Има ли противоотрова срещу онлайн-манипулациите

И макар и двете платформи да поставиха под съмнение доколко техните услуги влияят на политическите избори, в крайна сметка се ангажираха да вземат мерки. Тази седмица Facebook обяви своята инициатива - компанията ще започне да проверява докладваните новини и ако не са истински, ще ги отбелязва, но без да ги сваля. За проверката на фактите ще си партнира с независимата организация Poynter International Fact-Checking Network, а потребителите ще могат да сигнализират социалната мрежа, ако попаднат на съмнително съдържание.

Има експерти обаче, които смятат, че за да се борят ефективно с дезинформацията, Facebook и Google трябва да ограничат възможността на тези сайтове да печелят от реклами. "Това, за което могат и трябва да действат спешно, е тази цъфтяща индустрия на сайтове за фалшиви новини, които публикуват съчинени истории изцяло по финансови причини. Facebook може да накаже страниците с фалшиви новини и да ги свали изцяло, а Google и други големи играчи в онлайн рекламната индустрия трябва да станат по-вещи в това да пречат на тези сайтове да се възползват от техните рекламни услуги", казва пред "Капитал" Алексиос Манцарлис от Poynter International Fact-Checking Network. Google вече обявиха начинание в тази посока, като ще мислят за вариант, в който подобни сайтове ще бъдат лишени от приходи от популярния AdSense енджин.

Други обаче скептични, че Google и Facebook биха търсили решения в посока, която удря директно по техния бизнес модел. Фредерик Филу, автор в авторитетния блог за медии и технологии Monday Note, пише, че Facebook е преди всичко "машина за реклами, при това фантастична" и техните приходи зависят от импресии, които пък идват от споделяния. А хората споделят информацията, която предизвиква у тях емоции. Фалшивите новини разчитат тъкмо на това. "Facebook ще намери някакво решение, за да угаси разразилия се PR пожар, но компанията никога няма да застраши своята машина за пари в името на някакви обществени съображения", убеден е Филу.

Във филтъра на гиганта

Освен това въпросът с филтрирането на новини или рекламен трафик от интернет гигантите дори и с идеална цел е нож с две остриета. Защото им дава още по-голяма мощ да решават каква информация да достига до хората. "Спрете да се страхувате от фалшивите новини - това, което идва, е много по-лошо", пише в коментара си за Guardian Джонатан Олбрайт, журналист, който се занимава с данни и преподава журналистика в Elon University в САЩ. Според него хората доброволно ще дадат на социалните мрежи и търсачките силата да решават коя информация да достига до тях и коя не. Олбрайт се опасява, че евентуална промяна в политиката на Google и Facebook и активната им намеса може да убие всякакви възможности за алтернативна информация. "Трябва да бъдем сигурни, че по-малките медии и алтернативни източници на информация няма да бъдат убити", призовава той. Казано образно, ако всички големи медии бъркат, а само един локален журналист е прав за дадено събитие, дали новите алгоритми няма да му попречат да стигне до когото и да е?

Подобни опасения изразява и българският преподавател по медийни и комуникационни изследвания в СУ доц. Орлин Спасов. "Има само едно нещо, което може да е по-лошо от фалшивите новини, и това е цензурата, казва той пред "Капитал". Опасявам се, че под претекст за справяне с фалшивите новини сме изправени пред опасността от ескалираща цензура."

Google например наскоро се самосезира и промени алгоритмите си за определени подсказки и търсения след медийни публикации, които забелязаха как крайнодесни мрежи са успели да пробият алгоритмите им и при изписване на английски език "са ли евреите", автоматичното предложение на търсачката е "зли", а публикациите, които се появяват на първите места, са антисемитски. Самата намеса на Google обаче предизвика противоречиви реакции, защото привлече вниманието към факта, че компанията е непрозрачна. "Google редактираха резултатите, без да признават, че има проблем, или да обяснят основата, на която са променили резултатите, или каква ще е бъдещата им редакторска политика", пише журналистката Керъл Кедуолдър, чиято публикация в британското издание The Observer става повод за реакцията на технологичната компания.

Доц. Орлин Спасов е на мнение, че е необходим обществен контрол върху алгоритмите и въобще повече отчетност на IT гигантите в това отношение. "Особено на фона на това, че сегашното състояние на нещата позволява на комерсиално ориентирани институции, включително и на медии, да манипулират търсачките, за да постигнат по-видими позиции за себе си", добавя той.

А авторът на научния труд "Технологичните гиганти и тяхната гражданска сила" Майкъл Мур смята, че тъкмо заради това трябва да търсим решения на проблема с фалшивите новини извън Facebook и Google, тъй като и без това имаме проблеми с тяхната доминация. "Разчитаме прекалено много на технологичните компании, а трябва да намерим начин да създадем среда, в която се справяме не само с фалшивите новини, но и с всички други проблеми при граждански функции, които IT компаниите в момента изпълняват", коментира Мур пред "Капитал".

Образованието, глупако

В тази битка някои смятат, че могат да се използват инструментите на качествената журналистика. Според доклад на Reuters Institute през последните няколко години се наблюдава възход на независимите платформи за проверка на съдържанието. За десет години такива са се появили в повече от 50 държави от всички континенти. Според проучването има около 113 активни подобни групи, като над 90% са създадени след 2010 г., а около 50 са тръгнали през последните две години. Предизвикателството пред тях е старата поговорка, че докато истината си обуе ботушите, лъжата е обиколила света: проверката на фактите е бавен и тромав процес, а фалшивите новини имат нужда само от бомбастично заглавие, за да се разпространят светкавично. Но трупането на доверие само по себе си е бавен процес и може би тъкмо тези платформи постепенно и бавно ще върнат авторитета на журналистиката с работата си. Някои от тях като Poynter вече си партнират с Facebook, което е мощен канал за разпространение на тяхната информация.

Други считат, че решението е културно и първата задължителна стъпка е въвеждането на медийно образование в училище. Орлин Спасов е един от тях. "По-бавният път ми се струва по-сигурен, казва той, по-добра обща култура, повече знания за това как работят медиите, внимателна медийна регулация там, където се налага."