Кои разходи и кога се облагат със специален данък
Много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството
Доника Мартинова Kreston Bulmar
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
1. Какво представлява данъкът върху разходите
Законът за корпоративното и подоходно облагане регламентира облагането с данък върху разходите на три групи документално обосновани разходи, реализирани от данъчно задължените лица. Това са:
• представителни разходи, свързани с дейността;
• социални разходи, надвишаващи определен праг, предоставени в натура на наетите по трудов договор, както и по договори за управление лица;
• разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност.
2. Кои лица дължат данък върху разходите
- Местните юридически лица и едноличните търговци – това са всички юридически лица, учредени съгласно българското законодателство или вписани в български регистър. Неперсонифицираните дружества, регистрирани по Закона за задълженията и договорите, и осигурителните каси, които също се приравняват на юридически лица;
- Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, извършват разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност или получават доходи с източник от България;
- Физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци;
- Физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци;
- Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол за данъка върху социалните разходи, надхвърлящи лимит от 60 лв. месечно за застраховки "Живот" и 60 лв. месечно за ваучери за храна.
3. Облагане с данък върху разходите
3.1. Представителни разходи, свързани с дейността. Според дефиницията за "представителни разходи", дадена в Правилника за прилагане на ЗДДС, това са разходи, извършени за представителни и развлекателни цели като: разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии.
Много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството, а именно - от извършването на този разход да се реализират сегашни или бъдещи ползи за предприятието. Например разходи за организиране на конференция и поемане на разходите на делегатите във връзка с разработване на нов продукт и представянето му пред потенциални партньори.
Друго основно изискване е документалната обоснованост на представителните разходи и това, че трябва да бъдат отчетени за счетоводни цели като разход. Тук законът прави изключение и допуска представителните разходи да се смятат за документално обосновани при наличие само на фискален бон, като няма изискване за задължително наличие на фактура.
3.2. Социални разходи, предоставени в натура - същността на тези разходи е дадена като дефиниция в допълнителните разпоредби на ЗКПО. Изискването е тези разходи да са отчетени като социални придобивки съгласно Кодекса на труда при спазени няколко съществени изисквания: да са достъпни за всички работници и служители, включително за лицата, наети по ДУК; да са предоставени в натура - недопустимо е наличието на парични взаимоотношения по повод тези разходи между двете страни; да са предоставени на всички наети лица поравно; да са извършени по повод осигуряване на социални придобивки – това са разходи, извършени с цел повишаване ефективността на трудовия процес и удовлетвореността на служителите - например разходи за вода, храна, облекло, транспорт и др. подобни; да са предоставени от ръководството или от общото събрание на работниците и служителите съгласно изискванията на Кодекса на труда.
В ЗКПО изрично е посочено, че към социалните разходи се включват и извършените разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот", както и разходи за ваучери за храна. За да могат разходите, които отговарят на гореописаните изисквания, да бъдат третирани като социални, е необходимо да са документално обосновани и да са отчетени като разходи в счетоводните книги на дружеството.
3.3. Разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност – в законодателството няма дефиниция за "управленска дейност", затова е малко по-сложно да бъдат дефинирани тези разходи, но в практиката се е наложило правилото, че това са разходите по експлоатация на превозни средства, направени от управители, членове на управителен съвет и контролен орган и др. по повод изпълнение на управленските им функции.
Тук се включват следните видове разходи, извършени за поддръжката на тези автомобили: разходи за горива, гориво-смазочни материали и други консумативи; разходи за резервни части; разходи за труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; разходи за технически прегледи и паркинг; разходи за козметика и аксесоари.
Както и при останалите два вида разходи, облагани с този данък, тук също има изискване разходите да са документално обосновани и да са отчетени като счетоводен разход. Законодателят и тук е дал възможност разходът да се документира само с фискален касов бон, без да се изисква фактура, като е допустимо за тези разходи да не се издава пътен лист. Възниква обаче въпросът, ако законодателят не изисква пътен лист, как би се доказало, че този разход е извършен за управленската дейност, а не за лични ползи на управителя?
Документалната обоснованост за всички видове разходи, както вече многократно подчертахме, е основно изискване. Когато такава е налице, всички разходи, които сме обложили с данък върху разходите, както и самият данък са признати за данъчни цели. В противен случай тези суми ще се третират като данъчно непризнати, независимо че за тях е платен данък върху разходите.
4. Деклариране и плащане на данък върху разходите
Данъкът върху разходите се декларира и внася в срок до 31 март на следващата година с годишната данъчна декларация, подавана от юридическото лице или ЕТ. Санкцията за недеклариране или невярно деклариране на данък върху разходите, довело до определяне на по-малко данъчно задължение, е в размер от 500 до 3000 лв. и от 1000 до 6000 лв. при повторно нарушение.
Когато сме декларирали дължим данък върху разходите, но не сме го платили в срок, ще се начисли законова лихва за забава до окончателното му плащане по сметката на НАП. Данъчната ставка е 10%, а данъчната основа са реално начислените разходи.
5. Освобождаване от данъчно облагане
Както обикновено и тук има освобождаване от данъчно облагане и то е налице в следните случаи:
• не се облагат разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" до 60 лв. месечно на човек;
• не се облагат разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на едно лице, като при предоставянето на ваучери за храна е необходимо да са спазени определени условия;
• не се облагат социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, когато транспортът се извършва от труднодостъпни и отдалечени райони, без значение дали се извършва с лек автомобил и ако без извършването на този разход не може да се осигури дейността на лицето.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.