Технологичните гиганти загубиха антитръстовата битка в Европа

Законът за цифровите пазари (DMA) е първото европейско преразглеждане на правилата за конкуренцията в интернет от 20 години насам. DMA заедно със Закона за цифровите услуги (DSA), който ще отговаря за области като поверителност и използването на личните данни, са двата основни законодателни акта в областта на технологиите, които се разработват в момента от Брюксел. Очаква се законодателите окончателно да са готови с текста на закона още тази седмица, в опит да отворят пазарите, контролирани от големите технологични компании, съобщава Financial Times.

DMA представлява най-голямата непосредствена заплаха за технологичните гиганти като Google, Apple, Facebook и др. Антитръстовото законодателство има потенциала да промени изцяло начина, по който тези компании извършват бизнес, премахвайки стратегията им за интеграция, която им позволява да привличат нови потребители, да контролират пазарите и да реализират приходи за милиарди евро. Законът е насочен към компании с пазарна капитализация от над 65 млрд. евро и за пръв път ще определи правилата как технологичните гиганти да се конкурират на европейските пазари. Също така той ще предостави на регулаторите широки правомощия за разследване, възможността да глобяват до 10% от глобалния оборот за нарушения, както и в крайни случаи да разделят бизнеса им.

Регулаторите вече имат готов списък с дела, които да заведат срещу технологичните гиганти, дори и преди новите правила да влязат в сила. Според запознати със ситуацията Google и Facebook най-вероятно ще са първите, които ще се изправят пред проверка. Брюксел се подготвя да започнат процедура срещу Google за предполагаеми антиконкурентни практики, обвинявайки компанията, че злоупотребява със силната си позиция, за да насочва потребителите към собствените си услуги, а не към тези на конкурентите си, практика, която се очаква да бъде напълно забранена от DMA. Това дело ще е подобно на антитръстовите действия, започнати от ЕК според сегашните европейски правила, в които твърди, че Google дава предимство на своите услуги за сравнително пазаруване пред тези на конкурентите си, вместо да предлага най-добрите резултати за потребителите.

Лобистки действия

Значението на това законодателство е видно от извънредното лобиране в Брюскел, което започна още когато той беше обявен през декември 2020 г. Според Corporate Europe Observatory Google е компанията, която е начело на списъка с лобисти, които са се срещали с представители на Комисията, както и се е срещнала с най-много евродепутати. Компанията е планирала лобистка кампания, насочена срещу комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, който има съществен принос за изготвянето на новите правила. Вътрешен документ представя стратегията, която призовава за по-силен "отпор" срещу Бретон, който предложи да бъдат разделени компаниите, които постоянно пренебрегват европейските правилата, и "отслабване на подкрепата" за законопроекта сред законодателите в Брюксел. Тази стратегия се оказва неуспешна и в крайна сметка изпълнителният директор на Googel Сундар Пичай се извинява на комисаря, че подобно лобиране "не е начинът, по който действаме". Въпреки това компанията продължава своите усилия да се среща със законодатели. Наскоро нидерландският евродепутат Ким ван Спарентак съобщи, че е получила покана от Google да коментират забраната за целевото рекламиране, като предлагат да се съобразят с нейния график.