В енергетиката вече идва нов пазарен модел

Стартирането на новата платформа за дългосрочни договори е стъпка към развитието на борсата. Според търговци обаче е добре да се запази и опцията за сключване на директни договори и с производителите на енергия. Тяхното опасение е, че превръщането на борсата в единствен инструмент за търговия може да се окаже спънка за пазара, ако правилата не са направени достатъчно прозрачно. Договорите, сключвани от производителите обаче, също са пораждали немалко съмнения в това доколко пазарно се избират купувачите.

Изпълнителният директор на "АЕS България" Оливие Маркет коментира, че дългосрочните договори и тарифите за възобновяема енергия трябва да получат обезпечение в условията на пълна либерализация. Една от възможностите за това е чрез договори за разлики, което означава енергията на тези централи да се търгува по пазарни цени, а разликата по дългосрочните договори да се компенсира допълнително. Подобна хипотеза беше потвърдена и от постоянния представител на Световната банка у нас Тони Томпсън. Институцията беше наета от правителството да изготви новия пазарен модел на електроенергийния пазар. Според Томпсън моделът с договори за разлики е обсъждан и е една от възможностите за България.

Засега идеите са разликата между пазарната цена по дългосрочните договори на "АЕS България", "КонтурГлобал" и ВИЕ производителите да се заплаща чрез фонд "Сигурност на енергийната система", в който се събират приходите от държавните квоти за въглеродни емисии и вноската от 5% от приходите на производителите на енергия. В тази връзка Петкова коментира пред журналисти, че до момента в него са събрани 183 млн. лв. В него в бъдеще може да се вливат и средствата по таксата "задължение към обществото", които сега постъпват директно в НЕК.

Друг подход за излизането на централите с дългосрочни договори на свободния пазар е, ако държавата например изкупи част от инвестицията и задълженията по тези договори от държавата, коментира изпълнителният директор на "КонтурГлобал", собственик на "ТЕЦ Марица-изток 3". По този начин те биха могли да участват на пазара с конкурентни цени.

Постепенната либерализация

Пълната либерализация на енергийния пазар и отпадането на регулираната цена за електроенергията в България ще отнеме от 3 до 5 години. Това заяви Томпсън. По думите му има три важни аспекта на либерализацията, с което на практика посочи какви ще са основните аспекти на очаквания от Световната банка анализ за това как да се случи отварянето на пазара. Това са защита на уязвимите потребители, определяне от пазарните играчи на тяхно собствено портфолио за търговия, което означава изцяло пазарно предлагане на електроенергията и интегрирането на борсата към регионалния пазар, което ще осигури нейната ликвидност. По думите му всички инструменти трябва да водят до намаляване на цената на електроенергията.

"Няма понятие като бърз преход към либерализация", посочи и Оливие Маркет. Той коментира, че във Великобритания преминаването към свободен пазар е започнало още през 80-те години, като промените все още продължават. В тази връзка той посочи, че там има и пазар на капацитети, не само на енергия. Подобна възможност е изгодна за производителите, които по този начин могат да гарантират продажбата на енергията си на добри цени.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов постави въпроса за това, че трябва да се направи оценка дали централите производителки са конкурентни на пазара и какво би се случило, ако се наложи тяхното отпадане в условията на пълна либерализация.

Нови практики

В процеса на либерализация трябва да се анализира рискът от нелоялни практики от страна на някои доставчици, коментира регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Карел Крал. Един от рисковете е банкрут на даден търговец на електроенергия и е важно да има правила за защита на клиентите от подобни ситуации. По думите на Крал на много пазари е наблюдавано агресивното навлизане на компании, които с лъжлива информация подмамват хората да сключват договори с тях. "Важен е текстът с дребния шрифт", напомни Крал. Той също така посочи, че крайните доставчици не трябва да ограничават клиентите да сменят доставчика, за което е нужно да се намали необходимата документация за този процес. В тази връзка Иван Иванов посочи, че в момента КЕВР изготвя инструкция за реда, по който ще се извършва смяната на доставчика на битовите потребители.

Газови перспективи

Споразумението между "Булгартрансгаз" и DESFA, които са газопреносните оператори на България и Гърция, което ще позволи стартирането на виртуална търговия с природен газ, предстои да бъде подписано. Това стана ясно по време на втория панел на конференцията на "Капитал" "Ключови стъпки към либерализацията на газовия пазар". Георги Бузяков, който е заместник-началник на "Главно диспечерско управление" в компанията, коментира, че досега споразумението между двете компании не е подписано заради проблеми в регулаторната рамка на двете страни. Бузяков не посочи конкретен срок, в който финалните пречки ще бъдат отстранени, но според прогнозата на заместник изпълнителния директор на "Овегаз" Светослав Иванов това ще стане до края на април. Когато то бъде подписано, ще може да се внася и газ от Гърция по сега съществуващите магистрални газопроводи.

Друга стъпка към либерализацията на газовия пазар е първият сондаж в блок "Хан Аспарух" в Черно море, който се проучва от консорциум между Total, ОMV и Repsol, който се очаква да започне в средата на април. Според председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев до реалния добив на газ от бъдещото находище ще минат години, но потенциалът му е изключителн0 висок заради близостта му до откритите газови залежи на румънска територия.