Обезщетение при прекратяване на трудов договор по болест

На какви условия трябва да отговаря служителят или работникът в този случай

Георги Димитров Kreston Bulmar

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Основанията за прекратяване на трудовите договори са изчерпателно изброени в Кодекса на труда. Извън предвидените там страните по трудовото правоотношение не могат да определят или създават други основания за прекратяване при сключване или при изменение на трудовото правоотношение. Други основания не могат да се създават и с подзаконови нормативни актове – наредби, постановления и т.н. Може обаче специфични основания за прекратяване да бъдат създавани с друг закон.

Това обаче ще касае само специфичните случаи за категориите работници или служители, които обхваща съответният закон. Така например в Закона за висшето образование е предвидено основание за прекратяване на трудовия договор на преподавател във висше училище при доказано плагиатство в научните му трудове. Основанията за прекратяване, предвидени в Кодекса на труда, могат условно да бъдат разделени на три категории:

Прекратяване без предизвестие – което от своя страна може да се раздели на:

- От страна на работника

- От страна на работодателя

- Постигане на взаимно съгласие

Прекратяване с предизвестие от работодателя

Прекратяване с предизвестие от работника

В някои случаи на прекратяване на трудовия договор при използването на определени основания за прекратяването му в Кодекса на труда са предвидени обезщетения, които страните по трудовото правоотношение си дължат. В тази статия ще разгледам само случая, при който работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест на работника или служителя.

Това обезщетение е предвидено в чл.222, ал.2 от Кодекса на труда. За да може да се възползва от правото си да получи това обезщетение, прекратяването на трудовия договор трябва да бъде поради болест на работника или служителя. Това са прекратяванията на основание чл.325, ал.1 т.9 и чл.327, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. И двата случая касаят едно и също основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, но с различна инициатива.

В първия случай договорът се прекратява на общо основание, без която и да е страна да дължи предизвестие на другата. Във втория случай инициативата е на работника или служителя, но прекратяването е отново без предизвестие. Важното в този случай е, че, за да може да се приложи чл.222, ал.2 от КТ, прекратяването трябва да е законно. Това означава, че трябва да са изпълнени предпоставките, които законът изисква, за да може договорът да се прекрати на едно от посочените основания. На първо място, се изисква лицето да не може да изпълнява задълженията по длъжността поради болест, която е довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия.

Второто условие е липсата на друга, подходяща за здравословното състояние на работника, работа при същия работодател. И накрая, при наличие на подходяща работа несъгласието на работника да я заеме.

Обезщетението в този случай е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за период от два месеца.

Две важни условия

И тук обаче законът поставя две важни условия – първото е работникът да има най-малко 5 години трудов стаж, а второто е през последните 5 години да не е получавал обезщетение на същото основание. В случая с първото условие няма значение дали петте години трудов стаж са положени при същия или при друг работодател, важното е те да са натрупани по трудово правоотношение и да са зачетени по реда на наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. По подобен начин и с второто условие няма значение дали обезщетение на същото основание е изплатено от същия или от друг работодател през последните пет календарни години.

Върху обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ не се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО по аргумент на чл.1, ал.8, т.7 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, където доходът от това обезщетение е изключен от обхвата на задължителното обществено осигуряване.

Здравноосигурителни вноски също не са дължими по аргумент на същия законов текст, а също и поради липсата на трудово правоотношение между страните. Върху дохода от това обезщетение не се дължи и данък по аргумент на чл.24, ал.2 т.8 от ЗДДФЛ, където той е изключен от обхвата на облагаемите доходи. Иначе казано, обезщетението по реда на чл.222, ал.2 от Кодекса на труда е необлагаемо нито с осигурителни вноски, нито с данъка по реда на ЗДДФЛ.