чакат" в болниците в Газа поради липсата на лекарства. Дори преди боевете токът и водата бяха на дневен режим. В момента в ивицата работят едва около десетина пекарни за хляб поради липсата на ток и брашно. Както един от палестинците казва пред Международната кризисна група, "и преди сме страдали много, но никога не сме имали четиричасови опашки за хляб". "Тясното виждане за настоящия конфликт е, че "Хамас" изстрелва ракети и затова Израел влезе. Но не е като да не знаем защо тези ракети летят към Израел. Хората в Газа живеят като в затвор", казва д-р Ан ле Мор *. От разговорите, които кризисната група е провела с представители на "Хамас", става ясно, че движението накрая е било изправено пред избора да запази примирието и да не може да управлява заради блокадата или да поднови атаките спрямо Израел.
Правете компромиси, не война
Повечето експерти смятат, че военните операции ще приключат преди 20 януари с примирие, договорено от Египет, и с международни наблюдатели по границата, а при най-добрия вариант и в самата ивица. Датата не е случайна - тогава в длъжност влизат Барак Обама и новата американска администрация, на която се възлагат надежди за рестартирането на мирния процес в Близкия изток. "На Тел Авив щеше да му е трудно да направи това след 20 януари", смята Ан ле Мор. Малко по-късно идват и израелските избори, на които Ехуд Барак и Ципи Ливни се надяват да спечелят (не без помощта на евентуална успешна военна кампания в Газа). Така че въпреки приказките на Тел Авив за нови уравнения и нова реалност операцията в ивицата всъщност прилича повече на прочистване на полето преди новото раздаване на картите. В това раздаване този път е добре да бъде включено и "Хамас", ако израелската армия не иска да се изправи пак срещу него след година-две. "Ако си регионална сила и твърдиш, че си единствената демокрация в Близкия изток, трябва да слушаш гласа на демокрацията", изтъква Самар Асад. Тя припомня нещо, което науката и човешката логика отдавна знаят - пътят към мира минава през взаимни компромиси. "Дай повече власт на умерените, с които искаш да работиш. Махни всички контролни пунктове на Западния бряг освен онези 20-ина, които са свързани със сигурността. Договори освобождаване на затворници. Когато хората видят, че диалогът и политическият процес вървят, тогава чакай да си кажат мнението на изборите. Но не можеш да промениш мнението им, когато ги бомбардираш."
Цивилните жертви
Израелската армия твърди, че полага значителни усилия да ограничи цивилните жертви при атаките си, като хвърля листовки и дори се обажда на жителите на къщите, предназначени за бомбардиране, десетина минути преди удара. Според Ципи Ливни в първите дни на усилени въздушни рейдове са направени 90 хил. телефонни обаждания. Въпреки това невинни хора в Газа умират за пореден път при военни действия, като сред тях има и много деца. "Не е възможно да удариш Газа така, че да няма цивилни жертви", казва за "Капитал" Самар Асад от Палестинския център във Вашингтон. "Така е построено всичко - това не е нормалният начин на строеж на градове като в Европа или САЩ. Когато удариш една сграда, сриваш и други." Израелски ракети са ударили джамия в Джабалия, северна Газа, известна като джамията на "Хамас", но най-малко четири деца, живеещи на улицата срещу храма, са загинали, след като къщата им се е сринала, докато са спели, твърди "Хюмън райтс уоч". Организацията казва, че армията би трябвало да е сигурна, че всяка загуба на невинни животи не е непропорционално висока спрямо постигнатата военна цел. "Хюмън райтс уоч" поставя също под съмнение решението да се удрят десетки полицейски обекти. По законите на войната полицията и нейните управления са граждански цели, ако не бъде доказано, че те участват в конфликта на страната на "Хамас". Организацията обаче също така посочва, че палестинските атаки без съмнение са военно престъпление - те се изстрелват от неопитни ръце, без особен контрол върху това къде попадат и без разлика дали уцелват военни или цивилни цели.
Източник: Reuters
27 коментара
Израел твърди, че офанзивата в Газа ще донесе промяна, но без включването на "Хамас" в мирния процес такава е невъзможна = САЩ твърди, че войната срещу тероризма ще донесе промяна, но без включването на Осама Бин Ладен в мирния процес такава е невъзможна
Как по-точно да включат група терористи в мирния процес!
Да ги пуснат на воля да си взривяват бомбите ли?
Промяна може да има само без Израел Палестина да си възвърне отнетите от евреите земи.
"Организацията казва, че армията би трябвало да е сигурна, че всяка загуба на невинни животи не е непропорционално висока спрямо постигнатата военна цел."
как си смятат тея неща ако може някой да ми каже ... по какъв начин една джамия по-малко оправдава смъртта на 4 деца в горния случай ...
палестина като понятие е една област която никога,ама абсолютно никога не е била под юрисдикцията на номадските племена минаващи от там.така че не ми е ясно какво трябва да им се връща и кои ги лъга,какви документи имат че,пустинята там е тяхна.за тези земи евреите са плащали на англичаните управлявали там преди това,по-рано пък османската империя ги е стопанисвала,както латини,римляни,византиици и евреи,но никога арабските номади които скитосват доста по отскоро втази област и получават името си от римската провинция ПАЛЕСТИНА,НЕ чЕ Е ИМАЛО ТАКОВА ДЪРЖАВНО ФОРМИРОВАНИЕ,НЯКОГА
"Газа е кошмарно място за война, особено когато противникът ти е терористична група с опит в градските боеве." ???
"Противник" няма! Колко са убитите еврейски войници до момента (като изключим тези от приятелски огън).
Така наречените ракети идващи от Палестина са по-безопасни и от китайски фойерверк.
Цялата история е тотално нагласена - точно както и атентата на 11.Септември.
И сценаристите са същите.
Когато руснаците съвсем оправдано нахлуха в Грузия , целия свят се скъса да говори колко лоши били те . При това те бяха провокирани от варварско терористично и безумно нападение спрямо невинни хора.В резултат от руската атака не бяха дадени почти никакви жертви.
Какви ли обаче апокалиптични заплахи и сценарии не бяха изречени от западните правителства.Какви ли не обвинения не се стовариха върху руснаците.
А сега какво става? Израелската държава стовари цялата си военна мощ върху отчаяни ,безоръжени , гладни , изоставени хора - жени и деца -правели прочистване. И всички гледат отстрани и си мълчат.Къде са хуманитарните организации? Къде са западните правителства и общества, така отдадени в други случай на демокрацията и правата на човека. Или палестинците са втора ръка хора?
Всички сме възпитани към състрадание към еврейте,към жертвите на холокоста- това е човешката позиция.
А сега когато на свой ред те подлагат палестинците на геноцид - защо светът си затваря очите и оправдава убийци ?
Оги, май френд, статията ти е бегло подобие на есе някакво. Например - Рамала не е седалище на Махмуд Аббас (с две "б" - такава е транслитерацията от арабски език, момче младо), а столица на Палестинската автономна власт. Градът, в който трети държави, като нашата разполагат своите дипломатически представителства.
Учудващо е, че във време на криза и масови уволнения, ти си все още на работа.
Но 1 - не, както казва Шимон Перес след, като дадем на хората хляб, тогава и ще се справим с проблема. Газа, допълва Перес, е като блато. Ако искаме да премахнем комарите, следва да пресушим блатото на бедността. С груба сила не става. 50 г. все това е изводът.
Най после Израел разбра че през 85година България беше права срещу терористите.
Немо, май френд. Палестинската автономия няма столица. Причината е, че палестинците искат тяхна столица да стане Източен Йерусалим. Затова където и да погледнеш ще видиш, че се нарича неофициална столица на Палестинската автономия или седалище на президента. Това е все едно да кажеш, че столицата на Израел е Тел Авив (където е посолството на България).
Немо, май френд, недей чети руски транслитерации. На български Абас си е с едно Б. Даже бг.уики, с чиито транслитерации не винаги съм съгласен го е написал така http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0
Момчето поне се е постарла да цитира истински източници за разлика от повечето БГ вестници, които само преписват.
Пожелавам на всички в новата година повече смислени дискусии във форумите и по-малко хейтърство.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.