Пазар под напрежение

Какви са предизвикателства пред либерализацията на търговията с електроенергия

   ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Предстоящата година се очаква да бъде ключова за усилията на правителството за постигане на пълна либерализация на електроенергийния пазар. Едно от основните предизвикателства е интеграцията на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия на пазара. Лансираната идея е заместването на дългосрочните договори за изкупуване с договори за разлика (contracts for difference или CfDs). С приложението на тези договори производителят не продава произведената електроенергия на НЕК, а на борсата. Ако борсовата цена е по-ниска от договорената, се заплаща разликата между борсовата и договорената цена. Ако борсовата цена е по-висока, производителят "връща" разликата между цените.

Предвижданите ползи от въвеждането са очевидни: НЕК няма да заплаща цялото количество скъпа енергия, което би следвало да се отрази положително на финансовото състояние на компанията. Производителите ще получават поне част от цената без сегашното сериозно забавяне на плащанията от страна на НЕК.

Два от основните въпроси, които обаче следва да бъдат разрешени при въвеждането на тази идея са: (а) Кой ще бъде страна по новите договори, ще заплаща разликата между договорените и борсовите цени и съответно как и от къде ще се осигурят средства за това; и (б) как ще бъде извършена тази тежка за инвеститорите трансформация и дали при нея ще бъдат спазени договорените финансови параметри на сключените договори.

Осигуряване на ликвидност

Към момента, вероятна страна по договорите за разлика е новосъздаденият "Фонд сигурност на електроенергийната система". В настоящето състояние на пазара,вероятността борсовите цени да надвишат договорените (и съответно Фонда да получава пари от производителите) е по-скоро в сферата на теоретичните пожелания, отколкото реалност. Следователно едно от основните предизвикателства пред правителството ще е да осигури ликвидност на фонда и достатъчно приходи, които да покриват тези разходи. Логичен отговор на предизвикателството е прехвърлянето на приходите от таксата "задължения към обществото" към фонда. Въпрос на изчисления е дали обаче тези приходи ще са достатъчни и как това от своя страна ще се отрази на финансовото състояние на НЕК. От друга страна, ако фондът стане страна по договорите, ще се стигне до меко казано екзотичната ситуация, производителите, страна по договорите с фонда, да заплащат 5% от приходите си, за да може фондът да заплаща на тях – т.е. производителите да плащат на самите себе си. На практика тази екзотична ситуация е факт и към момента с единствената разлика, че производителите плащат на фонда, а фондът плаща на НЕК, за да плати на производителите.

Спазване на сключените договори

По-сериозното предизвикателство обаче е спазването на сключените договори с инвеститорите в тези проекти. На организираната в края на март 2016 г. от "Капитал" конференция по проблемите на либерализацията правителството, в лицето на министър Теменужка Петкова декларира позицията, че България ще спази сключените договори.

На пръв поглед, предложените промени гарантират това. Намалявайки финансовата тежест на НЕК, производителите получават част от приходите навреме от пазара и разликата от фонда. С две думи – и вълкът сит и агнето цяло.

Детайлен поглед върху предлаганите промени обаче разкрива съществен проблем, който следва да бъде решен при планирането им. Спазването на договорите означава да бъдат запазени (като краен резултат) очакваните от инвеститорите приходи, на базата на които са извършени и самите инвестиции. Тези приходи включват два компонента: (а) цена и (б) количества енергия, продавани по тази цена. По отношение на ВЕИ производителите, към момента, тези елементи са гарантирани с договорената цена и задължението на НЕК да изкупи реално произведеното количество (а не количествата, посочени в графиците за доставка) по данните на средствата за търговско измерване или т.н. "продажби по електромер".

Предлаганите промени решават проблема с цената. На борсата обаче се търгуват договорените по график количества, а не реално измерените или т.н. "работа по график". Следователно, спазването на компонента (б) по-горе при предложените нови условия ще зависи от възможността на отделните производители да точно да прогнозират очакваното производство.

Към момента борсата работи на пазарен принцип "ден напред". Т.е. участниците следва да прогнозират очакваните количества и договорят продажби чрез графици за доставка за всеки час на доставка за 24 и повече (през почивни дни) часа напред. Това не е сериозен проблем за топлофикационните и водните централи, но е обективно невъзможно за фотоволтаични и особено за вятърни централи. Ако договорите за разлика бъдат въведени в пазарни условия "ден напред" количествата, произведени над графика няма да бъдат предмет на договорите за разлика и съответно производителите ще получават като приход само значително по-ниската цена за излишък на ЕСО. В случаите, когато производителите са в недостиг, те ще получават плащане на количества, които реално не са произведени, но ще заплащат на ЕСО цени за недостиг, които са по-високи от договорените цени за някои инсталации (вятър).

В търсене на решения

Очевидно е, че директното приложение на договорите за разлика, без съобразяване на обективната невъзможност за прогнозиране на индивидуални инсталации от вятър и слънце в условия на пазар "ден напред", ще доведе до драстично нарушение на съществуващите договорки с инвеститорите и допълнително влоши вече влошените с предходни законодателни решения условия, при които са планирани и извършени тези инвестиции. Следователно при планирането на промените, тази специфика трябва да бъде отчетена. Възможните решения са няколко.

Еднa от теоретичните опции е предмет на договорите да е реално произведеното количество – т.е. запазване и на съществуващите принципи на продажба ("по електромер") и при действието на договорите за разлика. От своя страна това обаче би създало проблеми с интеграцията на тези производители на борсата и би увеличило разходите на фонда допълнително.

Друг подход би бил запазване на съществуващите договори, при които НЕК заплаща цялото количество, което впоследствие да продава на борсата, а фондът да заплаща разликата на НЕК. За да се избегне проблема с невъзможността за балансиране обаче, е необходимо да се прогнозират максимално голямо количество производители заедно.. Агрегирането на много централи води до значително по-голяма точност на прогнозата. От там и до значително по-малко загуби от разликата. На практика този подход е приложение на австрийския модел, при който OEMAG изкупува цялото количество, прогнозира всички ВЕИ и продава количествата на борсата.

Трета алтернатива е въвеждането на планирания за 2017 г. пазар в рамките на деня (intraday market) преди въвеждането на договорите за разлика и предоставяне на възможност на производителите от вятър и слънце да оперират на този пазар. При пазарни условия, в които прогнозата може да се изменя до един час или 45 минути преди часа на доставка, тези производители ще могат да прогнозират със значително по-голяма точност и съответно проблемът ще е със значително по-нисък интензитет.

Доколкото въвеждането на пазар в рамките на деня е част от цялостната стратегия на правителството и е планирано за 2017 г. последната алтернатива би могла да се осъществи без съществени сътресения и изменения на планираните промени само с добро планиране на времето на въвеждане на отделните мерки. При всички положения обаче, неглижирането на проблема и отлагането му за "по-нататък" би довело до нови сериозни сътресения в сектора и удар по инвестиционния имидж на България.

Адв. Илия Грозданов е съдружник в адвокатско дружество "Динова, Русев и съдружници". Основният фокус на работата му е свързан с енергийни проекти - както в сферата на производство, така и потреблението и търговията с електроенергия. Специализирал е и в сферите на екологичното, административното и финансовото право. Завършил е право в Софийския университет и магистратура по Европейско и международно финансово право в Оксфорд.

Той ще е и един от лекторите в модул "Право" в рамките на ускорения курс за мениджъри и предприемачи Business Essentials, организиран от "Капитал" и MDV Professional Education. Повече за програмата на обученията, които стартират през юни, както и за неговия панел, можете да намерите на capital.bg/be1 и capital.bg/be2.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал