Интернет по оруелски

Интернет може да има сериозно влияние и върху развитието на обществото, твърди Шнейер. Той дава за пример индустриите, които глобалната мрежа вече е променила като търговията, книгоиздаването, музиката и др. В момента хората могат да коментират всякакви теми свободно в социалните мрежи, да споделят съдържание и дори да влияят на мнението на останалите. Всичко това е чудесно, но сега "мощни интереси търсят начини целенасочено да използват това за своя изгода", смята социологът. Той изтъква, че компании като Google и Facebook усилено лобират за създаването на определени закони, които в крайна сметка им дават определени изгоди за сметка на останалите.

В същото време телекомите искат да имат по-голям контрол над интернет трафика, военните постоянно предупреждават от опасността от кибератаки и искат повече правомощия. В това време правителствата се борят за контрол над разпространяваното в интернет съдържание и регулация. Шнейер смята, че проблемът е, че хората не се опитват да разберат интернет и не искат да участват в неговото оформяне и развитие. Така мрежата остава на разположението на властимащите, които да я направят според своите предпочитания с редките изключения като при протестите по времето на SOPA и ACTA.

В същото време според Шнейер системите за компютърна сигурност трябва да бъдат преосмислени и преработени. В момента повечето предпазни мерки са ограничавани от законови пречки, бюрокрация и технологично време за тяхното въвеждане. Всичко това дава преднина на хората, които искат да ги заобиколят или да намерят начин за елиминирането им. Колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-големи ще са и щетите, които хакерите нанасят, смята Шнейер. Според него решението е създаването на устойчиви системи, които могат да възпират мащабни атаки. Те трябва да са като крепостни стени и просто да устояват на атаките, а не да търсят методи за предвиждането или елиминирането им.

Завръщане в бъдещето

Прогнозите на Шнейер изглеждат доста мрачни. Макар част от тях да отразяват реални проблеми на интернет, които са видими и днес, това не означава, че всички те наистина ще се сбъднат. За мнозинството потребители интернет вероятно винаги ще се ограничава до актуалната в момента социална мрежа и онлайн търсачка, няколкото любими новинарски сайта, портали за дигитално съдържание и приложения за (не)легален обмен на файлове. За тези хора не е от особено значение кой регулира интернет и каква изгода има от това дали знае, че на дата Х този човек е публикувал снимка с гледката от хотелската си стая в Париж, а два дни преди това е бил в Лондон.

Глобалната мрежа обаче е много, много повече. Чрез нейната инфраструктура се осъществява комуникацията между компании, медицински и научни институти, финансови транзакции и почти всичко друго, което може да ни дойде наум. Затова е важно интернет да остане максимално близо до първоначалната си концепция, което го определя като независим, свободен и отворен. Защото опити за промяна на интернет регулацията не липсват. До момента обаче повечето от тях са неуспешни, тъй като в такива моменти интернет потребители и компании успяват да се обединят зад общата кауза за защита на глобалната мрежа. Това обаче едва ли винаги ще е така.

Разбира се, желанията на някои бизнеси да сложат ръка над глобалната мрежа няма да приключват заради един или два провала. Техните опити ще продължат и ще стават все по-агресивни и интелигентни. Шнейер може би е доста прав в коментара си, че обществото не трябва да подценява опасния път, по който неусетно може да тръгне. Най-малкото защото мнозинството от хората нехаят по въпроса кой има достъп до личните им данни онлайн.