Internet of Things #11: Пето поколение на хоризонта
В Европа вече заработиха първите 5G мрежи, но у нас въпросителните са много
Специален проект за Vivacom
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
На 17 април тази година телеком операторът Swisscom обяви, че започва да предлага на крайни клиенти 5G услуги в 54 града на Швейцария. Изградената съвместно с Ericsson мрежа от ново поколение е първата в Европа с толкова голям мащаб, която позволява на потребителите да използват и 5G смартфони. Днес тя вече не е единствената и технологията бързо започва да се разгръща по целия континент. В България прогнозите кога мобилните оператори ще надградят своите 4G мрежи все още са колебливи.
Още до края на лятото всеки от трите водещи телекома у нас ще разполага с лиценз за временно ползване на 100 MHz честотна лента в обхвата на 3600 MHz и ще изградят точки с 5G покритие, но само с тестови цели.
Пред изграждането на пълноценна 5G мрежа обаче стоят редица проблеми, които в България продължават да не намират разрешението си.
| 5G мрежите, които предполагат не само свързване на потребителите, но и на милиони устройства, изискват десетки пъти повече честотен ресурс за обслужването на този трафик. |
Оказва се, че тарифата за разпределяне на честотния ресурс в България с малки изключения не е променяна от 1998 г. Философията зад определените по онова време такси е все още на базата на мрежите от второ поколение, когато ключово е било операторът да посрещне трафика за гласови разговори и кратки текстови съобщения (SMS), коментира Жанет Захариева, главен съветник по регулациите във Vivacom. На този фон 5G мрежите, които предполагат не само свързване на потребителите, но и на милиони устройства, изискват десетки пъти повече честотен ресурс за обслужването на този трафик.
Новото поколение мрежи ще наложи и изграждането на много допълнителни базови станции. Ако при настоящите 4G мрежи един оператор има между 2700 и 3000 базови станции, то при 5G броят им ще нарасне до 10 000 и дори 15 000, което също означава нови инвестиции, несравними с тези при надграждане на мрежите до момента, допълва Захариева.
Преходът към следващото поколение мрежи за операторите в България е усложнен и заради пазарните условия. Средният приход от един абонат на мобилни услуги е намалял с 50 на сто за повече от десет години, а обемът на пазара на мобилни услуги по приходи за периода се е свил с малко над 33%, сочат данни на глобалната изследователска компания Analysys Mason.
Всичко дотук променя коренно телеком пейзажа в сравнение с времето, в което са били изчислени актуалните и днес тарифи за разпределяне на честотния ресурс. Ревизирането им все още се чака, но има надежда, че това може скоро да се случи. Трите заинтересовани телекома са обединени в исканията си и твърдят, че постигат конструктивен диалог с Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
При евентуална актуализация на ценовата политика за разпределяне на честотния ресурс между 2020 и 2023 г. трите мобилни оператора ще платят допълнително към бюджета около 135 млн. лв. само за придобиване на необходимите им честоти. На база на този спектър те планират инвестиции в мрежите си от общо 860 млн. лв., споделя Захариева, като компаниите декларират официално ангажимента си за това пред регулатора. Допълнителен позитивен ефект за бюджета - под формата на данъци, осигуровки и работни заплати ще бъдат заплатени още почти 58 млн. лв. Като цяло ефектът от въвеждането на 5G и свързаното с това увеличение на скоростите ще допринесе с още 121 млн. лв. за същия период, като още през първата година – 2020 г., ще е налице минимален ефект от над 9 млн. лв. За сравнение - ако нищо в ценообразуването не се промени, телекомите ще инвестират сумата 340 млн. лв. и плановете им за по-нататъшно усъвършенстване на мрежите в посока на 5G вероятно в голяма степен ще бъдат задушени.
Ето защо доставчиците на услуги вярват, че е необходима промяна във философията, за да може търговете за разпределяне на честоти да не се използват като средство за еднократно генериране на приходи, а като инструмент за стимулиране на икономиката в дългосрочен план.
Още по темата четете следващата седмица.
